Доганови къщи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Комплекс Доганови къщи
Голяма Доганова къща.jpg

Малка Доганова къща.jpg
Петко-Доганова къща (горе)
Тодор-Доганова къща (долу)
Вид паметник на културата
Местоположение Копривщица, Flag of Bulgaria.svg България
Стил възрожденски
Конструкция плет, дърво, камък
Изграждане 1815 и 1837
Статут голямата, паметник на културата с „Национално значение“;[1]
малката, паметник на културата с местно ансамблово значение[2]
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 75
Състояние реставрирани
Адрес ул. „Константин Доганов“ 8 и 9

Архитектурният ансамбъл Доганови къщи се намира в град Копривщица и включва голямата Доганова къща, тази на Петко Доганов – имотен копривщенски бегликчия, щедър ктитор, чийто образ намира място сред стенописите на Рилския манастир. Построена е през 1815 година с изцяло дървена конструкция.[3]

Живописният комплекс се допълва от намиращата се в близост малка Доганова къща, тази на Тодор Доганов, построена през 1837 година.[3]

Стенописната и дърворезбарска украса на голямата Доганова къща е дело на същите майстори, които създават стенописите в църквата „Свети Николай“ (новата църква).[3]Майсторът, почувствал особения дух на мястото и умело превръща архитектурната среда в даденост, като създава нова художествена форма за завършек на оформлението на архитектурния уличен ансамбъл.[4]

Уличното пространство умело се прелива през отворената порта на дома към двора. По стълби, през таблена врата се влиза в просторна гостна одая (селямлък). Тя е ярко изявена във фасадата с обема си, силно издаден над портата.[4]Тук един специален слуга е варил кафе, подавал чибуци и огън на гостите.

Връзката между етажа и портата е направена да прилича на голям фенер с множеството си извити подпори, подкрепящи еркера и свързващи го със зида. Тук освен приемната стая има малко помещение за приготвяне на „почерпушка“ за гостите на домакина (кафе-оджак).[5]Тук има оформена с тесен отвор ниша за да служи като бойница и за наблюдение към страничната улица. Самата стая има „асма“ таван, миндери и ракли за домакина и семейството му.[4]

Чорбаджи Петко Доганов се прославил като собственик на редки породисти коне. Така е и изписан, яхнал жребец от един калугер (монах) от Трявна, на когото Догана в 1832 г. е заплатил, според надписа на иконата, 1200 гроша. Иконата се нарича „Свети Евстатий“ и се намира в старата църква „Успение Богородично“.[6]

Копривщенската одая“ в Рилския манастир е богато декориран салон, една от няколкото стаи за пребиваване на копривщенци по време на поклонението им в светата обител. Таванът на одаята е цял покрит със забележителна дърворезба, а на една паметна плоча на стената и днес се четат изписани имената на дарителите: Ганчо Бъзювич, Рат Толювич, Никола чичо дели-делва (Делиделвов), Спас Бедрек, Никола Десювич и майка им Генчовица и др. В манастирската църква има страничен параклис-олтар, където е изографисан ликът на Петко Догана.[6]

Сцени от български игрални филми, заснети тук[редактиране | редактиране на кода]

В голямата Доганска къща и на площада пред комплекса са заснети моменти от филмите:

Комплексът се намира на улица „Константин Доганов“, „голямата“ на номер 8, а „малката“ на номер 9. Къщите не са музеи и не са отворени за посещение.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020
  2. Koprivshtitsa-bg.com. Списък НИНКН.
  3. а б в Direkciamuzei.com. Забележителности. Посетен на 24 септември 2021
  4. а б в Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 33.
  5. Оджак – огнище.
  6. а б Bgjourney.com. Бит и култура „Джелепи и бегликчии“ – Адам Нейчев. Посетен на 18 март 2022