Антигръцки вълнения в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Антигръцките вълнения в България от началото на 20 век са в резултат от водената гръцка политика и въоръжена пропаганда в Македония. Като най-сериозни поводи за вълненията са Загоричанското клане и аферата „Вардараси“. Създадена е организацията „Български родолюбец“, която създава свои клонове в големите градове и ръководи завземането на църквите и училищата.

Гръцкото население в България[редактиране | редактиране на кода]

В края на 19 век и началото на 20 век големи гръцки и гъркомански колонии в Княжество България има по Черноморието в Балчик, Варна, Анхиало, Бургас, Несебър, Созопол, Ахтопол и други, в Пловдив, Станимака и околните им села, както и в Каваклийско и Казълагачко (Тополовградско и Хасковско). Броят на гърците възлиза на близо 70 000 души през 1906 година. Те се ползват с граждански и политически свободи, гарантирани им от Берлинския конгрес (1878), свободно развиват културно-просветните и религиозните си общности. Между 1887 - 1901 година имат 17 депутати в Народното събрание, също така имат свои околийски управители, общински съветници и държавни чиновници във всички ведомства. В църковно отношение гърците са организирани в пет епархии - Варненска, Анхиалска, Созополска, Месемврийска и Пловдивска[1].

Митинги и сблъсъци[редактиране | редактиране на кода]

Резолюция на митинг в Пловдив по повод Загоричанското клане.
Резолюция на митинг в Т. Пазарджик по повод клането.

Първият антигръцки митинг се провежда в Балчик на 19 март 1905 година. Няколко дни по-късно, на 25 март 1905 година, гръцки андарти извършват клане над българи в костурското село Загоричани. Това отприщва недоволството в България и на 8 април 1905 година е проведен голям митинг във Варна, с главни искания за активна намеса на България в Македония и неутрализиране на гърците и гръцката търговия в България. По-късно същата година избухва митническа афера, след която местните български и гръцки вестници взаимно се обвиняват и заплашват. В началото на 1906 година е осуетено предложение за заселване на прогонени гърци от Румъния по Черноморието, а по-късно избухва аферата Вардараси, при която става ясно, че на българска територия Гърция развива мрежа за рекрутиране на гъркомани към гръцката въоръжена пропаганда в Македония, а впоследствие и за лекуването на ранените в болници в България. Избухва сериозен международен скандал, след който Гърция е принудена да отзове пловдивския си консул. На 25 март 1906 година е проведен нов митинг във Варна по повод годишнината от Загоричанското клане. На 26 март умира патриаршисткият митрополит Поликарп, на негово място Патриаршията назначава бившия берски митрополит Константий Исаакидис, който обаче не пристига в България, след него е назначен митрополит Неофит Йоану, който неколкократно не е допуснат от местните българи да слезе на варненското пристанище.[2]

На 4 юли 1906 година във Варна е обсебена гръцката църква „Св. Никола“ и е преименувана на „Св. св. Кирил и Методий“, а на 9 юли е превзета и гръцката болница в града. Сблъсъци стават още в Бургас, Пловдив, Станимака и Кавакли, където има жертви, както и в Радне-махли, Созопол, Карнобат, Айтос и Русе. Главният ръководител на организацията „Български родолюбец“ Петър Драгулев започва обиколка из страната, която засилва антигръцките вълнения. На 16 юли 1906 година в Балчик е проведен митинг срещу гръцките дружества, в Пловдив са превзети гръцките църкви „Св. Харалампи“, „Св. Марина“, „Св. Константин“, „Св. Димитър“ и „Св. Петка“, гръцките клубове, дюкяни и училища са изпотрошени. На 17 юли в Каварна са превзети гръцката църква и училище. На 20 юли в Балчик, Добрич и Станимака са завзети гръцките църкви. На 22 юли същото се случва и в Бургас. Гърците в Анхиало взимат мерки и организират въоръжена милиция, за да защитават манастира „Св. Георги“. Започват сражения в града и край манастира, като в края на деня гърците са смазани, Анхиало е почти напълно опожарен, а жертвите са между 20 - 100 души. През септември 1906 година около 10 000 гърци започват да се изселват от България в Гърция, но до края на годината църквите са върнати на гръцката общност, а организацията „Български родолюбец“ е неутрализирана[3].

Отзвук[редактиране | редактиране на кода]

Гръцката патриаршия издава пропагандния труд „Мемоар на Йоаким III“ на 14 август 1906 година, в който се осъждат българските действия. Международният печат се занимава с темата, но като цяло се признава, че антигръцките действия в България са пряк резултат от гръцката политика в Македония. Великите сили остават неутрални по българо-гръцките сблъсъци. В Гърция се организират масови контрапротести, провеждат се молебени и литургии за загиналите анхиалци, в Атина се прави опит за превземането на парахода „Борис“. Сръбският печат изцяло подкрепя гръцките претенции, докато в Румъния се подкрепя антигръцкото движение. Напрежението отшумява до края на Балканските войни. През 1914 година бившите членове на „Български родолюбец“ превземат окончателно всички църкви и училища на местните гърци.[4].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Костадинов, Костадин. Антигръцкото движение във Варна, Фондация ВМРО, Варна, 2009, стр.9-29, 49-50.
  2. Костадинов, Костадин. Антигръцкото движение във Варна, Фондация ВМРО, Варна, 2009, стр.29-34.
  3. Костадинов, Костадин. Антигръцкото движение във Варна, Фондация ВМРО, Варна, 2009, стр.34-43, 50.
  4. Костадинов, Костадин. Антигръцкото движение във Варна, Фондация ВМРО, Варна, 2009, стр.46-53.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония