Света Неделя (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Неделя.

„Света Неделя“
Sv.nedelja plovdiv.JPG
Местоположение в Пловдив
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Пловдив
Вероизповедание Православие
Епархия ПловдивскаБПЦ
Архитект Петко Боз
Време на изграждане 1832 г.
Съвременен статут действащ храм
„Света Неделя“ в Общомедия

„Света Неделя“ е православна църква в град Пловдив, носеща името на света великомъченица Неделя (Кириакия).

Намира се в Старинния град, под източната стена на градската крепост, в непосредствена близост до източната градска порта Хисар капия. Църквата е известна като паметник на строителството и изкуствата от време на Българското Възраждане.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църква „ Св. Неделя“ – гр. Пловдив

Храмът „Света Неделя“ трябва да е възникнал след 1578 г., понеже не е между осемте пловдивски църкви, видени тогава от Стефан Герлах.[2] (Възможно е споменатата от този немски пътешественик църква „Свети Спас“ да се е намирала близо до сегашната „Света Неделя“.) [3] За първи път църквата е спомената от посетилия Пловдив през 1720 г. йерусалимски патриарх Хрисант.[4] Надпис на мраморната плочка над вратата в днешния притвор разказва, че в началото на XIX век нейната сграда била достигнала „положение, застрашающе срутение".[5] През 1829 г. чорбаджи Вълко Куртович Чалъков (с прозвище „Малкия чорбаджи Вълко“) издействал султански ферман за обновлението на двата съседни храма „Света Неделя“ и „Свети Константин и Елена“. Той дарил също 10 000 гроша.[6]

Старата черква била съборена и докато се построи нов храм, временно бил издигнат параклис, назован отначало „Свети Атанасий“, а впоследствие – „Въведение Богородично“. В този параклис, който до днес стои в северна част на църковния двор, бил пренесен красивият иконостас на старата църква, датиращ от 1766 г.[7]

В кондиката на Пловдивската митрополия е запазено решение на църковните енориаши начело с Иван Коюмджиоглу за издигането на новия храм. То носи дата 27 януари 1832 г. През август 1832 г. завършването на строежа било отбелязано от неизвестен автор с три гръцки стихотворения.[8] Църквата била осветена на 19 септември 1832 г. от митрополит Никифор.[9]

Съградена от брациговски майстори начело с Петко Петков Боз, новата, изцяло каменна постройка била с внушителни за времето си размери: дължина 30 м и ширина 25 м (най-големият храм в града тогава). През 1894 г. към нея бил добавен купол на 16 м над земята, изписан с образ на благославящия Христос. По-късно по проект на архитекта Михаил Ненков (1877 – 1938) била издигната и висока камбанария (вместо старата и ниска звънарница). Тя била завършена през 1905 г., а през 1912 г. на нея бил поставен голям френски часовник. Около 1910 г. първоначалната куличка-звънарница върху южната страна на църковния покрив и едната от водещите към вътрешния балкон стълби били съборени, а притворът бил остъклен.[10]

В 1892 г. храмът преминал от ведомството на Цариградската патриаршия под това на Българската екзархия.[11] През 1911 г. към него било основано енорийско православно християнско братство, носещо името на Света Неделя и имащо за основна цел просвещаването на енориашите и подпомагане на бедни и нещастни християни. Пак през 1911 г. в църковния двор е издигната чешма. През 1927 г. държавата обявява храма и параклиса към него за старини.[12]

Храм „Света Неделя“ силно пострадал от голямото земетресение в Южна България (1928) и се наложило да бъде основно ремонтиран (1930). Тогава повредените стенописи били реставрирани, а свободните полета – запълнени с нови изображения, дело на художниците Мильо Балтов и П. И. Джамджиев.[13]

Храмовият празник е 7 юли, когато се почита паметта на света великомъченица Неделя. Параклисът чества 21 ноември: Въведението на Пресвета Богородица в храма и Ден на християнското семейство и православната християнска младеж.

