Музей на хляба и традиционните храни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Музей на хляба и традиционните храни
Музеи в България
Просфор.jpg
Просфор за ритуален хляб от Копривщица
Местоположение Копривщица, Flag of Bulgaria.svg България
Тематика кулинария
Основан 2016 г.
Допълнителна информация
Адрес ул. „Любен Каравелов“ 96
Сайт Фейсбук страница

Музей на хляба и традиционните храни е проект, реализиран от фондация „Национален тръст за съхранение на културното и историческо наследство България“ с двата свои подпроекта „Академия Кулинарен историк“ и „Хлебна къща Копривщица“. Началото е поставено на 4 юни 2016 година в град Копривщица.[1]

Музеят всъщност е работилница, в която със стародавни инструменти и приспособления нагледно се демонстрира производството на домашен хляб от смилането на зърното до неговото изпичане. Тази част от дейността му е ориентирана към деца с организирано с предварителна заявка посещение.[2]

По отношение на рецептите за приготвянето на местни традиционни хлебни изделия са привлечени майстори измежду утвърдени в града професионални и битови специалисти от град Копривщица.[3]

През 2017 година музеят е сред основните организатори на празниците в околностите на тракийското светилище Кулата.[4]

Значение на символите на печата за ритуален хляб (просфор)[редактиране | редактиране на кода]

  • Християнски кръст – символ на саможертвата и изкуплението на греховете
  • НI КА – IС ХС – победа – Исус Христос
  • НС КС – IС ХС – победа – Исус Христос
  • Четири големи триъгълника – четирите познати стихии – земя, вода, въздух, огън
  • Девет малки триъгълника – деветте ангела на небесното войнство
  • Пика – копието, с което войника е пролял Божията кръв
  • Лопата – с нея е уплътнен входа на гробницата на Исус Христос
  • АΘМ – А – Аз Съм началото, Θ – Аз Съм края, М – Майката вода – всичките заедно – Амин. Символите са обърнати наопаки, защото са символ на смъртта, а кръстчето (разпятието) е под тях, защото следва Възкресение. Това е така по причината, че Възкресението стои по-високо от разпятието и смъртта.

Източници[редактиране | редактиране на кода]