Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“
Родният дом на Найден Геров.jpg

Килийното училище на Геро Добрович-Мушек в Копривщица
Килийното училище на Геро Добрович-Мушек в Копривщица
Местоположение Копривщица,  България
Архитект Хаджи Геро Добрович-Мушек
Стил предвъзрожденски
Изграждане 1810 г.
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 75
Етажи 1
Статут паметник на културата с „Национално значение“[1]
Състояние поддържани

Къщата и килийното училище на „Хаджи Геро Добрович-Мушек“ се намира в град Копривщица, която играе първостепенна роля в епохата на Българското Възраждане. Първите килийни училища възникват още през 18 век, а най-известното от тях в града е на хаджи Геро Добрович-Мушек (1775 – 1864), отворило врати още през 1810 година.[2]

Хаджи Геро построява двете долепени една до друга дървени сгради след завръщането си от Русе през 1810 година. Пребивава в крайдунавския град по време на опита си да емигрира във Влашко. Тук среща другата бегълка от башибозушките погроми – Стойка. Когато обстановката в империята се поуспокоява двамата създават семейство и се завръщат в Копривщица през 1810 година.[3]

Бащата на Геро е учител в килийно училище и синът му подхваща бащината професия.[3] Освен като добър и строг педагог, хаджи Геро е и добър майстор-строител. Участва със средства и личен труд при градежа на Пейовската чешма през 1826 г. Тя е вградена в оградния дувар на родната къща на Евлампия Векилова, срещу моста на Сурля дере, носещ същото име – Пейовски мост.[4]

При обследването на характера и бита на стария учител, Любен Каравелов приема за достоверни думите и описанието на неговия внук Тодор Панчев (не става дума за сина на Ивана, Тодор).[5]

В Каравеловото описание на къщата на Хаджи Генчо малко се отличава от тази на Геро Добрович.[5]

Домът на хаджията по спомените на неговият внук Тодор Панчев напомнял спицерия (аптека): по полиците имало наредени „всевъзможни кутии, кутийки, шишета, шишенца, паници, паничета, торби и торбенца“, с надписи какво съдържат и с подробни исторически бележки – кога е купено и кое колко струва, от кого е донесено като армаган (подарък), за каква болест е лек са и как се приготвя лекарството. Лечителските си способности хаджи Геро Мушек наследил от майка си Мика. С тайни лекове тя спасила копривщенци от чумата през 18-ти век.[5]

В построената от хаджи Геро къща са родени просветните дейци Константин и Найден Герови, а тяхната сестра Ивана Хаджигерова преподава в килийното училище като първа жена учителка в Копривщица, и дори известно време живее в него.[6]

Други килийни училища по това време са тези на поп Никита Вапцилката (вапцва: привежда в ред, боядисва), което се помещава в бояджийницата му в Арнаут махала, училището на поп Лулчо на „Битпазар“ е в къщата на Генчо Тумангелов, а училището на Груйо Попгенчов е разположено в къщата на Семко Хадживельов пак в Ламбовска махала. Училището на Иван Джукелът (джуки: устни) се помещава в дюкяна му на пазара.[7]

Килийното училище на хаджи Геро Добрович-Мушек функционира до основаването на първото обществено училище в гр. Копривщица през 1822 г. Там учителят преподава до учебната 1852/1853 година.[3]

Днес двете сгради могат да бъдат разгледани на малкия площад, разположен в непосредствена близост до паметния площад „20-ти Април“. Къщата и училището не са музеи и не са отворени за посещение.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020
  2. Koprivshtitsa-bg.com. План за интегрирано развитие на община Копривщица за периода 2021 – 2027 Посетен на 6 март 2022
  3. а б в Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Лука Ослеков. Учебното дело в Копривщица преди освобождението ни. 1926 г.
  4. Копривщица. Библиотека „Роден край“. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Михаил Тошков. Пътниче, пийни и помени. София, ОФ, 1980. с. 312 – 316.
  5. а б в E-vestnik.bg. Как Любен Каравелов преименува бащата на Найден Геров. Посетен на 1 май 2022
  6. Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Рада Киркович. „Ивана Хаджигерова“. 1926 г. Т. I, с. 40 – 46
  7. Sulkaravelov.com. История. Посетен на 22 август 2021