Чалъкова къща (Копривщица)
Тази статия е за къщата в Копривщица. За къщата в Пловдив вижте Чалъкова къща (Пловдив).
Чалъкова къща | |
![]() Изглед от югозапад | |
Вид | паметник на културата |
---|---|
Местоположение | Копривщица, ![]() |
Стил | възрожденски |
Конструкция | дърво, камък |
Изграждане | 1821 г. |
Етажи | 2 |
Състояние | реставрирана |
Адрес | Улица „Любен Каравелов“ № 6 |
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/13/%D0%A7%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B0.jpg/220px-%D0%A7%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B0.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a0/%D0%9D%D0%B5%D1%88%D0%BE-%D0%A7%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%87%D0%B5%D1%88%D0%BC%D0%B0.jpg/220px-%D0%9D%D0%B5%D1%88%D0%BE-%D0%A7%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%87%D0%B5%D1%88%D0%BC%D0%B0.jpg)
Чалъковата къща в град Копривщица е стар, възрожденски градеж от времето на Големи Вълко (1765 – 1841) и брат му Нешо Теодоровичов Чалъкоолу (1770 – 1829).
Според съществуващи надписи на къщата и нейната кована порта тя е въздигната през 1821 г.[1] За нея са характерни признаците на формирането на основите на копривщенската архитектура (1809 – 1830). Те са близки до подобни къщи в Самоков и Жеравна. Главно място в нейната асиметрична конструкция се явява помещението „в'къщи“ – собата, признаци, които се запазват до периода на зрялия възрождански архитектурен стил в града. Копривщенски къщи със сходно простсранствено устройство са Койчо-Дебеляновата, Христо-Пулековата и Воденичаровата къща. Това са двукатни, талпени къщи, чийто маниер на строеж е възприет донякъде и в по-късни постройки.[2]
В двора на къщата се намира една от Чалъковите чешми, градена през 1825 г. от Нешо Чалъков. Тя има украса от стилизирани кипариси. Кипарисът е важен елемент от украсата на каменните фасади. Символизира справедливостта, предопределението, а в някои случаи и скръбта по мъртвите.[3]
Чалъковата къща се намира на улица „Любен Каравелов“ № 6 срещу Десьовската къща, но не е музей и не е отворена за посещение.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 169.
- ↑ Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 12.
- ↑ Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 82.