Петър Жилков
| Петър Жилков | |
|---|---|
| български учител | |
 |
|
| Роден |
1845 г.
|
| Починал |
1909 г.
Копривщица, Царство България |
Петър Михалев Жилков е български учител, участник в Априлското въстание.
Роден е в Копривщица през 1845 година. Скромен труженик на народната просвета, учителства в класното училище в Копривщица през периода 1861 – 1876 година. През 1875 се жени за Ана Каблешкова, сестра на Тодор Каблешков[1]. Член на копривщенския революционен комитет. След потушаването на Априлското въстание е заточен на остров Родос. В свободна България по негова инициатива училището отново е отворено. Слаб и болнав, продължава да учителства в родния си град и се пенсионира след полувековна просветителска дейност. До края на живота му обаче няма ден, в който да не е при учениците.[2]
Приживе Петър Жилков отказва всякакви награди, високи длъжности и опълченска пенсия с думите: „За дворно място не се борих, а за гробно. Борих се за свободата на българския дух. Тоя дух трябваше да има где да живее – да има своя земя“.[1]
През 1920 г. е удостоен посмъртно с орден „Св. Александър“ IV степен.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Симелпрес, 2014. с. 98 – 99.
- ↑ Сапунджиев, Е. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. София, Изд. „20 априлъ 1876 г.“. 1926 г., Доросиев, Л. „Учебното дело в Копривщица преди освобождението ни“., Том 1, с. 274 – 420.
- ↑ ЦДА, Ф. 3К, оп. 2, а.е. 123, л. 123
