Успение Богородично (Копривщица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
Church-Koprivshtitsa-2.JPG
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.6389° с. ш. 24.3561° и. д.
„Успение Богородично“
Местоположение в България
Вид на храма православна църква
Страна България България
Населено място Копривщица
Вероизповедание Православие - БПЦ
Епархия Пловдивска епархия
Архиерейско наместничество Панагюрище
Време на изграждане 1817 г.
Съвременен статут действащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение Богородично“ или „Света Бгородица“ е най-старата църква на град Копривщица. Обявена е за паметник на културата от местно значение с решение ДВ № 53/11.07.1975 г. под № 312.[1] Намира се на ул. "Димчо Дебелянов" № 26а непосредствено над центъра на града, над 25 години свещеник на храма е отец Богомил Читалов.[2] В 1876 година камбаните на църквата обявяват началото на Априлското въстание.[3]

История и строеж[редактиране | редактиране на кода]

Църквата датира от преди 1644 г. която година е посочена в запазено обковано в сребро ръкописно евангелие на храма.[4] Късно средновековната църква „Света Богородица” е изгорена от турците при кърджалийските погроми над Копривщица в 1804-1810 г., от нея е оцелялата част е апсидата с принадлежащата ѝ конха и засводяването, днес вградени в олтара.[5][6] Предприемчивите и родолюбиви българи твърдо държат на християнското си достойнство и събралите се на 8 юли 1817 г. копривщенски църковни настоятели обявяват:

Воздвигохом от основания сего светаго храма, иже бист разорен и сожжен совсем от иновременних агаряни, иже и кърджалии нарицаху ся, попущением Божиим грех ради наших. Сего мы подновихом во славу пресветия владичици нашея Богородици и приснодеви Марии, во славном ея Успении." Възстановяването на църквата станало с набрани от над двеста копривщенци средства.[7]

Постройката е направена ниска и сгушена, слабо осветена и боядисана отвън като къща, за да не бие на очи и да не личи от далеч. Сградата е и полувкопана в земята поради дискриминацията наложена на християните от турската власт. В архитектурно отношение храмът представлява трикорабна базилика  с вътрешен балкон (женско отделение). от запад. Покривът е четирискатен, като по-късно се оформят съществуващите сега калкани. Както наосът, така и притворът са вкопани дълбоко в земята. Градежът на стените е масивен, а покритието  дървено.  Върху външната стена на притвора има строителен надпис от 8 юли 1817 г.[8] На западната фасада, над централния - западен вход, е долепена камбанария, изградена след Освобождението на България от османско владичество. Църквата е изградена от български майстори, според преданието, от Смолско и Мирково. То гласи, че сградата била свършена за 11 дни, когато получили от турския аянин позволение само под влиянието на известни особени случки.“[9] Две десетилетия по-късно храмът е вече малък за нуждите на Копривщица. През 1836 г. гробищата са изнесени от двора му, а в 1839 г. е решено да се издигне втора черква - „Свети Никола".[10]

В двора на църквата е имало два метоха - на Хилендарския и Рилския манастир, чиито духовници създават и първите килийни училища в Копривщица. Чешмата в двора датира от 1817 г., а външната чешма, вградена в масивния зид – от 1823 г.

С камбани от храма е оповестено вдигането на Априлското въстание против поробителя в 1876 г., но днешната камбанарията е строена много по-късно през 1896 г. с дарения на големия копривщенски благодетел Хаджи Ненчо Палавеев.

На стари фотографии се вижда, че за известно време храмът е имал висок, явно паянтов купол. Впоследствие той е махнат. Южно от църквата се намира малък параклис, построен също със средства на хаджи Ненчо Палавеев в 1902. Там се провеждат службите, докато за петнайсетина години главната черква е в реставрация. На 13 август 1989 г. тя е преосветена и отново отворена за богомолци.

Църквата е с изключително висока архитектурна стойност, като доминиращо разположение за града, прост обем на силно въздействащ без купол базилика. Вътрешното пространство е единно и прави иконостаса на църквата още по въздействащ. Дърворезбата е паметник от национално значение и заслужава да бъде изтъкнат, като един от съвършените образци в България. Църквата е в добро състояние, за разлика от помощната сграда, която е в много тежко състояние, като носещи конструкции и покрив. Зида в южна посока е много стабилен и може да издържи подмяна на покривната конструкция. Преди години църквата е ремонтирана от вътре и отвън без да се спазват изискванията на НИПК.

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Наосът е разделен на три кораба от два реда по шест дървени и измазани колони. Непосредствено до него в западна посока е разположен обширен вътрешен притвор (отделен е само с редица по-тънки дървени колони), върху който се развива дълбока емпория (балконът). Олтарната част има централна апсида и многобройни ниши по източната, южната и северната стена. Централният кораб завършва с полукръглата абсида на разсипаната от турците в 1809 г.- стара църква. Таваните над страничните кораби са равни и обковани с дървена ламперия, а над средния кораб има имитация на полуцилиндрично сводесто покритие.[11] Църквата има три престола (олтара), посветени на Св.Йоан Кръстител, Успение Богородично и на Св. Архангели Михаил и Гавриил.

