Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Средно училище „Любен Каравелов“.

Средно училище „Любен Каравелов“
Средно училище „Любен Каравалов“ в Копривщица
Средно училище „Любен Каравалов“ в Копривщица
Информация
Седалище Копривщица България
Основаване 1822 г.
Патрон Любен Каравелов
Навигация
Адрес булевард хаджи Ненчо Палавеев 77
Сайт Официален сайт
Средно училище „Любен Каравелов“ в Общомедия
Копривщенското училище в началото на ХХ век

Средно училище „Любен Каравелов“ е средно училище в Копривщица.

Преди началото на модерното образование[редактиране | редактиране на кода]

Още през втората половина на ХVІІІ век, когато българите са под Османско владичество в Копривщица се преподават науки и религия в тъй наречените „килийни“ училища. В града, в църквата „Успение на Пресвета Богородица”, обучението е извършвано от местни свещеници или монаси в съществуващия по това време метох в двора на храма. Учениците тук се учат на славянско четмо, писмо и на църковен ред и на други познания. Килийни училища има и в къщите или дюкяните на много просветени копривщенци. Хаджи Геро, бащата на Найден Геров, още през 1810 година е строг преподавател в основаното от него в къщата му училище, което се намира в Ламбовска махала до Сурля дере.[1] Училището на поп Никита Вапцилката (вапцва: привежда в ред, боядисва) се помещава в бояджийницата му в Арнаут махала, училището на поп Лулчо се намира на „Битпазар“ в къщата на Генчо Тумангелов а училището на Груйо Попгенчов е разположено в къщата на Семко Хадживельов пак в Ламбовска махала. Училището на Иван Джукелът (джуки: устни) се помещава в дюкяна му на пазара.[2]

Учителите в килийните училища наедно с преподаването се се занимават и с обичайната си работа или занаят. Това не им е пречило обаче да имат това, което днес се нарича „индивидуален подход“ с учениците, много от които стават пионери на образователното дело в града и страната.

История на училището и образователното дело в града[редактиране | редактиране на кода]

През 1822 г. е открито първото обществено училище в Копривщица в къщата на чорбаджи Вълко Чалъков.[3] Обучението се ръководело от учителя хаджи Геро Добрович - Мушек, баща на Найден Геров. В Копривщица живеели бегликчии и джелепи, които събрали волни пожертвувания за изграждането на нова училищна сграда. Вълко Чалъков за целта дарил своята градина край река Тополница.

Гимназия „Любен Каравелов“
Паметник на Любен Каравелов, изработен от Надежда Петренко и Иван Сиврев
Парадният вход

С предплата от 6000 гроша Вълко склонява Неофит Рилски да бъде главен учител в Копривщица за учебната 1837 – 1838 година. В продължение на двегодишния престой на Неофит Рилски в Копривщица местното училище се превръща национален образователен институт. Неофит Рилски е заместен от Христо Пулеков. Учители в училището са Йоаким Груев и Найден Геров, чиято сестра – Ивана Хаджигерова е първата жена – учителка в града.[4] Те поемат управлението на училището по взаимоучителната метода (въведена от Захари Круша през учебната 1835 – 1836 година[5]) след оттеглянето на Неофит Рилски в Рилската обител. След Габрово, Копривщица е следващият български град, в който се разпространява взаимоучителният Бел-Ланкастерски метод. През 1842 г. е създадено Училищно настоятелство.[6]

През 1846 г. Найден Геров се завръща в родната Копривщица и отваря първото българско класно училище „Св. св. Кирил и Методий“, в което се изучават светски науки – български език и граматика, френски, гръцки език, история, землеописание, аритметика, физика и пеене. След значително разширение и подобрение, извършено през 1857 г., копривщенското класно училище става едно от най-добре уредените в страната. Уставът, изработен от главния даскал Веселин Груев, е ценно свидетелство за развитието на учебното дело през Възраждането. През 1864 г. се открива и класно девическо училище. Дотогава девойките ходят в частното килийно училище на Хаджи Геро Мушек. Три години по-късно Тодор Каблешков основава ученическо дружество „Зора“.[7]