Енорийската къща
Интериор

Архитектура и украса[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е трикорабна псевдобазилика с триабсидна олтарна част. Абсидите са иззидани от бигор. Най-голяма е средната, на която е изписана годината на построяване на храма (1832). Трите кораба са разделени с два реда дървени колони. Колоните завършват с орнаментирани капители и се свързват помежду си посредством арки с кобилична форма.[14]

Владишкият трон с икона от Захарий Зограф
Владишки трон и аналой

Средният кораб от наоса е със сводест таван и по-голям от страничните, които имат плоски дървени тавани, покрити с дърворезба. В западната част на храма се намира притворът, който е покрит и остъклен. Над вратата му отвътре е изписана в цял ръст света Неделя, на фона на пожълтяла нива с узрели и набъбнали класове. Над притвора се намира т. нар. емпория или балкон (предназначен за женско отделение, тъй като през ХІХ в. жените в храма се молели отделно от мъжете, за да не ги смущават). Днес този балкон служи за място на църковните хористи.

Запазените до днес стенописи в храма датират от 1871 г. и се намират в Светия олтар, на източната стена, във вид на медальони между арките на колоните. В западната част на храма, под балкона, са изписани свети Георги (1894) и свети Димитър (1896) като воини, възседнали коне.

Иконостасът, владишкият трон и амвонът на храма датират вероятно от 1832 – 1833 г. Васил Захариев приписва изработването им на Макрий Негриев,[15] Александър Пижев – на него и братята му Гюрчин и Траян,[16] Димитър Кьорнаков и Маргарита Коева – на неизвестни майстори от Дебърската художествена школа,[17] друг автор пък – на Яне Спиров, работил през 1861 г. в хасковската църква „Св. Архангели“.[18] Издигнатият върху мраморна основа иконостас има осемнадесет части от масивно орехово дърво и красива дърворезба, в която преобладават цветя, листа, плодове, птици и животни.[19] Изящно са изработени също проскинитарият и двата инкрустирани със седеф аналоя (поставки за църковни книги).[20]

Релефната украса на капителите е от скулптирана гипсова мазилка, наричана по онова време „кюлюм“. Тя е дело на известните дебърски майстори Макрий, Гюрчин и Траян Негриеви.[21]

Повечето икони в храма са рисувани от Захарий Зограф,[22] от Димитър Христов Зограф[23] и от сина му Зафир, по-известен с името Станислав Доспевски.[24] Те изобразяват Света Богородица, Господ Иисус Христос, света Неделя, свети Йоан Кръстител, свети Георги Победоносец, повторно Иисус Христос и Света Богородица (пак на иконостаса, но пред южния Свети престол), свети Атанасий, свети Спиридон (1833), свети Йоан Богослов (1853), свети Харалампий и др.

Дворът на църквата „Света Неделя“ наподобява тераса на няколко нива, заема обширна площ и има просторна градина. Ограден е с каменен зид. В близост до голямата дворна порта от тежко дъбово дърво се намира и църковната къща. Тя вероятно датира от времето на строежа на църквата. Прилича на старопланинските къщи: с дървена колонада и красив чардак, а в приземието – с отворен, настлан с плочи пруст. В нея навремето са живели свещениците и клисарите, а някои от помещенията ѝ били използвани за училище. Там през 1846 г. учил и Йоаким Груев.

