Цоньо Неделкин
| Цоньо Неделкин | |
| български учител, поет и писател | |
| Роден |
16 ноември 1930 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил в | Средно училище „Любен Каравелов“ |
Цоньо Василев Неделкин с псевдоним Син селски[1] е роден на 16 ноември 1930 г. в село Галиче, област Враца.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Завършил е специалност география в Софийския университет „Климент Охридски“. През 1956 г. във връзка с унгарските събития е изключен от Университета, но през следващата година е възстановен. Тридесет години работи като учител в град Копривщица, и е прочут сред обществеността с тънкия си хумор. Пенсионира се като директор на СОУ „Любен Каравелов“. Първоначално е директор на Климатичния пансион, преди обединението му с начално училище „Св. св. Кирил и Методий“ и гимназия „Любен Каравелов“.[2]
Възпитаник на Галишкото училище и гимназия, той се увлича от земеделската идея и въздържателното движение. Още като ученик започва да реди поетични строфи, посветени на селската действителност в Златията, Припека, Горуняка – галишки местности. Първото му стихотворение, излязло през 1945 г., е озаглавено „В ливадите“ и е отпечатано във вестник „Нов живот“. През 1987 г. става известно. че води кореспонденция с Пеньо Пенев,[3]
Публикувал е свои творби в някои регионални и национални вестници и списания, като „Литературен форум“, „Народна култура“, „Пулс“, „Стършел“, „Български воин“, „Здраве“, „Жената днес“, „Читалище“ и е сътрудник на „Земеделско знаме“, „Народна армия“, „Вечерни новини“, „Софийска правда“, „Учителско дело“, „Трудово дело“, „Отечествен фронт“, „Труд“, а след промените през 1989 г. в „Трета възраст“, „Камбана“ – Пирдоп, „Вселена“ – Монтана, „Зов“ – Враца, „Слово плюс“ – Враца, в списанията „Здраве“, „Отечество“, „Семейство и училище“, „География“ и др. Участвал е в литературни сборници, включително сборника „Детелина“ (2 том), издание на СПЗ. Печели национални литературни конкурси, като негови произведения са използвани от Българското национално радио.
Член е на Съюза на писателите-земеделци в България.
На 25 април 2007 година Цоньо Неделкин е обявен за почетен гражданин на град Копривщица.
| „ | Сега за мен Копривщица е сън.
В дланта й сложих тридесет години. |
“ |
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на стихосбирките „Позлатени криле“, „Сянка на птица“, „Селски живот“, „Луди пчели“, „Селска душа“, „Сърцето на България“ и „Магията Копривщица“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Konkurent.bg. Щедрата и поетична духовна палитра на поета-лирик Цоньо Неделкин. Посетен на 7 ноември 2021
- ↑ Цоньо Неделкин // literaturensviat.com. Посетен на 8 юли 2025.
- ↑ ПРОДЪЛЖАВАМЕ С ОБРАЗОВАНЕТО НА КУШЕЛИАТА // slavimirgenchev1953.blog.bg. Посетен на 30 май 2025.
- ↑ Дамяновски, Недко. Непресъхващият извор // slovoplus.vratza.com, 1 юли 2010. Архивиран от оригинала на 2014-04-19. Посетен на 29 април 2024.
- Недко Дамяновски, „Един нелек, но пребогат творчески път“ Архив на оригинала от 2014-04-19 в Wayback Machine., в. „Слово плюс“ – Враца, посетен на 17 април 2014 г.
|
- Български учители
- Български писатели
- Български поети
- Възпитаници на Геолого-географския факултет на Софийския университет
- Читалищни дейци в Копривщица
- Почетни граждани на Копривщица
- Директори на училища
- Директори на средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)
- Туристически дейци в Копривщица
- Български журналисти
- Родени в област Враца
- Починали в област Враца
- Български географи