Копривщенска къща
| Копривщенска къща | |
|---|---|
 | |
| Местоположение | Копривщица,  България |
| Стил | предвъзрожденски възрожденски |
| Конструкция | дървена плет, дърво, камък |
| Изграждане | 1810 – 1870 г. |
| Състояние | паметник на културата |
| Сайт | Официален уеб сайт на Община Копривщица |
Копривщенската къща е характерен тип възрожденска архитектура, обхващащ Средногорието в района на Копривщица. Част е от областта на севернобългарската къща.[1]
В предвъзрожденските времена[редактиране | редактиране на кода]
„В далечните времена първите заселници сварили котловината на река Тополница гориста. Започва опожаряване на вековни гори, за добиване на пасища и първобитно орачество, сеч за градеж на колиби. Така в началото на ХХ век местността около града е гола и пуста.“[2] Ранният период на строителство обхваща времето от заселването на града до началото на ХІХ в. По това време са изграждани по-примитивни изцяло дървени жилища. Единствен оцелял до днес представител на този тип къщи е Павликянската къща поради трикратното опожаряване от кърджалиите[3] на града през 1793, 1804 и 1809 година.
Къщите в Копривщица от 20 – 30-те години на ХIХ в. са с приземие и етаж. Приземието е изградено с каменна зидария на глинен разтвор. В него се намират обор и мазе. Етажът е изграден от талпи и е предназначен за живеене, а междуетажните конструкции са гредореди, от видими дялани дъбови греди. Подовете са от глина. Покривът е покрит с керемиди, наредени върху букови дъски (шинди),[4] дебели около три и широки около петнадесет см. От двора се влиза по открита дървена стълба в чардака, който е известен в района като отвод. От него се влиза в пруста, преходно домакинско помещение, а оттам в помещението с огнище. Направо от отвода се влиза и в собата (одая).[1] В по-късните и големи къщи между мазето и горния етаж има добре скрито стълбище, предназначено за евакуация в случай на необходимост.
Обикновено са градени без употребата на метални гвоздеи и се е разчитало на добре изработени сглобки на елементите в конструкцията. Когато започват да се иззиждат носещите стени, те са правени дебели по над 50 см., като свързващ разтвор се е използвал само от външните страни, а по между им е бил сух пълнеж. Нерядко жилищната постройка е съчетавана със сеновал за съхраняване на храната на животните заделена за зимния период на годината.
Къщите в Копривщица са оградени с високи, покрити дувари и порти с оглед сигурността на населението и добитъка в тях.
Когато през 30 – 40-те години на ХIХ в. домашното манифактурно производство нараства, къщата на забогатяващите копривщенски овцевъди започва да се променя. Преди всичко става необходимо да се разшири отводът, на който главно се извършва производствената работа, и прустът, в който е складирана готовата продукция. От друга страна, повдигането на материалното и културното равнище създава нужда от нови жилищни помещения.[1]
Първични архитектурни форми[редактиране | редактиране на кода]
Първичните градежи по тези места са обикновено овчарските колиби, строени по най-прост начин от кръгъл дървесен материал, подреден в прости конусообразни форми и покрити обикновено със слама или клони с листа (вършини). Жилищата имат един отвор, служещ едновременно за врата и прозорец, а на покрива друг за отвеждане на дима от огнището. Тук биха могли да бъдат добавени и копривщенските овчарници (егреци),[5] използвани за подслон на хора и добитък. Строени са с подковообразна форма, съобразена с особеностите на терена.[6]
Формиране на основите на копривщенската архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Началото е поставено с построяването в предишни времена на запазените Павликянска и Вакарелска къщи (Вакарелската е разглобена и продадена като дървен материал от собствениците през 1953 г.),[7] както и доскоро съществуващата къщичка на бедния копривщенец Тодор Борносузов и др.[6]
След последното заличаване на града от османските поробители през периода 1809 – 1830 г. започва постепенното му съвземане от разрухата. Строят се първоначално еднокатни (едноетажни), а по-сетне и двукатни къщи. Те са предимно съградени изцяло от дърво, но вече са снабдени с по-обширни чардаци (отводи), с повече соби и одаи, с акцент върху кьошковете. Къщите имат асиметрична конструкция, като отводът е отворен по цялата им фасада. Това се свързва с напредъка на занаятчийската манифактура, животновъдството и наченките на търговска дейност.[6] Като класически примери в това отношение биха могли да бъдат посочени къщата на Дядо Либен (1810), Пиндж̀ековата къща (1811), голямата Доганова къща (1815) и Хаджи-Торомановата къща (1832).
