Петко Теофилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петко Теофилов
български общественик
Петко Теофилов 
Роден: 27 октомври 1919 г.
Починал: 27 август 1971 г. (51 г.)

Петко Теофилов Петков е български общественик. Основател на модерното музейно дело в Копривщица. Наричан е „последният копривщенски възрожденец“.[1] Носител на орден „Кирил и Методий“ - I степен.

На 2 май 2014 г. Петко Теофилов посмъртно е обявен за почетен гражданин на град Копривщица.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мариус Петков Теофилов (1952-1993)

Роден е на 27 октомври 1919 г. в Копривщица. Семейството му е преселено в Пазарджик и Пловдив по политически и икономически причини. Работи в тютюневите фабрики. Активно се включва в антифашисткото движение на РМС, заедно със Стефан Халачев. Участва активно за установяване на ОФ власт в Пловдивско и града от 5 до 11 септември. На 5 септември с малък отряд превзема гара Кричим. Участва в първата фаза на Отечествената война - 1944 г.[2] В Пловдив след войната развива активна публицистична и културна дейност. Един от основателите на културния клуб.

Широко скроена личност, чужд на партийни пристрастия, „наглеждан“ от мнителната власт заради своята непокорност, ерудиран, вдъхновен, колегиален, честен, открит, прям, надарен с въображение, писателски талант и ораторски качества, енергичен и неуморим - това са само част от характеристиките, дадени му от хората, които са общували с него през годините. [3]

Личните убеждения пречат донякъде на официалното обществено утвърждаване на Петко Теофилов като писател, тъй като има връзки с анархокомунистически среди, между които и Христо Колев - Големия — всички те са активни революционери, част от които интербригадисти от испанската гражданска война. В Сталинския период тези контакти му създават сериозни неприятности, които преодолява с присъщите му чар, ерудиция и дар слово.[4] През 1951 година се завръща със семейството си в родната Копривщица. Остатъка от живота си посвещава на града.

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Преодолявайки съпротивления от стара политическа неприязън, като директор на Дирекция на музеите, отдавайки заслужено място на първо основателите на музейното дело, успява чрез копривщенски съмишленици да издигнат града в челното място на историческите, туристически и бележити места в България. Между тези съмишленици са ген. Иван Врачев, поетът Веселин Андреев, Анна Каменова, Тодор Тумангелов, Недельо Меслеков, Андон Брайков и други ентусиасти.[4] По негова инициатива като председател на туристическото дружество „Детелин войвода“ се възстановява старата хижа на връх Богдан.[4] В творчеството си внушава легенди за „хайдушки кладенчета“, за „Детелинова грамада“, за „Каравелова поляна“ над Бяла река. Инициатор за строителство на чешми от името на Дирекция на музеите. Един от пазителите на автентичният вид на града, в качеството си на директор на музеите до края на дните си - 27 август 1971 г. Активен радетел за издаване на министерско постановление за обявяване на Копривщица за национален исторически и туристически град и за установяване на традиционен национален събор за изворен фолклор и изкуство.[4] Преизграждане на музейните експозиции по съвременен научен начин. Съдейства за археологически разкрития - „Смиловенско кале“ (1961-1962 г.)[4] [5]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Петко Теофилов развива активна публицистична дейност в периодичния и специализиран печат за величието на историческия град в рамките на България и за родените тук личности. Публикува под псевдонимите Камен Климашев и Росен Здравец. Издава и преиздава пътеводители за град Копривщица на няколко езика, пътеводител за град Клисура, биографични очерци за Тодор Каблешков, Панайот Волов и Любен Каравелов. Посмъртно е преиздаден „Менците преляха“ - художествено произведение с извлечени исторически факти и легенди за абаджийската гилдия от Копривщица. На обществени начала председател на Читалищното настоятелство от 1956 до 1969 г.[6] и родителският комитет в училището. Теофилов е председател на на копривщенското земляческо дружество „Тодор Каблешков“ на живущите в Пловдив копривщенци.[7] Председател на Градския и член на Окръжния съвет за култура в София и на музейния съвет към Комитета за култура от това време.[8] Автор е на сценарии на три реализирани документални филма[9] - „Една нощ в Средна гора“ (1962), „Предвестник на свободата“ (1963) и „Каравелова изгубихме“ и „Бунтовникът от Щумен“ (1968).

„При гроба на Димчо“[редактиране | редактиране на кода]

Творбата е създадена спонтанно, след бохемска вечер в механа „Първата пушка“ (старата, изгорялата). И е рецитирана веднага при среднощното поклонение на гроба на Димчо. Записана е по спомени на участниците Христо Спасунин – големия историк, поет, турист и общественик, и на последния бохем на Копривщица, художника и журналиста Александър (Сашо) Божинов.[10]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Човекът в черно“. 1934.
  • „По следите на племето“. 1953.
  • „Тодор Каблешков“. 1956, 2006 ISBN 9547398083
  • „Копривщица. Пътеводител“. 1958.
  • „Панайот Волов“. 1959.
  • „Копривщица“. 1961, 1966, 1973, 1976.
  • „Клисура“. 1964.
  • „Печатница „Свобода“. 1970.
  • „Бунтовници“. 1970.
  • „Менците преляха“. 1972, 2013 ISBN 987-954-2918-81-3

Съставител[редактиране | редактиране на кода]

  • „Непресъхващ извор на родолюбие“. Изд. Дирекция на музеите Копривщица, 1971.
  • „Народна съкровищница. 40 години музейно дело в Копривщица“. Изд. на ОФ, София, 1972.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))Генчев, С. „Тихата победа на поета“, електронен бюлетин „Културни новини“, 8 декември 2013, посетен на 18 февруари 2014.
  2. ((bg)) Тумангелов, Т. Народна съкровищница. 40 години музейно дело в Копривщица. Изд. на ОФ, 1972; С възрожденски пламък в гърдите, стр. 40.
  3. ((bg)) Генчев, С. Възпоминателно слово по случай 40 години от кончината на Петко Теофилов. 14 август 2011, Копривщица.
  4. а б в г д 50 години Дирекция на музеите Копривщица, стр. 4: Петко Теофилов. издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006.
  5. Наричано днес (2013) Тракийска резиденция Смиловене.
  6. ((bg))Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“. Копривщица, 2011, стр. 122.
  7. Панчева. М., Дните на Копривщица. // в. „Регион“, 15 август 2011 г.
  8. ((bg))Тумангелов, Т. Народна съкровищница. 40 години музейно дело в Копривщица. Изд. на ОФ, 1972; С възрожденски пламък в гърдите, стр. 41.
  9. Неделкин, Ц. Магията Копривщица. Изд. Дирекция на музеите Копривщица. 2008.
  10. ((bg))Славимир Генчев, „Петко Теофилов - възрожденецът от 20. век“, 18.08.2011. Посетен на 27 февруари 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Копривщенци