Васил Икономов (общественик)
Тази статия е за общественика, учител и фолклорист. За анархиста, вижте Васил Икономов.
| Васил Икономов | |
| български общественик | |
 Икономов в народна мияшка носия | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Васил Икономов в Общомедия | |
Васил Апостолов Икономов Попоски Димкоски е български общественик, учител, свещеник, печатар, публицист и фолклорист от Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Васил Икономов е роден на 6 май 1848 година в Лазарополе, тогава в Османската империя. Още като малък остава сирак – баща му Апостол Мартинов Попоски е убит от бандити, а майка му Христа Чуреска умира в 1854 година. Отгледан е от чичо си поп Коста Мартинов Попоски Димкоски, наричан Иконом. Учи в местното килийно училище при дядо си поп Мартин Димкоски. Гръцкият владика Калиник Дебърски и Велешки го изпраща да учи в богословската школа в Света гора.[1]
Около 1865 година се връща в Лазарополе и става църковен певец и помощник учител на чичо си – поп Коста. Васил Икономов се жени за пръв път в 1865 година на 17 години. От тоя брак има едно дете, което обаче умира, както и жена му. Втората му жена също умира. На 20-годишна възраст, в 1868 година, се жени трети път, за Ангелина (Ангя) Камбуроска, с която има 10 деца, от които остава само Методи.[1]
Включва се активно в антипатриаршисткото движение и работи заедно с архимандрит Теофил Жунгулоски. Наклеветен пред османските власти като революционер от владиката Антим Дебърски, през есента на 1874 година Васил Икономов е принуден за няколко месеца да замине за Плоещ, Влашко.[1]
Икономов и Жунгулоски правят реформа в лазарополското училище, като въвеждат нови книги и педагогически средства, а учениците са явно изпитвани в края на всяка учебна година. На 28 август 1878 година на събрание в Гари е избрано ново епархийско настоятелство на Дебърско-Кичевската епархия, в която влизат Теофил Жунгулоски, Васил Икономов и Аврам Голибегоски от Лазарополе. В 1882 година Икономов отваря и неделно училище за млади и възрастни, посещавано и хора от селата Гари, Осой, Росоки, Селце и Тресонче. След убийството на архимандрит Теофил от гръцки наемници на 20 юли 1884 година Икономов държи надгробното слово. На 27 октомври 1884 година от името на населението на Дебърската каза съставя махзар до правителството с искане за отстраняване на владиката Антим и назначаване на български владика. Икономов отнася молбата в Цариград лично заедно с Велко Топалоски, но единственият резултат е арестуването на около 30 души от Реканския край, включително Икономов. За да се спаси от постоянните преследвания, в 1885 година Икономов влиза в братството на Кичевския манастир, най-вероятно като учител в манастирското училище. В 1886 година отново е учител в Лазарополе и по препоръка на руския вицеконсул в Битоля Николай Скрябин заедно с един охридчанин и един битолчанин заминава за Санкт Петербург. В Русия престояват 15 дена и се срещат с митрополит Исидор Санктпетербургски, от когото получават три свещенически облекла, църковни книги и две камбани за църквата „Свети Георги“. Тези подаръци пристигат през руското консулство в Битоля, откъдето са превозени до Лазарополе от Тоде Бешески. Получават и лични подаръци от император Николай II – по една сребърна табакера с монограм и изображение на императора, но те са им взети на границата и тримата лежат 2 месеца в ареста.[1]
Не се знае кога Икономов започва да събира фолклорни материали. През февруари 1868 година Икономов се запознава със Стефан Веркович, който го насочва към събирането на фолклорно-етнографски материали. Запазено е в ръкопис негово „Описание на Кичево“. Икономов се запознава с руския призренски консул и виден сърбофил Иван Ястребов и му дава много от записките си върху народните обичаи и песни от Дебърско, които се публикувани в Ястребовия сборник „Обычаи и песни турецких сербов“ в 1886 година.[1] Тази книга е един от първите трудове в руската наука, които са откровено антибългарски.[2] Икономов поддържа кореспонденция с Иван Шишманов, от която става ясно, че е събирал народни обичаи и народни песни, балади, гатанки, баения, пословици, скоропоговорки, детски залъгалки, стари юнашки песни и приказки. Част от тях са публикувани в първите два тома на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ в 1889 – 1890 година.[1] Предава в София десетина стари ръкописа от XIII – XVI век.[3]
