Анна Рошковска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна Антонова – Рошковска
български изкуствовед
Родена
1936 г.[1]
Починала
2010 г.

НаградиОрден „Св. св. Кирил и Методий“

Анна Антонова – Рошковска е архитект, професор и доктор на изкуствата. Обект на нейните интерес и творчески изследвания са културните движения на Балканите в периода XV – XIX век. Тя проучва връзките на българите с Европа и формирането на идентичността на националната художествена култура. Има издадени над 450 научни и научно-популярни студии и изследвания у нас и в чужбина, над 30 научно-популярни и документални филми, направени за Българската национална телевизия и Студията за документални филми. Участва в радиопредавания и осъществява лекционна дейност. Анна Рошковска е удостоена с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – II степен и е наградена със Златна значка на Българската академия на науките.[2]Трудът и „Евреите и българската градска култура“ прави професор Рошковска, да е една от малцината учени, изследвали приноса на установилите се по българските земи евреи от сефарадската диаспора.[3]

През 2015 г. Теодор Попов прави дарение като предава на фонд „Етнография“ на Историческия музей – Казанлък „Искра“ част от личната сбирка на професор Анна Рошковска, събирана през годините на нейните изследвания и работа – пафти, колани, нагръдни икони и бижута от естествени камъни.[2]

Д-р Анна Рошковска от Етнографския институт при БАН е събрала около 40 000 релефни и графични отпечатъци от наши печати, разпръснати по различни земи, сто от които са изложени в столичното читалище „Славянска беседа“. Образците са взети предимно от църкви, манастири, църковни общини, читалища, училища, както и от лични печати на наши известни възрожденци. Между тях са тези на Захарий Зограф – релефният и графичният от 1872 година, подписът и личният печат на хаджи Геро Добрович-Мушек, релефен отпечатък от личният печат на Неофит Рилски, печатът на училището във Велес от 1845 година, на църковната община от Осман пазар, печатът на църквата „Св. св. Константин и Елена“, на църковната община в Свищов от 1866 година, печатът на читалище „Славянска беседа“ от 1888 година.[4]

Дарението съдържа над 100 автентични женски накита от ХІХ век от личната колекция на Анна Рошковска.[5]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Анна Рошковска е носител на орден „Св. Св. Кирил и Методий“ II степен и на Златна значка на Българската академия на науките[6]

Светозар Ангелов, Фотоархивът на Анна Рошковска, съхраняван в ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ като извор за българската възрожденска култура, Университетски четения по архивистика, том: Специалните исторически дисциплини в университетското архивно образование, архивната практика и изследванията по история, брой: VII, редактор/и: Андриана Нейкова, 2019, стр.:188 – 207, ISBN 978-954-400-124-7[7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Байракли джамия – Самоков. София, Септември, 1977[8]
  • Писаните къщи на Копривщица. София, ОФ, 1980[9]
  • Възрожденска декоративна стенопис от самоковски зографи. София, Български художник, 1982[10]
  • Възрожденска декоративна живопис от самоковски зографи. София, СБХ, 1982[11]
  • Български възрожденски печати София, Септември, 1982[12]
  • Стенописен орнамент. София, БАН, 1985 (в съавторство с Л. Мавродинова)[11]
  • Възрожденското изкуство и православието. София, 1985[11]
  • Българската възрожденска глиптика. София, Седем дни, 1993[11]
  • Захарий Зограф. Подписваше се „болгарин“. Ст. Загора, Знание, 1994[11]
  • Станислав Доспевски. Ст. Загора, Знание, 1994[11]
  • Евреите и българската градска култура. София, Графика -19, 1998 (в съавторство със С. Лозанова)[11]
  • Българското в мюсюлманските култови паметници по нашите земи. София, ДИОС, 1999[13]
  • Европейски влияния в българското изкуство. XVIII – XIX век. София, Графика -19, 2000[11]
  • Печатите от епохата на българското Възраждане. София, Графика-19, 2002[11]
  • Българските майстори и паметниците на исляма у нас. София, Аб, 2003[11]
  • Аз, другарката с полското име. София, Аб, 2003[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mfa.bg. Европейски ден на отворени врати 2014 г. Посетен на 6 март 2022
  2. а б Muzei-kazanlak.org. Фонд „Етнография“ на ИМ „Искра“ с ново дарение. Посетен на 18 февруари 2022
  3. Marginalia.bg. И те са плащали същите данъци и изпитвали същите тежести на обитателите на българската земя. Посетен на 6 март 2022
  4. Newspaper.kultura.bg. Колекция от 100 отпечатъка – графични и восъчни. Посетен на 29 май 2022
  5. Desant.net. В миналото накитите са защитавали жената като продължител на рода. Посетен на 6 март 2022
  6. Knigabg.com. Аз, другарката с полското име . Посетен на 6 март 2022
  7. Authors.uni-sofia.bg. Научни приноси на гл. ас. д-р Светозар Ангелов. Посетен на 6 март 2022
  8. Knizhen-pazar.net. Байракли джамия – Самоков. Посетен на 18 февруари 2022
  9. Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Анна Рошковска. Писаните къщи на Копривщица. София, ОФ, 1980
  10. Knizhen-pazar.net. Възрожденска декоративна стенопис от самоковски зографи. Посетен на 18 февруари 2022
  11. а б в г д е ж з и к л Knigabg.com. Български книжици. Посетен на 18 февруари 2022
  12. Knizhen-pazar.net. Български възрожденски печати. Посетен на 18 февруари 2022
  13. Knizhen-pazar.net. Българското в мюсюлманските култови паметници по нашите земи. Посетен на 18 февруари 2022

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]