На църквата „Св. Неделя“ вероятно е принадлежал един пазен сега във Византийския и християнски музей, Атина, емайлиран сребърен потир с гръцки надпис от 1710 г.[25]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алваджиев Н., „Старинни черкви в Пловдив“, Летера, Пловдив, 2000 г.
  2. Герлах, С. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград. С., 1976, 259.
  3. Алваджиев Н. Старинни черкви в Пловдив. Пловдив, 2000.
  4. Στάθη, Π. Το ανέκδοτο Οδοιπορικό του Χρύσανθου Νοταρά. – Μεσαιωνικά και νέα ελληνικά, 1, 1984, 172; Данова, Н. България и българите в гръцката книжнина (XVII-средата на XIX век). С., 2016, 90.
  5. Пандурски, В., Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни храмове. – Духовна култура, 38, 1958, кн. 9 – 10, 34.
  6. Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, 155.
  7. Тотева, П. Нови данни за иконостаса на параклиса „Въведение Богородично“ в Пловдив. – Музеи и паметници на културата, 1963, кн. 2, 17 – 19; Гергова, И. Ранният български иконостас, 16 – 18 век. С., 1993, 27, 72, 116 – 117.
  8. Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, Клон историко-филологически, 21, 1946, 253 – 254, 315, табл. XV-XVI; Пенчева, Ж. Български православни храмове през Възраждането. Велико Търново, 2015, 29.
  9. Αποστολίδης, Κ. Μ. Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 6, 1939 – 1940, 43 – 44.
  10. Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. С., 1977, 143, фиг. 53.
  11. Πλουμίδης, Σ. Εθνοτική συμβίωση στα Βαλκάνια: Έλληνες και Βούλγαροι στη Φιλιππούπολη, 1878 – 1914. Αθήνα, 2006, 304.
  12. Министерски указ, публикуван в брой 221 на Държавен вестник от 28.12.1927 г.
  13. Линков, Г. „Модерната" църковна живопис в следосвобожденска България, разгледана в светлината на няколко пловдивски църкви. – В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие, XVIII-XX век. Солун, 2000, 815, 821 – 823.
  14. Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. С., 1977, 127, фиг. 52 – 53, 63 – 64.
  15. Захариев, В. За някои майстори от Дебърско-мияшката и Самоковската живописна и резбарска школи. – Изкуство, 1962, кн. 4 – 5, 87 – 88.
  16. Пижев, А. Пловдив – град на православието. Църковно строителство. – В: Очерци из историята на Пловдив. Част 1 (съст. Шивачев, С.). Пловдив, б.г., 18}}
  17. Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 159 – 160; Коева, М. Българският православен иконостас. – електронно списание Литернет, 2005.
  18. Храм „Света Неделя“ гр. Пловдив. // www.plovdivskamitropolia.bg. Посетен на 10 януари 2015 г. За хасковския иконостас вж. Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 663 – 664, 668.
  19. Друмев, Д. Резбарско изкуство. С., 1989, 84 – 86.
  20. Друмев, Д. Резбарско изкуство. С., 1989, 308 – 309, 311.
  21. Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 211.
  22. Генова, E. Второто поколение зографи от Самоковската живописна школа: Димитър Христов Зограф, Йоан Николов Иконописец, Костадин Петрович Вальов. С., 2012, 59, 64.
  23. Генова, Второто поколение зографи, 59 – 64, 136.
  24. Пандурски, В., Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни храмове. – Духовна култура, 38, 1958, кн. 9 – 10, 35.
  25. Post-Byzantium, the Greek Renaissance: 15th-18th Century Treasures from the Byzantine & Christian Museum Athens (ed. G. Kakavas). Athens, 2002, 168 – 169.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Камбанарията при изграждането ѝ (1905)
Камбанарията
  • В. Пеев, Град Пловдив, минало и настояще, Пловдив, 1941
  • Ст. Шишков, Пловдив в своето минало и настояще, Пловдив, 1926
  • Драговитийски еп. Харитон, Принос към историята на пловдивските храмове. – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим, София, 1931
  • свещеноиконом Цв. п. Христов, Храм „Св. Неделя" в гр. Пловдив: кратък очерк. С., 1957
  • Пандурски, В., Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни храмове. – Духовна култура, 38, 1958, кн. 9 – 10, 33 – 36
  • Αποστολίδης, Κ. Μ. Η της Φιλιππουπόλεως ιστορία από των αρχαιοτάτων μέχρι των καθ' ημάς χρόνων. Αθήνα, 1959, 295 – 297
  • Велчев, Й. Градът или между Изтока и Запада XIV-XVII век. Пловдив, 2005, 211

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония