Теофил Теофилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теофил Теофилов
български архитект
Роден: 21 декември 1944 г.
Починал: 12 март 2008 г. (63 г.)

Теофил Петков Теофилов е български архитект.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 декември 1944 година в Пловдив, в семейството на Петко и Димитрия Теофилови. Израснал и живял в Копривщица.

Завършва Архитектурния факултет във Висшия инженерно строителен институт през 1968 г. От 1969 година е член на Съюза на архитектите в България. Специализира в Международния център за изследвания, консервация и реставрация на културни ценности (ICCROM) в Рим, Италия от 1972 до 1973 година.

Храм „Свети Димитър“, Търновград

През 1973 г. печели конкурс за научен сътрудник в областта на теорията, историята, реставрацията и консервацията на паметници на културата към Институт по изкуствознание при БАН – НИЛ при НИПК. В периода 1986 – 1989 година специализира „Управление на културните процеси“ в Москва. От завършването на висшето си образование до 1986 година работи като проектант и научен сътрудник към Националния институт за паметниците на културата. От 1986 до 1989 е кмет на Велико Търново[1].

От 1989 година е директор на Националния музей на архитектурата във Велико Търново. Сред реализираните му проекти са реставрациите на църквите „Св. Димитър Солунски“ - Кв. Асенов и „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново, църквите „Рождество Христово“, „Св. Георги“ и „Св. Атанасий“ в с. Арбанаси, „Св. Петър и Павел“ и „Св. Димитър“ в гр. Свищов, Тракийски култов комплекс, край с. Свещари, Голяма Базилика в Плиска, Кръгла (Златна) църква – Преслав, обекти в Царевец, Борис Деневата къща, Къщата с маймунката, Мост на Кольо Фичето в гр. Бяла и други обекти от съкровищницата на българската средновековна и възрожденска архитектура.[2]

Автор е на около 60 научни статии по направени изследвания на културни паметници от Античността, Средновековието и Българското възраждане. Носител е на орден „Кирил и Методий“ I и II степен и награда „Оборище“, която се присъжда от Сдружението на възрожденските градове за принос в утвърждаването на националната идентичност[3].

През 2005 е удостоен с наградата „Велико Търново“ за цялостната му изследователска и професионална дейност, свързана с проучването и съхраняването на културно-историческото наследство на Велико Търново и във връзка с неговата 60-годишнина.[4]

Умира на 12 март 2008 във Велико Търново (Троновград, както обича да го нарича) и е погребан в Копривщица.

