Вълко Куртович
| Вълко Куртович | |
| български общественик и дарител | |
 | |
| Роден |
1788 г.
|
|---|---|
| Починал | 1837 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Никола Чалъков Георги Вълкович Атанас Чалъков |
Вълко Куртович Чалъков, наричан „Малкия чорбаджи Вълко“, за да се отличава от „Големия чорбаджи Вълко“ – Вълко Теодорович Чалъков, негов братовчед.
Вълко Куртович е известен търговец – джелепин и бегликчия, познат и добре приет в Цариград и султанския дворец. Бил уважаван член на българската православна община във Филибе и щедър дарител за православните духовни и просветни институти.[1] Малкият чорбаджи Вълко Куртович е основал в Пловдив Св. Троичкото училище (днес Неделно училище към храм „Света Троица“)[2], което съществува и сега, а неговите наследници през 1849 г., във връзка с народно-църковните борби го обърнали от гръцко на българско.[3] От правилника на училището „Света Троица“ в Пловдив от 1834 г., съхраняван в Пловдивската народна библиотека, се вижда, че курсът на обучение бил в рамките на три години, и че тамм са се гризили освен за просвещаването, но и за възпитанието, на предимно деца от бедни семейства. Забранено е били се да се приемат в него деца на богати граждани. От това итда да се се види, че основателят Вълко Куртович Чалъков, като истински родолюбив български радетел е обезпечил с лични средства издръжката му, за да даде просвета на бедните си съграждани. Едва през 1849 г. наследниците на Вълко Чалъков успели да превърнат училището в чисто българско, където първи български учители били Велю Цицелков и Георги Груев.[4]
Храм-параклис „Свето Въведение Богородично“ в Пловдив е построен през 1829 г., за да обслужва богомолците по време на строежа на новата черква „Света Неделя“. Главен ктитор на параклиса е Вълко Куртович.[5]
В началото на XIX в. църквата „Св. Константин и Елена“ в Пловдив е пред рухване. Копривщенецът Тодор Моравенов близо 20 години събира средства и през 1832 г. тя е построена наново след осигурен султански ферман от Големи Вълко. По техен пример Вълко Куртович осигурява необходимите пари към 1814 – 1816 г. С негова помощ и чрез нарастването на капитала на вложените пари, храм „Света Неделя“ през 1839 г. е издигнат наново.[6]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Рада Чалъкова, сестра на Вълко Куртович Чалъков е убита заедно с трите й деца от османските турци на празника Велики четвъртък – 15 април, 1837 г. В двора на църквата „Света Троица“ в Пловдив са запазени надгробията на свещениците, служили в края на XIX и началото на XX в. Източно от олтара е погребана и Рада Чалъкова. За нея като за света мъченица Рада Пловдивска е писано по време на Възраждането.[7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Мучинова, Мария Левкова. Дриновски сборник. Към биографията и обществената дейност на двама пловдивски българи – възпитаници на ришельовския лицей в Одеса. Одеса, periodicals.karazin.ua. с. 178 – 181, Т. VIII.
- ↑ Неделно училище към храм „Света Троица“ // sveta-troica-plovdiv.com. Посетен на 26 април 2024.
- ↑ Ослеков, Лука. Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица. София, Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“, 1926. с. 522. Т. I.
- ↑ Народните будители Чалъковци // bg-patriarshia.bg. Посетен на 26 април 2024.
- ↑ Храм-параклис „Св. Въведение Богородично“ // visitplovdiv.com. Посетен на 26 април 2024.
- ↑ Николова, Надя Манолова. Храмове и политика: Българско църковно строителство (1812 – 1821). София, Проф. М. Дринов, 2012. ISBN 978-954-322-544-6. с. 8.
- ↑ Храм – параклис „Св. Въведение Богородично“ гр. Пловдив // plovdivskamitropolia.bg. Посетен на 26 април 2024.