Стефан Беязов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Беязов
български архитект
Роден
2 август 1936 г. (87 г.)

Учил вУниверситет по архитектура, строителство и геодезия
НаградиСв. св. равноапостоли Кирил и Методий
Почетен гражданин на София
Почетен граждани на Копривщица

Стефан Василев Беязов е български потомствен архитект,[1] почетен член на редица творчески институти и сдружения в областта на българската съвременна и възрожденска архитектура.

Стефан Беязов е роден на 2 август 1936 г. в гр. София и завършва специалност архитектура във ВИСИ (Университет по архитектура, строителство и геодезия) през 1960 г.

Архитект Стефан Беязов – старши е автор на скицата за изграждане на паметник на Стефан Караджа, Хаджи Димитър и тяхната обща чета край Вишовград, открит през 1890 година в местността „Канлъдере”.[2]

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

  • 1960 – 1961 – Единна проектантска организация – гр. Хасково;[3]
  • 1961 – 1962 – главен архитект – гр. Копривщица;[3]
  • 1962 – 1967 – Единна проектантска организация – гр. София;[3]
  • 1968 – 1975 – главен асистент, ВИАС, катедра „Теория, история и въведение в архитектурата“;[3]
  • 1976 – 1989 – ръководител на творческо ателие в „Главпроект“;[3]
  • 1989 – 1992 – главен проектант в Международната академия по архитектура „Интерпроект“;[3]
  • 1992 – Управител на архитектурно бюро СД „Бесте-Беязов и съдружие“ (възстановено архитектурно бюро „Архитект Васил Беязов“ – 1936 г.);[3]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Осъществени по-значителни проекти[редактиране | редактиране на кода]

Международни и други изяви[редактиране | редактиране на кода]

  • Участие в международен симпозиум на ИКОМОС (Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места), доклад – „Народната архитектура морална необходимост на съвременния човек“, публикуван в „Монументум“ тм XV-XV и в Мексико, 1975 г.[3]
  • Участие в международен семинар в Москва с доклад – за град Копривщица и грижата на архитектите, 1987 г.[3]
  • Изготвен проект за наредба „Устройство на селища с богато архитектурно наследство“, 1988 г.[3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Сребърен медал на Международното биенале по архитектура за обект „Детски екологичен комплекс“, с. Ковачевци, 1985 г.;[3]
  • Орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен, 1986 г.;[3]
  • Архитект на годината, 1999 г.;[3]
  • Първа премия на международен конкурс организиран от Съвета на Европа на тема „Съвременни архитектурни намеси в провинциална среда“ за къща в гр. Копривщица, 1999 г.;[3]
  • Почетен гражданин на гр. София, 2006 г.;[3]
  • Почетен член на Камарата на архитектите в България, 2007 г.;[3]
  • Почетен гражданин на гр. Копривщица, 2008 г.;[3]
  • Награда „Златен век“ за принос в българската култура, 2012 г.;[3]

Дарителска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

Издадени трудове[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Представят книга на арх. Стефан Беязов // citybuild.bg, 30 октомври 2014. Посетен на 4 октомври 2022.
  2. а б Костова, Даниела. Нови експонати в къщата-музей „Стефан Караджа“ // bnr.bg, 31 декември 2019. Посетен на 3 октомври 2022.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю Камара на архитектите в България // kab-sofia.bg. Посетен на 3 октомври 2022.
  4. Почетни членове // kab.bg. Посетен на 3 октомври 2022.
  5. Решения на Столичен общински съвет // council.sofia.bg. Посетен на 3 октомври 2022.
  6. Панчева, Марияна. Общественички почистиха Маджаровия парк в Копривщица // sobstvenik.com. Посетен на 24 март 2022.