Плъсти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Плъсти от колекцията на Лютова къща
Дръндар, Петко Клисуров, 1906
Юрта на казахи
Изработване на филцова овчарска роба, Бахтиари (Иранска племенна група)

Плъстите представляват нетъкани вълнени килими. Използвани са и като постеля за спане на пода, какъвто е местният обичай в България до началото на ХХ век.[1] Плъстите в някои региони са били част от чеиза[2] на младите девойки, запазен за първата им брачна нощ, като по този повод са изработвани от бяла вълна.[3]

В родопският регион и до днес се изработват освен плъстени постелки и оригинални носии и домашни обувки.[4]

Плъстене на вълна[редактиране | редактиране на кода]

Начинът на създаване на този модел килими е познат и усъвършенстван от поне 8000 години, според някои съвременни майстори на този занаят. Изработват се на колене на пода, без употребата на някакъв специален стан. Началната обработка на вълната се извършва с чепкало[5] или в по-късни времена с машинен дарак. Реди се на тънки слоеве последователно в едната посока и после напречно на нея. Това се прави със специално приспособление, наречено „дрънд“. От името на този уред произхожда и названието на майсторите на плъсти – дръндари. Така подготвените вълнени слоеве, навити на руло многократно се мокрят със сапунена вода и се начукват с чукало за да се сплъстят и заздравят вълнените нишки. За украса се добавят апликации от оцветени с естествени багрила в различни цветове и тонове орнаменти. ограничени единствено от въображението на майстора. За да имат висока трайност и устойчивост задължително е сушенето на готовият килим да се извършва на слънчева светлина.[3]

В намиращият се в град Копривщица етнографски музей Лютова къща в приземието има значителна колекция от тези изделия.[1]В града все още могат да се видят вътрешни преградни стени в някои стари къщи, изработени от плъсти.[6]

В по-нови времена[редактиране | редактиране на кода]

Майстори на този занаят организират на много места курсове по изработка на изделия по този метод, за да не се изгуби това изкуство.[3][7] Понастоящем модните дизайнери предлагат рокли, украсени с плъсти, шапки, колани, брошки, гривни, пръстени и други аксесоари.[8]

При други народи[редактиране | редактиране на кода]

Населението в региона на Кавказ изработва по подобен начин своите наметала (приличащи на българските ямурлуци) и своите юрти.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Битов музей Лютова къща. Direkciamuzei.com. Посетен на 11 декември 2021
  2. Чеиз са даровете, поготвяни от семейството за бъдещата младоженка. Включвали са покъшнина – дрехи, завивки и домакински съдове. По-заможните семейства са отделяли и земя.
  3. а б в Работилница за плъсти отвори във Видин. Bnr.bg. Посетен на 11 декември 2021
  4. Youtube.com. Как се плъсти вълна? Посетен на 11 декември 2021
  5. Чепкалото представлява конусообразен дървен инструмент, на върха на който има подобни на вилици метални шипове.
  6. Plovdiv.bg. Галерия „Занаяти“ представя „живите“ кукли от плъсти на Румяна Герчева. Посетен на 11 декември 2021
  7. Bulgarika.bg. Online Урок По Изработка На Изделия От Вълна (Плъсти). Посетен на 11 декември 2021
  8. Btvnovinite.bg. Нова мода: Бижута и шалове от вълна. Посетен на 11 декември 2021