Васил Беязов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Беязов
български архитект
Роден
Починал
4 юли 1980 г. (79 г.)
Националност Флаг на България България
Архитектура
Известни творби Паметник на „Априлци“ в местността Зли дол край гр. Клисура (1960)

Васил Стефанов Беязов е български архитект.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 25 май 1901 година в гр. Севлиево. Завършва архитектура във Висшето техническо училище в Берлин. Работи като проектант и ръководител на архитектурни колективи. Започва работа като преподавател на Първи випуск архитекти, като асистент към катедра „Сградознание и проектиране“ от 1945 г. до 1951 г. в Държавната политехника при проф. арх. Станчо Белковски. От 1951 г. до 1953 г. е заместник-главен архитект на Републиката [1]. Заместник-председател от създаването на Съюза на архитектите в България (1965) г.

Известни проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • Пощенска палата, гр. Хасково (1948)
  • Паметник на Съветския воин – костница на загиналите в Отечествената война, гр. София (1952 – 1954)
  • Паметник на „Априлци“ в местността Зли дол край гр. Клисура (1960)
  • Кино, гр. Враца (1960)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алманах. Първите студенти и преподаватели по архитектура – 1943. София, Висш институт по архитектура и строителство – архитектурен факултет, 1993. с. 179. М. Класанов и колектив

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България в 7 тома, т.1 (А-В), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1978 г.
  • Енциклопедия България в 7 тома, т.7 (Тл-Я с Допълнение към Т. 1 – 6), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1996 г.