Възпитаници на копривщенското училище са Любен Каравелов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Данов и много други. Училището е затворено по време на Априлското въстание в 1876 година, като учителите взимат активно участие в бунта – Найден Попстоянов е делегат в Оборище, а Евлампия Векилова ушива главното знаме на въстаниците.[8] Копривщенските учители Нешо Попбрайков, Никола Беловеждов, Генчо Белчев и Петър Жилков са заточени след потушаването на въстанието на Родос. След Освобождението се завръщат и продължават да учителстват в града, София и Пловдив.[9]

След Освобождението по инициатива на Петър Жилков училището отново е отворено. По решение на Министерството на народното просвещение копривщенското училище прераства в гимназия, като за целта е построена с помощта на дарения от Ненчо Палавеев (1859 – 1936) и женското благотворително дружество „Благовещение“, нова, модерна сграда, която приема първия си випуск през 1895 г.[10] Любен Каравелов е избран за патрон на копривщенската гимназия.[11] През 1934 г. се открива Средно реално специализирано училище за чужди езици.[12]

През 50-те години на ХХ век училището възвръща името „Кирил и Методий“, заменено с „х. Ненчо Палавеев“ по време на неговата дарителска кампания, свързана с разширението на сградата през 1922 г.[13] Пак тогава по инициатива на диригента Жоржета Ножарова е възстановена и дейността на ученическия духов оркестър. С хонорара на децата от участието в снимките на „Свирачът“ (1967) са закупени фанфарни музикални инструменти и тя е пръв ръководител на сформирания втори оркестър. През годините диригенти са Дамян Брайков, Васил Юруков (1921 – 2001), и Иван Косев (1933 – 2014). От 2009 г. Добрин Иванов (Бинчо) (1931 – 2020) подновява дейността на оркестъра.[14]

През 1957 г. е създадено средно политехническо климатично училище за белодробно болни ученици, чиято дейност днес временно е замразена. Сградата на климатичния пансион е построена по проект на софийския архитект Юрдан Юрданов.[15]

През 1968 г. основното училище „Кирил и Методий“, гимназия „Любен Каравелов“ и климатичната гимназия са обединени в Средно общо образователно училище „Любен Каравелов“ и преместени в новата построена за целта сграда през 1973 г.

До средата на 80-те години на XX век училището ежегодно е инициатор в провеждането на факелно шествие по случай националния празник 24-ти май в чест на славянската писменост, култура и светите братя Кирил и Методий.

В зданието на гимназията днес се помещават Общинският съвет и кметът на Копривщица, на климатичното училище предстои основен ремонт, а ремонтираното и преоборудвано класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ е Жив музей – паметник на просветното дело в България.

Климатичната гимназия
Централен орнамент от тавана

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. „Учебното дело в Копривщица преди освобождението ни“. 1926 г.
  2. Sulkaravelov.com. История. Посетен на 22 август 2021
  3. Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Лука Доросиев. „Учебното дело в Копривщица преди освобождението ни“. 1926 г.
  4. Теофилов, П. „Копривщица пътеводител“. София: Изд. „Наука и изкуство“. 1962, стр. 58.
  5. История на СУ „Любен Каравелов“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., Официален уебсайт на училището.
  6. „Просветно дело в Копривщица“[неработеща препратка], livingmuseum.info.Архивирано. Web.archive.org. Посетен на 23 юли 2021
  7. Тодор Каблешков Архив на оригинала от 2016-03-08 в Wayback Machine., koprivshtica.eu.
  8. Танчо Шабанов. „Описание на живота ми в Кипър“. Издава съвместен проект на Посолството на България в Никозия и Министерството на външните работи на Кипър. bnr.bg, 21 януари 2013 г.
  9. livingmuseum.info Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine.. „Видни личности“. Посетен на 27 март 2014 г.
  10. Пантелеева, П. „Копривщица – най-българският град“. Изд „Славина“. 2011.
  11. Виларова, Р. Страници от миналото на копривщенското читалище.
  12. Тороманова, П. „Старият каменен мост“. Изд. „Божич“, 2013, стр. 42. ISBN 978-954-9925-63-0
  13. Цитира се текстът от надписа на фронтона на сградата от това време.
  14. Акад. проф. Янев, Е. „Магията, която излъчва Бинчо“ в. „Копривщенци“, юбилеен брой април-май 2014.
  15. Daritelite.bg. „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев“ – фондации. Посетен на 14 август 2021

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Образование“         Портал „Образование          Портал „България“         Портал „България