Петко Боз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петко Боз
български строител
Роден
1784 г.
Починал
1846 г. (62 г.)

Петко Петков, известен като Петко Боз или Гизда Петко, е български майстор-строител от Ранното Възраждане, представител на Брациговската архитектурно-строителна школа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петко Боз е роден в 1784 година в корчанското село Орешче, тогава в Османската империя. В 1791 година се изселва в Брацигово с баща си. Наследява занаята от баща си и дядо си и е известен строител на църкви. Според кондиката на дюлгерския еснаф в Брацигово Петко Боз е един от основоположниците на еснафа.[1]

В 1830 – 1832 година Петко Боз построява едновременно църквите „Св. св. Константин и Елена“[2][3] и „Света Неделя“ в Пловдив.[4] След това Петко Боз строи „Света Троица“ в Казанлък, завършена на 15 март 1834 година, и успоредно на нея в същия град и „Успение Богородично“, която завършва на 15 април 1834 година. След това в 1836 година строи „Света София“ в сливенското Ново село - източната страна на църквата има каменна плоча с надпис: „Сей черква направи първомайстор Петко Петров от Брацигово“, а на западната страна има друга каменна плоча с дата 1836. В 1837 година завършва „Свети Никола“ в Дервент, както и „Свети Георги“ в Енина.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Тангъров, арх. Йордан. Първомайстор Петко Боз, в. Арх и арт, София, 7 април 1998 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
  2. Поклонение на животворящия Кръст Господен
  3. Църква „Св. св.Константин и Елена“ – гр. Пловдив
  4. Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 45 - 46.
     Портал „Македония“         Портал „Македония