Вълко Чалъков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вълко Чалъков
български общественик
Роден
около 1765 г.
Починал
1841 г. (76 г.)

Вълко Т(е)одоров(ич) Чалъков (Големи Вълко, Големи чорбаджи Вълко) е български търговец и дарител от времето на Възраждането.

Произхожда от известния копривщенски род Чалъкови. (Прозвището „Големи“ го отличава от братовчед му Вълко Куртович Чалъков - „Малкия чорбаджи Вълко“.) Подобно на бащата и дядото си е джелеп и бегликчия. През 1817 г. посещава Пловдив като представител на копривщенския абаджийски еснаф.[1] Скоро се установява в града за постоянно, добива голяма тежест там и започва да откупува от държавата много от местните данъци.[2] Често пътува до Цариград, където се ползва с влияние пред Високата порта и Вселенската патриаршия.

Даренията на Вълко за храмове и манастири за многочислени. Той е ктитор на църквите „Свети Никола“ (1835), „Света Петка“ (1836), „Свети Димитър“ (1838) и „Света Богородица“ (1845) в Пловдив и дарител на църквата „Света Богородица“ в Копривщица (1834).[3] Настоятел е на Рилския и на Бачковския манастир. Надпис до неговия ктиторски портрет в главната риломанастирска църква го назовава „филипуполски градоначалник“.[4]

Чорбаджи Вълко полага грижи и за гръцката и новобългарската просвета. Отпуска 1100 гроша за изграждане на училище в Браила (1821). Дава средства за построяването на нова училищна сграда в Копривщица (1825).[5] Застъпва се за откриването на училище в Сопот (1838).[6] Настоятел е на пловдивското гръцко училище. През 1836 г. Захарий Зограф го подтиква да устрои в Пловдив „всенародно българско школо“, където да преподава Неофит Рилски. Този замисъл не успява, но отец Неофит бива назначен за учител в Копривщица (1837).[7].

Вълко подпомага отпечатването на няколко гръцки[8] и български книги. В Българския исторически архив е запазена част от неговата преписка.

От трите си брака (с Петра, Рада и вдовицата Елисавета Кесякова) Вълко има трима родни синове, една дъщеря и един доведен син. Погребан е в подновената от него пловдивска църква „Свети Николай“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lyberatos, A. „Men of the Sultan: The Beglik Sheep Tax Collection System and the Rise of a Bulgarian National Bourgeoisie in Nineteenth-Century Plovdiv“. – Turkish Historical Review, 1, 2010, 71.
  2. Янева, М. „Нови данни за стопанската дейност на Чалъкови“. – Bulgarian Historical Review, 34, 2006, 596-605.
  3. архим. Евтимий (Сапунджиев), „Извлечения из тевтера на църквата „Св. Богородица“ от 1814 до 1843 г.“ – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, 628-629.
  4. Василиев, А. Ктиторски портрети. С., 1960, 127-131.
  5. архим. Евтимий (Сапунджиев), „Извлечения из тевтера на църквата „Св. Богородица“ от 1814 до 1843 г.“ – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, 628.
  6. Априлов, В., Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 41
  7. Априлов, В., Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 37-38; Радкова, Р. Неофит Рилски и новобългарската култура. С., 1983, 74-80.
  8. Τσουκαλάς, Γ. Γραμματική της αρχαίας Ελληνικής γλώσσης. Κωνσταντινούπολις, 1835.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]