Свети Димитър (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

„Свети Димитър“
Sv dimitur plovdiv.JPG
Местоположение в Пловдив
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Пловдив
Вероизповедание Православие
Епархия ПловдивскаБПЦ
Време на изграждане 1830-1838 г.
Съвременен статут действащ храм
„Свети Димитър“ в Общомедия
Иконостас
Мраморен амвон
Църквата от запад

„Свети Димитър Солунски“ е православна църква в град Пловдив, намираща се в Стария град. Сегашната нейна сграда е осветена на 18 януари 1838 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Може да се приеме, че основите на черквата “Свети Димитър" в Пловдив са положени във времето на Иван Асен II, след Клокотнишката битка в 1230 година".[1] По-нататъшната ѝ история не е точно известна. Едва през 1578 г. Стефан Герлах споменава за съществуването на църква „Св. Димитър“ в града.[2] На 13 април 1767 г. тя била ограбена (според една гръцка летописна бележка) от разбойници начело с някой си Мустафа.[3]

Преди последното възстановяване на храма, в началото на XIX век, той представлявал малка постройка, в която се черкували и българите от Каршияка и Мараша. „Вехтото здание по пример на тая черква не било някое великолепно…“[4] Строежът на нова църковна сграда започнал в 1830 г., както сочи гръцки надпис над прозореца на абсидата отвън:

„С благочестивата ревност на енориашите се изгради отново из основи. 1830 март 15.“[5]

Запазената сметка за възлезлите общо на 264 270 гроша разходи по строежа носи дата 18 януари 1838 г. (може би тогава, на празника на св. Атанасий, е станало и освещаването). Главен дарител, със сума от 10 000 гроша, е митрополит Никифор, следван от Вълко Тодоров Чалъков-Големия и други българи и гърци.[6] Дарения за обзавеждането прави и търгуващият в Москва пловдивчанин Антоний П. Комизопулос.[7]

По време на антигръцките вълнения през 1906 г. пловдивските българи превземат храма. От 1922 до 1964 г. той е отдаден за ползване на Руската задгранична православна църква и там се черкуват живеещите в Пловдив белоемигранти. През следващите десетилетия стои заключен и в него се служи само на храмовия празник Димитровден. След основен ремонт (2004-2007) е наново открит за редовни богослужения на Димитровден, 26 октомври 2007 година.

Владишкият трон
Владишкият трон – елемент

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата представлява трикорабна базилика с размери 28 x 19 x 11,5 м., с петостенна отвън абсида и с 12 обли гранитни колони, които разделят корабите отвътре. Средният кораб е висок 11 м., а страничните – 8,80 м. Сводестите тавани и на трите кораба са под седловидния общ покрив, без кубета. Под балкона (първоначално предназначен за жените-богомолци) се намира обширен притвор (нартика) с четири мраморни колони на западната страна. Под плочите на притвора е разположена костница. Притворът и самият храм са с по три входни врати.

В Светия олтар има три св. престола – централен, посветен на св. вмч. Димитър, северен – на св. Атанасий и южен – на св. Харалампий. Към северозападния ъгъл на храма е пристроена двуетажна камбанария с кубе, издигната през 80-те години на XIX в. по проект на архитекта Йосиф Шнитер.[8]

Стените отвън са оживени на места с изрисувани колонки и др. По приолтарните ъгли има изрязана в камъка релефна украса: св. Димитър на кон, двуглав орел (герб на Вселенската патриаршия), кръстове (поотделно или с цветя), класове, птици, някои пророци и др.

Иконостасът, архиерейският трон и амвонът са изящни произведения от бял, сив и цветен мрамор. Два гръцки надписа под олтарните икони на св. Димитър и св. Богородица гласят:

„Това светло темпло [иконостас] е издигнато с дарението на благодетеля Йоан Георгиу Политис за вечно възпоменание в лето Господне 1869." „Дело на А. Калуменос.“[9]
Част от мраморния иконостас

Различни изследователи на пловдивските църкви предполагат, че Калуменос е работил в Москва, Пловдив или Цариград.[10] Според доклад на британския вицеконсул в Одрин от 1867 г. иконостасът и амвонът били поръчани в Атина за 2200 лири.[11]

Наличието на три Св. престола в олтара определя тектониката на иконостаса. Той има три дървени царски двери (по една пред всеки престол) и две входни врати – южна и северна. Дължината му е 14 метра. Разпределен е на сектори за иконите, дверите и вратите от 14 мраморни колонки. Дъговидният фронтон над централния престол е висок 7,5 м и завършва с разпятие, под което се намира пояс от 11 малки икони. Над южния престол иконостасът е висок 3.7 м и завършва с потир и кръст, а над северния – също 3,7 м., с кръст и двата Мойсееви скрижала на върха. Царските двери са с позлатена дърворезба.

В същия стил са изработени архиерейският трон (висок 4,5 м., вкл. короната и широк 86 x 86 см.) и амвонът, издигнат на третата колона от север.

В храма няма друга стенопис освен 12 медальона над капителите на колоните с образи на 12-те апостоли. На балкона е изографисано Успение Богородично. Върху мраморното облегало на архиерейския трон е изписан Иисус Христос Велик Архиерей; в десния долен ъгъл на този образ стои годината 1870, а в ляво е имало име или подпис, които сега са нечетливи. Неизвестният зограф е рисувал на място, след монтирането на трона. На петостенния амвон върху мрамора има пет образа: в центъра е изрисуван Иисус Христос с разтворено евангелие, а отстрани – четиримата евангелисти. На централния сектор на иконостаса, на фронтона, пак върху мрамора, е изрисувана Тайната вечеря. Над южната храмова врата под външния навес са нарисувани образите на св. Димитър (вдясно) и на св. Харалампий (вляво). Всички тези образи са еднакви по стил и изпълнение и явно са рисувани от зографа, изписал архиерейския трон през 1870 г.

