Стоян Аргиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Аргиров
български филолог
Роден
Стоян Стоянов Аргиров
Починал

Образование Карлов университет
Научна дейност
Област Библиография
Образование Карлов университет
Работил в Софийски университет
УНСС
БАН

Стоян Стоянов Аргиров е български филолог и преводач, създател на българската библиотекарска наука.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 февруари 1870 г. в Пазарджик. Завършва гимназия в родния си град и заминава като стипендиант на българското правителство да следва славянска филология в Карловия университет в Прага. Завършва следването си през 1892 г. и заминава да следва във Виена, където се надява да получи докторска степен. Принуден е обаче да преустанови следването си след една година, тъй като не получава стипендия.

Завърнал се в България, започва работа в Пловдивската библиотека като поддиректор, а по-късно и като директор до 1901 г. Там започва и превода на книгата на Константин Иречек „Пътувания по България“, която излиза през 1899 г. в обем 943 страници.[1] Впоследствие Аргиров превежда още трудове на Иречек и на други чешки автори.[2] Като преводач се подписва и с псевдонима С. А. Сребров.

През 1902 г. С. Аргиров е секретар на Българската екзархия в Цариград.

Стоян Аргиров има особено големи заслуги за уреждане на библиотечното дело в България. От 1903 до 1930 г. е директор на Университетската бибилиотека и полага основите на нейната модерна подредба. Той е и първият преподавател по библиотекознание в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е и преподавател по български и чешки език в Свободния университет за политически и стопански науки в София от 1924 до 1935 г., (днес УНСС)[3]. Автор е на повече 70 публикации в областта на библиотекознанието. Най-значимият му труд е „Ръководство за уреждане на народни, общински, ученически и частни библиотеки“ (1898 г.).

През 1900 г. Аргиров е избран за член на БАН. От 1929 г. е председател на речнишката комисия за издаване на пълен академичен речник. Издава също така стари български ръкописи и два стари еснафски устава. Участва в Международния библиотекарски конгрес в Прага през 1926 г. и при организиране на Съюз на славянските библиотеки. Взема участие във Втория библиотекарски конгрес през 1935 г. в Мадрид.

Стоян Аргиров умира на 9 август 1939 г. в София.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Стоян Аргиров. Избрани трудове. Съст. Анна Ангелова. С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2009.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангелова, Анна. Академик Стоян Аргиров и библиотечното дело в България. С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2001.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иречек, Конст.. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история; Част Втора: Пътувания по България с 23 картини и 1 карта; Преведе от чешки Стоян Аргиров. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. Посетен на 25 май 2018.
  2. Иречек, Константин. Български дневник 1979-1884; том 1 и том 2; Преведе от чешкия ръкопис Стоян Аргиров. Пловдив, София, Хр. Г. Данов, 1930, 1932.
  3. Научно и документално наследство на акад. Стоян Аргиров (Он-лайн библиотека „Славика“)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]