Петър Жилков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Жилков
български учител
Петър Жилков.jpg
Роден
1845 г.
Починал
1909 г. (64 г.)
Копривщица, Царство България

Петър Михалев Жилков е български учител, участник в Априлското въстание.

Роден е в Копривщица през 1845 година. Скромен труженик на народната просвета, учителства в класното училище в Копривщица през периода 1861 – 1876 година. През 1875 се жени за Ана Каблешкова, сестра на Тодор Каблешков[1]. Член на копривщенския революционен комитет. След потушаването на Априлското въстание е заточен на остров Родос. В свободна България по негова инициатива училището отново е отворено. Слаб и болнав, продължава да учителства в родния си град и се пенсионира след полувековна просветителска дейност. До края на живота му обаче няма ден, в който да не е при учениците.[2]

Приживе Петър Жилков отказва всякакви награди, високи длъжности и опълченска пенсия с думите: „За дворно място не се борих, а за гробно. Борих се за свободата на българския дух. Тоя дух трябваше да има где да живее – да има своя земя“.[1]

През 1920 г. е удостоен посмъртно с орден „Св. Александър“ IV степен.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Симелпрес, 2014. с. 98 – 99.
  2. Сапунджиев, Е. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. София, Изд. „20 априлъ 1876 г.“. 1926 г., Доросиев, Л. „Учебното дело в Копривщица преди освобождението ни“., Том 1, с. 274 – 420.
  3. ЦДА, Ф. 3К, оп. 2, а.е. 123, л. 123