Дворът не е много голям, покрит със сотирски плочи, с наклон на запад. От западната страна на храмовата сграда се намира малък параклис, посветен на св. св. Кирик и Юлита, в който има аязмо и се служи веднъж в годината, в празника на тези двама светии. Параклисът е долепен до западната прицърковна къща, предназначена за енорийския свещеник. В югоизточния ъгъл на църковния двор се намира клисарница. Високият каменен зид, който обгражда целия комплекс, създава впечатлението за един малък манастир.

Икони[редактиране | редактиране на кода]

Храмовата икона на св. Димитър е с подновена през 2007 г. живопис и релефен сребърен обков.

В кораба се намират големи икони на св. Николай (1857) и на Рождеството на св. Йоан Предтеча (1852), подписани от прочутия зограф Никола Одринчанин.

Иконата на св. Антоний Велики (1855) е рисувана в Русия и дарена на църквата от търговеца Антоний П. Комизопулос.

Двете рамки на иконите „Рождество на св. Йоан“ (1852) и „Св. Димитър“ (2007) са с дървена резба, вероятно изпълнена ок. 1865 г. от майсторите Димитър и Антон Станишеви.[12] На височина те достигат 3,5 метра. Поставките в основата наподобяват митологично животно с дълги пръсти, подобни на човешки, и с широки нокти. Те са като подпора на горната плоскост, на която е поставена иконата.

Внушителна е обкованата в сребро икона на св. Мина: в едната ръка светецът държи кръст, а в другата – меч. Красиви са и иконите „Св. Харалампий“, цялата в сребърна обковка, „Св. Мина“ (1814) и „Св. Атанасий“ (1831).[13]

Днешните иконостасни икони са рисувани през 2007 г. Техните предшественици, почистени и освободени от сребърните си украшения към 2014 г., са окачени сега в притвора на храма. На тях са изобразени, вероятно през XVII в., Христос Вседържител (Пантократор), Св. Богородица „Вратарница“ („Портаитиса“), св. Йоан Предтеча и св. Георги „Кападокиец“ („Кападокевс“).[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алваджиев Н., „Старинни черкви в Пловдив“, „Летера“, Пловдив, 2000 г.
  2. Tagebuch der vonzween Glorwurdigsten Romischen Kaysern Maximiliano und Rudolpho ... Franckfurth am Mayn, 1674, 516, ср. превод.
  3. Σκορδέλης, Β. Χρονικά σημειώματα. – Δελτίον της ιστορικής και εθνολογικής εταιρείας της Ελλάδος, 4, 1892, 288.
  4. Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, 153.
  5. Гръцки текст: Αποστολίδης, Κ. Μ. Αντώνιος Κομιζόπουλος, ο φιλικός. – Θρακικά, 3, 1931, παράρτημα, 135.
  6. Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, Клон историко-филологически, 21, 1946, 387-388.
  7. Апостолидис, К. История на град Пловдив от най-дълбока древност до наши дни. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, 3, 67-68; Αποστολίδης, Κ. Μ. Αντώνιος Κομιζόπουλος, ο φιλικός. – Θρακικά, 3, 1931, παράρτημα, 128-139; 13, 1940, 429-430.
  8. Пижев, А., К. Линков, Св. Димитър Солунски: духовно средище на три различни етноса в Пловдив. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, 122.
  9. Гръцки текст: Μ. Αποστολίδης, Αντώνιος Κομιζόπουλος, ο φιλικός. – Θρακικά, 3, 1931, παράρτημα, 135.
  10. Дойков, Т. Летописна книга на черквата Св. Димитър в град Пловдив. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, 39.
  11. Vice-Consul Blunt to Lord Lyons, Adrianople, 2 април 1867. – In: Accounts and Papers of the House of Commons, 37, 1867, vol. 75, 40.
  12. Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 195.
  13. Алваджиев Н., „Старинни черкви в Пловдив“, Летера, Пловдив, 2000 г.
  14. Тотева, П. Икони от пловдивския край. С., 1975, 8-9, [56]; Москова, С. Старите икони на храма „Св. Димитър“ в Пловдив. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, 91-93, 123-135.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • К. Моравенов, Паметник на Пловдивското население, Пловдив, 1984
  • Н. Алваджиев, Пловдивска хроника, Пловдив, 1984
  • В. Пеев, Град Пловдив, минало и настояще, Пловдив, 1941
  • Ст. Шишков, Пловдив в своето минало и настояще, Пловдив, 1926
  • Драговитийски еп. Харитон, Принос към историята на Пловдивските храмове. – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим, София, 1931
  • Пандурски, В. Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни църкви. – Духовна култура, 39, 1959, кн. 2, 27-28
  • Αποστολίδης, Κ. Μ. Η της Φιλιππουπόλεως ιστορία από των αρχαιοτάτων μέχρι των καθ' ημάς χρόνων. Αθήνα, 1959, 298-300
  • Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. С., 1977, 127-128, фиг. 65, прил. 51-53
  • Велчев, Й. Градът или между Изтока и Запада XIV-XVII век. Пловдив, 2005, 203-204
  • Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България