Трудно се пише за Тео в минало вре­ме. Може би сега, горе, където има само сегашно време, той е събрал любопитните и им обяснява за ролята и мястото на седмолъчката от Плиска в механизма на времето, който първобългарите са открили. [5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Архитектурно изследване на черквата “Свети Георги” в с. Арбанаси. М П К, кн. 3/1977, с. 18-27
  • Архитектурният образ на църквата “Св. Димитър”. Също в: Прослава на Велико Търново. С.1978, с.250-251
  • Голямата базилика в Плиска — предложение за консервация и експониране. МПК, кн. 4/1978, с. 15-18.
  • Голямата базилика в Плиска. В-к Плиска Мадара Преслав, бр. 3/1978, с. 8.
  • Гражданска сграда на Царевец. МПК, кн. 2/1979, с. 34-40.
  • Третиране на оригинала при консервацията и експонирането на средновековните църкви от ХII-ХIV век. В: Оригиналът в паметника на културата. С. 1979, с. 153.
  • Развитие на градоустройствената структура на В. Търново. МПК, кн. 2/1981, с. 20-23.
  • La Grande Basilique de Pliska. Monumentum-XXIII-XXIV, 1981, p. 34-40.
  • L’eglise Ronde de Preslav. Ib idem, p.47, 54-56.
  • Как да ги запазим за поколенията? В-к Плиска Мадара Преслав, бр. 8/1981, с.11
  • Конструктивно единство в началното изграждане на черквата “Св.Стефан” в Несебър. МПК, кн.5-6/1982, с.50-52.
  • Архитектурни проблеми на църквата “Св. Четиридесет мъченици” във В. Търново. В: В. Търново и Великотърновския край през вековете. Т. I, В. Т-во. 1983, с. 123-133.
  • За архитектурно-пластичното оформление на средата около черквата “Св. Димитър Солунски” във В.Търново. МПК, кн.3/1985.
  • Приемственост и развитие на “живописния стил” в архитектурата на ХII-ХIV век. В:Сб.В.Търново 1185-1985. С.1985, с.83-95.
  • Архитектурата на светските сгради от ХIII-ХIV век. В: Величието на Търновград. С.1985, с.304-314
  • Архитектурни проучвания на църквата “Св. Димитър Солунски”. Сп.Архитектура, кн.7-8/1985, с.34-35. Също в: Сб. Величието на Търновград.С.1985, с.374-378.
  • Търновска архитектурна школа/”живописен стил в архитектурата”/ ХII-ХIV век. Сценарий за телевизионен филм от поредицата “Архитектурно наследство”, IХ серия.БНТ,1985
  • The Tracian tomb near the village of Sveshtari IV. Problems of Conservation. S.1986, p.121-123.
  • Анализ на стиловите особености в архитектурата на тракийската гробница край с.Свещари. В: Terra antiqua Balcanica, Ac.III.S.1988, p.144-160.
  • Панегирик за Фичето. Албум, В.Т-во, 1990.
  • Изследвания върху проблема за стиловата реконструкция на църквата “Св. Димитър Солунски” във В.Търново.В: ГМСБ, т.ХVIIВ.Търново, 1991, с.67-87.
  • Геометричен метод за определяне на статически устойчиво равновесие на базиликите с масивно засводяване и с повдигнат централен кораб. В: Сб.ГМСБ, т. ХVIII. В.Търново,1992, с.119-132.
  • От капище към църква. В:ГМСБ, т.ХIХ/1993, с.73-92.
  • Опит за вникване в същността и функциите на прабългарските езически храмове. В: Преслав-1100, кн.I/1995.
  • Стилови особености и графическа реконструкция на средновековна базилика и манастир при с.Равна. В: ГМСБ, т.ХХ/1995, с.165-184.
  • Разсъждения за Омуртаговата колона в църквата “Св.Четиридесет мъченици” в Търнов. За: Известия на РИМ В.Търново 1997.
  • Нов поглед върху архитектурната проблематика на кръглата църква в Преслав. В: Източното православие в Европейската култура.С.1999.
  • Наблюдения върху църковното в Търнов от предстоличния период. В: Търновска книжовна школа., кн.6. В.Търново 1999, с.563-575.
  • Западната пристройка на църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търнов-възможности за тълкуване и периодизация. В: Известия на ИМ-В.Търново, В.Т-во 1999, с.130-138.
  • Древни научни познания, закодирани в седмолъчната розета от Плиска. В: Плиска-Преслав, т.8.2000, с.125-128.Божествени митове и легенди отразени в старото българско изкуство. За: Сб. В чест на 100 години от рождението на проф.В.Бешевлиев.ВТУ, 2000.
  • Кой строи църквата “Св.Четиридесет мъченици” и манастира “Великата Лавра“ в Търнов? За: Сб. В чест на 60-годиншнината на проф.Йордан Андреев.ВТУ, 1999.
  • Къде е манастирът “Св.Богородица” в Търнов? За: Сб. В чест на 70 години от рождението на проф.Тотю Коев.ВТУ, 2000
  • Хипотеза за принадлежността на седмолистната розета от Плиска към българския календар. За: Сб. В чест на проф.Станчо Ваклинов. ВТУ, 2001.
  • Барокови тенденции в творчеството на Никола Фичев. В: Първомайстор Никола Фичев — творец на Възраждането. С.2001, с.153-158.
  • “Къщата с маймунката” в своята сто и петдесет годишна история. В: Известия на РИМ-В.Търново, В.Т-во.2001., с.226-234.
  • Предположение за ритуалната същност на Златната цар Симеонова църква във Велики Преслав. В: Юбилеен сборник в чест на проф. Д.Овчаров. В.Търново 2002, с.67-70.
  • Прояви на синкретизъм и прехвърляне на сюжети, мотиви и теми с езическо съдържание в изкуството на България след покръстването. В: Криптохристиянство и религиозен синкретизъм на Балканите. С.2002. с.с.77-81 и фиг.20-23.
  • Формиране на стиловите особености на Търновската архитектурна школа ХII-ХIV век. В: Известия на РИМ. В.Т-во.2002.с.237-250.
  • Предположения за произхода на част от топонимите в Същинска Средна Гора и по поречията на реките Тополница и Стряма. За:Търновска книжовна школа-VII.ВТУ, 1999. В.Т-во 2003 с.
  • Църквата „Св. Четиридесет мъченици” и манастирът Велика Лавра в християнското храмово строителство на Търнов. Монография.Издателство МВВИ 2007 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]