Копривщенска къща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Копривщенска къща
Копривщица къща.jpg
Местоположение Копривщица, Flag of Bulgaria.svg България
Стил възрожденски
Конструкция дървена
Състояние застрашена

Копривщенската къща е характерен тип възрожденска архитектура, обхващащ Средногорието в района на Копривщица. Част е от областта на севернобългарската къща.[1]

В предвъзрожденските времена[редактиране | редактиране на кода]

„В далечните времена първите заселници сварили котловината на река Тополница гориста. Започва опожаряване на вековни гори, за добиване на пасища и първобитно орачество, сеч за градеж на колиби. Така в началото на ХХ век местността около града е гола и пуста.“[2] Ранният период на строителство обхваща времето от заселването на града до началото на ХІХ в. По това време са изграждани по-примитивни изцяло дървени жилища. Единствен оцелял до днес представител на този тип къщи е Павликянската къща поради трикратното опожаряване от къджалиите[3] на града през 1793, 1804 и 1809 година.

Къщите в Копривщица от 20-30-те години на ХIХ в. са с приземие и етаж. Приземието е изградено с каменна зидария на глинен разтвор. В него се намират обор и мазе. Етажът е изграден от талпи и е предназначен за живеене, а междуетажните конструкции са гредореди, от видими дялани дъбови греди. Подовете са от глина. Покривът е покрит с керемиди. От двора се влиза по открита дървена стълба в чардака, който е известен в района като отвод. От него се влиза в пруста, преходно домакинско помещение, а оттам в помещението с огнище. Направо от отвода се влиза и в собата (одая).[1]В по-късните и големи къщи между мазето и горния етаж има добре скрито стълбище, предназначено за евакуация в случай на необходимост.

Обикновено са градени без употребата на метални гвоздеи и се е разчитало на добре изработени сглобки на елементите в конструкцията. Когато започват да се иззиждат носещите стени те са правени дебели по над 50 см., като свързващ разтвор се е използвал само от външните страни, а по между им е бил сух пълнеж. Нерядко жилищната постройка е съчетавана със сеновал за съхраняване на храната на животните заделена за зимния период на годината.

Къщите в Копривщица са оградени с високи, покрити дувари и порти с оглед сигурността на населението и добитъка в тях.

Когато през 30-40-те години на ХIХ в. домашното манифактурно производство нараства, къщата на забогатяващите копривщенски овцевъди започва да се променя. Преди всичко станава необходимо да се разшири отводът, на койго главно се извършва производствената работа, и прустът, в който е складирана готовата продукция. От друга страна, повдигането на материалното и културното равнище създава нужда от нови жилищни помещения.[1]

По време на българското Възраждане – изписаните къщи на Копривщица[редактиране | редактиране на кода]

Писаните къщи в Копривщица са наи-вълнуващият дял от пловдивската модерна линия на градеж и стенописване. Те поемат тази линия и живо я пречупват през вековното българско естетическо чувство, така че накрая ярките паметници на архитектурната мисъл от Копривщица се превръщат в образци за пловдивчани. Една от най-добрите къщи на Филибе, тази на Никола Недкович има за украса копие на изписването на Ослековата къща.[4]

Градивният период на това явление продължава около 50 години. Дело на майстори от различни краища на страната с новият си вкус, професионална подготовка и опит и само един град става символ на новото в изкуството през възрожденската епоха.[4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Димитров, Димитър, Йордан Йорданов, Георги Кожухаров, Кръстю Миятев, Георги Стойков, Любен Тонев, Христо Христов. Кратка история на българската архитектура. София, Издателство на Българската академия на науките, 1965. с. 247 – 248.
  2. Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. „Залесяване на Копривщица“. 1926 г.
  3. История на Копривщица. bg.zonebulgaria.com. Посетен на 24 септември 2021
  4. а б Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Анна Рошковска. Писаните къщи на Копривщица. София, Издателство на Отечественият фронт, 1980. с. 311.