Дърворезба[редактиране | редактиране на кода]

Олтарът е отделен от наоса посредством красив дърворезбен иконостас, който е закрепен за два масивни дървени стълба. Олтарната преграда е съставена от три различни по време и стилистика части. Двете странични части са значително по-стари и вероятно са пренесени от изгорената църква или друг храм в околностите на града. Средната част, отговаряща на централния кораб. на дърворезбеният иконостас е от 1821 г. и според Асен Василиев силно наподобява по стил онзи в габровската църква „Свети Иван Предтеча“ (1814) и е дело на един от най-даровитите резбари в България, представителя на Тревненската школа - Хаджи Георги от Видин.[12] Завършен е през 1821 г. и представя библейски сцени сред плетница от гроздове, птици и животни, красиви цветя и решетки. 

Зография[редактиране | редактиране на кода]

Забележителни по своето изящество и красота е дърворезбата по владишкия трон и амвона. Иконите на свети Георги Победоносец (1837), свети Евстатий (1838) и Успение Богородично (1838) са от Захарий Зограф. В образа на “Св. Евстатий” Захарий Зограф нарисувал на своя бял кон образа на достолепния чорбаджия Петко Доганов известен с даренията си. Тази икона е шедьовър на възрожденското изкуство. Иконите на свети Иван Рилски (1838) – от Йован Иконописец.[13] Иконостасните икони „Христос”, „Три светители”, „Събора апостолски”, „Успение Богородично”, „Йоан Кръстител” и Богородица”, „Свети Петър и Павел” рисува между 1893 и 1913 г. роденият в Галичник Иван Георгиев Спаовски.[14] Иван Николов Образописов рисува иконата „Свети Иван Рилски” с 10 сцени от живота муа копривщенският художник Христо Енче- иконата на двамата безсребреници „Свети Козма и Дамян”, както и „Свети Илия”. Вътрешността на храма е частично украсена със стенописи. На северната и южната стена между прозорците са изписани светци в цял ръст. Живописна украса има и на пандативите над колоните. Стенописите в олтара са на самоковския живописец Спас Захариев в 1900.[15]

Ризница[редактиране | редактиране на кода]

От съкровищницата на копривщенския храм „Успение Богородично“ е ръкописното четириевангелие, преписано от даскал Рашо от Враца през 1644 г. Ценният богослужебен ръкопис е принадлежал на старинната черква, още преди опожаряването ѝ от кърджалиите. В първата половина на XIX в. на евангелието са сложени корици с красив обков от сребро и злато. От приписка в ръкописа е посочено, че обковът е дело на златаря Лазар Николов. Евангелието дълго време се съхранява в църквата “Успение Богородично” в Копривщица, но през комунистическия режим в петдесетте години на XX в. църковното настоятелство го предава на музея в града, където се пази и днес.

Околно пространство[редактиране | редактиране на кода]

По-рано около храма е имало 98 изцяло или отчасти запазени надгробни паметника от 1762–1874 г.[16] Шест големи плочи от 1829–1874 г., вдигнати от гробовете, които някога са покривали, са подпрени сега (2014) на един от оградните зидове. В църковния двор са погребани Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, архимандрит Евтимий Сапунджиев, видния политик на Царство България Рашко Маджаров, комунистическия функционер ген. Иван Врачев и известния като „последният копривщенски възрожденец“ основател на модерното музейно дело в Копривщица Петко Теофилов (в гробищата, създадени на местото на премахнатия метох), внушителен е саркофага-гробница на благодетеля хаджи Ненчо Палавеев,. В двора е и къщичката, където Христо Г. Данов заедно с Илия Кацаров са живели като ученици – стипендианти на Копривщенското черковно настоятелство.[17] Забележителна творба тук е известният надгробен паметник на Димчо Дебелянов създаден от скулптора проф. Иван Лазаров в 1934 г. претворил майката на поета дал живота си във войните за обединението на България от безсмъртното му стихотворение "Да се завърнеш в бащината къща".

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Църква „Успение Богородично”
  2. Св. синод на БПЦ - сведение за храмовете и енориите по духовни околии в Пловдивска епархия.
  3. Официаленв сайт на Община Копривщица - Църква Успение Богородично
  4. Делиделвов, Д. Бележки за историята на Копривщица. – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, 194-198; Генова, Е. Църковните приложни изкуства от ХV-ХІХ век в България: златарство, миниатюрна дърворезба, везба. С., 2004, 56-57.
  5. Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. С., 1977, 123-124, 143, фиг. 56-57.
  6. Църква Успение Богородично гр. Копривщица
  7. архим. Евтимий (Сапунджиев), Извлечения из тевтера на църквата „Св. Богородица" от 1814 до 1843 г. – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, 617-627.
  8. Райнов, Н. Копривщенски надгробни кръстове, плочи и зидани извори. – Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 9, 1923, 261-262, 269.
  9. Иречек, К. Пътувания по България (прев. Стоян Аргиров). 2 изд. С., 1974, 414.
  10. архим. Евтимий (Сапунджиев), Неиздадени материали по миналото на Копривщица. – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, 190, 555-558.
  11. Възрожденска църква   „Успение Богородично“ - гр. Копривщица
  12. Василиев, А. „Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители“. С., 1965, 656.
  13. Делиделвов, Д. Бележки за историята на Копривщица. – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, 192-194; Божков, А. Българската икона. С., 1984, обр. 370, 372, 415, 460-461; Генова, E. Второто поколение зографи от Самоковската живописна школа: Димитър Христов Зограф, Йоан Николов Иконописец, Костадин Петрович Вальов. С., 2012, 175.
  14. Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 227.
  15. Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 473.
  16. Райнов, Н. Копривщенски надгробни кръстове, плочи и зидани извори. – Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 9, 1923, 213-235, 248-263.
  17. Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица 2011