Нешо Попбрайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Нешо Попбрайков
български общественик
Нешо Попбрайков
Нешо Попбрайков

Роден
около 1840 г.
Починал
около 1927 г. (87 г.)

Нешо Попбрайков или Нешо п. Брайков е просветен деец и революционер от времето на Българското възраждане. Син е на копривщенския свещеник поп Брайко. Завършил начално училище в родния си град, той продължава своето образование в ръководеното от Йоаким Груев Пловдивско класно училище. Като ученик в последното взима участие в българската църковно-народна борба: през 1859 г. за пръв път чете „Апостола“ на черковнославянски в пловдивската църква „Св. Богородица“.[1]

Попбрайков учителства в Станимака (Асеновград), Стрелча, Пирдоп (1861-1865), Копривщица (1865-1867, 1875-1876), Враца (1867-1872) и Видин (1872-1873). На 13 януари 1876 г. става член на съставения от Панайот Волов копривщенски революционен комитет. При потушаването на Априлското въстание е заточен на остров Родос (1876-1878). След Освобождението е главен учител на копривщенското училище (1878-1879). Впоследствие се преселва в София, където работи като докладчик във Върховната сметна палата. Последният свързан с него документ датира от 1927 г.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Къщата на Нешо Попбрайков в Копривщица

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]