Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Средно училище „Любен Каравелов“.

Средно училище „Любен Каравелов“
СОУ Любен Каравелов.jpg
Информация
Седалище Копривщица, Флаг на България България
Основаване 1822 г.
Патрон Любен Каравелов
Копривщенското училище в началото на ХХ век

Средно училище „Любен Каравелов“ е средно училище в Копривщица.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1822 г. е открито първото обществено училище в Копривщица в къщата на чорбаджи Вълко Чалъков.[1] Обучението се ръководело от учителя хаджи Геро Добрович - Мушек, баща на Найден Геров. В Копривщица живеели бегликчии и джелепи, които събрали волни пожертвувания за изграждането на нова училищна сграда. Вълко Чалъков за целта дарил своята градина край река Тополница.

Гимназия „Любен Каравелов“

С предплата от 6000 гроша Вълко склонява Неофит Рилски да бъде главен учител в Копривщица за учебната 1837 – 1838 година. В продължение на двегодишния престой на Неофит Рилски в Копривщица местното училище се превръща национален образователен институт. Неофит Рилски е заместен от Христо Пулеков. Учители в училището са Йоаким Груев и Найден Геров, чиято сестра – Ивана Хаджигерова е първата жена-учителка в града.[2] Те поемат управлението на училището по взаимоучителната метода (въведена от Захари Круша през учебната 1835 – 1836 година[3]) след оттеглянето на Неофит Рилски в Рилската обител. След Габрово, Копривщица е следващият български град, в който се разпространява взаимоучителният Бел-Ланкастерски метод. През 1842 г. е създадено Училищно настоятелство.[4]

През 1846 г. Найден Геров се завръща в родната Копривщица и отваря първото българско класно училище „Св. св. Кирил и Методий“, в което се изучават светски науки – български език и граматика, френски, гръцки език, история, землеописание, аритметика, физика и пеене. След значително разширение и подобрение, извършено през 1857 г., копривщенското класно училище става едно от най-добре уредените в страната. Уставът, изработен от главния даскал Веселин Груев, е ценно свидетелство за развитието на учебното дело през Възраждането. През 1864 г. се открива и класно девическо училище. Дотогава девойките ходят в частното килийно училище на Хаджи Геро Мушек. Три години по-късно Тодор Каблешков основава ученическо дружество „Зора“.[5]

Възпитаници на копривщенското училище са Любен Каравелов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Данов и много други. Училището е затворено по време на Априлското въстание в 1876 година, като учителите взимат активно участие в бунта – Найден Попстоянов е делегат в Оборище, а Евлампия Векилова ушива главното знаме на въстаниците.[6] Копривщенските учители Нешо Попбрайков, Никола Беловеждов, Генчо Белчев и Петър Жилков са заточени след потушаването на въстанието на Родос. След Освобождението се завръщат и продължават да учителстват в града, София и Пловдив.[7]

След Освобождението по инициатива на Петър Жилков училището отново е отворено. По решение на Министерството на народното просвещение копривщенското училище прераства в гимназия, като за целта е построена с помощта на дарения от Ненчо Палавеев (1859 – 1936) и женското благотворително дружество „Благовещение“, нова, модерна сграда, която приема първия си випуск през 1895 г.[8] Любен Каравелов е избран за патрон на копривщенската гимназия.[9] През 1934 г. се открива Средно реално специализирано училище за чужди езици.[10]

През 50-те години на ХХ век училището възвръща името „Кирил и Методий“, заменено с „х. Ненчо Палавеев“ по време на неговата дарителска кампания, свързана с разширението на сградата през 1922 г.[11] Пак тогава по инициатива на диригента Жоржета Ножарова е възстановена и дейността на ученическия духов оркестър. С хонорара на децата от участието в снимките на „Свирачът“ (1967) са закупени фанфарни музикални инструменти и тя е пръв ръководител на сформирания втори оркестър. През годините диригенти са Васил Юруков (1921 – 2001) и Иван Косев (1933 – 2014). От 2009 г. Добрин Иванов (Бинчо) подновява дейността на оркестъра.[12]

През 1957 г. е създадено средно политехническо климатично училище за белодробно болни ученици, чиято дейност днес временно е замразена.

През 1968 г. основното училище „Кирил и Методий“, гимназия „Любен Каравелов“ и климатичната гимназия са обединени в Средно общо образователно училище „Любен Каравелов“ и преместени в новата построена за целта сграда през 1973 г.

В зданието на гимназията днес се помещават Общинският съвет и кметът на Копривщица, на климатичното училище предстои основен ремонт, а ремонтираното и преоборудвано класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ е Жив музей – паметник на просветното дело в България.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. „Учебното дело в Копривщица преди освобождението ни“. 1926 г.
  2. Теофилов, П. „Копривщица пътеводител“. София: Изд. „Наука и изкуство“. 1962, стр. 58.
  3. История на СУ „Любен Каравелов“, Официален уебсайт на училището.
  4. „Просветно дело в Копривщица“, livingmuseum.info.
  5. Тодор Каблешков, koprivshtica.eu.
  6. Танчо Шабанов. „Описание на живота ми в Кипър“. Издава съвместен проект на Посолството на България в Никозия и Министерството на външните работи на Кипър. bnr.bg, 21.01.2013 г.
  7. livingmuseum.info. „Видни личности“. Посетен на 27 март 2014 г.
  8. Пантелеева, П. „Копривщица – най-българският град“. Изд „Славина“. 2011.
  9. Виларова, Р. Страници от миналото на копривщенското читалище.
  10. Тороманова, П. „Старият каменен мост“. Изд. „Божич“, 2013, стр. 42. ISBN 978-954-9925-63-0
  11. Цитира се текстът от надписа на фронтона на сградата.
  12. Акад. проф. Янев, Е. „Магията, която излъчва Бинчо“ в. „Копривщенци“, юбилеен брой април-май 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]