По-старите постройки са с редова композиция, скрита зад високи оградни дувари и свързани през двора чрез комшулук (малка врата – от комшия, съсед) с двора на съседите. По дървено стълбище от двора се възлиза на отвода, което говори за по-висока култура на бита. Тук може да се работи на чист въздух с открита гледка към двора, кованата порта и цветната градина с трендафил. Собата служи за дневно пребиваване, особено в студените, зимни дни, тъй като обикновено има зидана, а в по-късните времена и кахлена печка. Този тип печки служат не за да се пали огън в тях, а са свързани като димоотвод с камината, разположена в съседното помещение „в' къщи“. В края на този период се извършва преход към симетричен архитектурен модел.[6]
В годините 1830 – 1842 г., във връзка със замогването на населението, къщите си променят изгледа. По-високите изисквания на появяващата се буржоазна класа води и нови майстори със стремеж към нови форми и конструкторски решения. Възприемат се нови за времето си архитектурно-художествени критерии, видими в Бъзевата, Васевата и Каравеловата къщи. Преминава се от изцяло дървена конструкция към къщи само от дървен скелет и стени изградени от разцепени на четири букови клони, измазани с глина и годни за шпакловка и изписване, както отвън, така и отвътре.[6]
Архитектурният ансамбъл на града се допълва удачно от копривщенските чешми, порти, беседки и кладенци. Живата връзка между природа и човек е демонстрирана и в построените храмови камбанарии и многообразните комини на копривщенската къща. Богато украсените чардаци и стълбища с техните колонади и тавански гредоред, които имат не само конструктивни функции, но и забележителен художествен принос.[8]
Тенденции в развитието на копривщенската архитектура в края на ранното Възраждане[редактиране | редактиране на кода]
По време на българското Възраждане – изписаните къщи на Копривщица[редактиране | редактиране на кода]
Писаните къщи в Копривщица са най-вълнуващият дял от пловдивската модерна линия на градеж и стенописване. Те поемат тази линия и живо я пречупват през вековното българско естетическо чувство, така че накрая ярките паметници на архитектурната мисъл от Копривщица се превръщат в образци за пловдивчани. Една от най-добрите къщи на Филибе, тази на Никола Недкович, има за украса копие на изписването на Ослековата къща.[9]
Градивният период на това явление продължава около 50 години. Дело на майстори от различни краища на страната с новия си вкус, професионална подготовка и опит и само един град става символ на новото в изкуството през възрожденската епоха.[9]
Цветове, в които са оцветени къщите, според еснафа (гилдията) на собственика: керемидено-червен абаджии, жълта охра скотовъдци, тъмно син бегликчии.
Реставрации и ново строителство[редактиране | редактиране на кода]
Разрухата[10] на града е спряна с обявяването на Копривщица за град музей през 1952 г. През 1971 г. той получава статут на архитектурен и исторически резерват, а през 1978 г. – и на национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм. Съществен принос за това дело имат първият братовчед на Димчо Дебелянов – арх. Вельо Дебелянов, и Петко Теофилов – пръв директор на Дирекция на музеите, създадена през 1956 г. с цел опазване и развитие на модерното музейно дело.[11][12]
През 1970-те години е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеи, паметници на културата, както и на улиците в града, който е обявен за национален исторически резерват. Решението за това е взето на 29 юни 1971 г. от Второто правителство на Тодор Живков. За десет години държавата инвестира 28 млн. лева в построяването на 400 нови къщи и 100 нови обекта. Най-значимият паметник, построен вследствие на това решение е този на Георги Бенковски.[13]
Народният майстор не претворява механично архитектурните решения, по-скоро винаги те са преосмислени и пречупени през неговите творчески виждания. Съжителството на традицията и новаторството е подчертано в съхранените възрожденски образци и новите градежи по съвременни технологии.[14]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Димитров, Димитър, Йордан Йорданов, Георги Кожухаров, Кръстю Миятев, Георги Стойков, Любен Тонев, Христо Христов. Кратка история на българската архитектура. София, Издателство на Българската академия на науките, 1965. с. 247 – 248.
- ↑ Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. „Залесяване на Копривщица“. 1926 г.
- ↑ Bg.zonebulgaria.com. История на Копривщица. Посетен на 24 септември 2021
- ↑ Ослеков, Лука. Копривщица. // 20 Априлъ 1876, 1926. с. 463. Посетен на 20 ноември 2022.
- ↑ Известия на българското географско дружество. Geography.bg. Природните и културните ландшафти на Същинска Средна гора като средище за утвърждаване на етноси. СУ „Св. Кл. Охридски“, Геолого-географски факултет, Катедра „Социално-икономическа география“. София. бр. 41. с. 38. 2019 г. Посетен на 28 март 2022
- ↑ а б в г д Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 10 – 41.
- ↑ Теофилов, Т. Предположения за произхода на част от топонимите по поречията на реките Тополница и Стряма. Великотърновски университет „Св. Св Кирил и Методий“. Институт за балканистика при БАН. Търновска книжовна школа. Т.7. Седми международен симпозиум. Велико Търново 8 – 10 октомври 1999 г.
- ↑ Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 146 – 149.
- ↑ а б Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Анна Рошковска. Писаните къщи на Копривщица. София, ОФ, 1980. с. 311.
- ↑ Юбилеен албум – 1876 20 04 1926 – „Копривщица в картини“ Стр. 65, фото 89. Къщата на Димчо Дебелянов. Стр. 93, фото 120. Къщата на Тодор Каблешков. София 1926
- ↑ www.hadjiite.bg „История“. Посетен на 28 януари 2014
- ↑ „50 години Дирекция на музеите Копривщица“, стр. 4: „Петко Теофилов“. издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006.
- ↑ Ваньо Стоилов. Докарали 5 морени за паметника на Бенковски в Копривщица. // www.24chasa.bg. 23 април 2014. Посетен на 21 декември 2015.
- ↑ Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 161 – 166.