Проверка в училището му установява, че учителят не преподава на книжовен български език, а на местно наречие и в 1892 година след 12-годишна служба за Екзархията Икономов е уволнен като учител от Дебърската българска община за „неизпълнение на длъжността си“. Икономов заминава за София, където се договаря с Коста Шахов за издаването на „Сборник от старонародни песни и обичаи в Дебърско и Кичевско (Западна Македония)“, който се публикува в 1893 година. Книгата има 162 страници, 275 песни с обичаите и списък на 754 абонати.[1]
На 20 септември 1895 година е назначен за учител в Беличица от Дебърската българска църковно-училищна община, но съселяните му искат да се върне да преподава в Лазарополе и Икономов получава разрешение за това на 7 ноември 1897 година.[3]
В 1895 година в Солун Икономов издава своя втори сборник на народни песни под името „Сборник от старо-народни умотворения из Дебрско, Кичевско и Охридско“, отпечатан в печатницата на Салваторе Муратори. В тази сбирка са събрани 211 народни песни, главно обредни, а като абонати за книгата са посочени 694 имена. Не се знае точно кога, но Икономов посещава и Света Гора и в 1896 година излиза малка книжка от 18 страници, от същата солунска печатница „С. Муратори и С-ие“ „Кратко описание на светогорските монастири“. В 1897/98 година умират 9 от децата му, вероятно от дифтерит, а жена му Ангя се разстройва умствено. Семейството заедно с оцелелия си син Методи заминава за София и остава 2 – 3 години при богатите си роднини Станишеви. От юни 1902 до юни 1907 година Икономов е в Браила, вероятно на печалба. Там е църковен певец в българската църква „Възнесение Господне“. В Браила издава и „няколко душеполезни книжки“, както сам пише в един псалтир[3][1] и подготвя за печат сборник с църковни песни.[3]
През юли 1908 година, по време на Хуриета, Икономов отива в Солун при сина си Методи, който учи в Солунската българска мъжка гимназия.[3][1] В Солун заедно с униатския йеродякон Йосиф Г. Раданов отваря печатница, която работи 7 – 8 месеца, след което е затворена от османските власти, тъй като отпечатала „забранена песнопойка“, вероятно сбирката на Икономов с революционни песни. В 1909 година издава в солунската печатница „Аквароне“ книжката на йеродякон И. Христов „Дебърският манастир св. Йоан значението за края“.[4]
По време на Балканските войни Икономов е в родното си село. След намесата на България в Първата световна война и освобождението на Вардарска Македония през есента на 1915 година, на 20 ноември 1915 година е назначен в Тричленната комисия, която управлява Лазарополе и става кмет на Лазарополската общинска управа.[4] Другите двама членове са Мицо Янков и Спиро Ангелов, а Спасе Исов е секретар-касиер.[1] По време на кметуването му в селото е създадено народно читалище с председател братовчед му поп Данаил Попкостов и ръководител сина му Методи Попоски.
След това от 24 декември 1917 до 10 септември 1918 година е кмет на Требищката община.[4][4]
След възстановяването на сръбската власт след загубата на войната от България Васил Икономов се оттегля в Кичевския манастир. На 3 януари 1919 година е повикан от Кралския съд на община Лазарополе, който се подготвя да го качи на бесилото. Деецът на ВМОРО от Галичник Васил Чоланчевски го спасява в последния момент. След това на Икономов е предложена пенсия от сръбските власти, но той отказва категорично.[4]
Васил Икономов умира на 4 юни 1934 година в Лазарополе.[4][1]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Икономовъ, Василъ. Сборникъ отъ старо-народни пѣсни и обичаи въ Дебърско и Кичевско (Западна Македония). София, Печатница „Македония“, 1893.
- Икономовъ, В. Сборникъ отъ старо-народни умотворения изъ Дебърско, Кичевско и Охридско. Солунъ, Скоро-печатница на С. Муратори и С-ие, 1895.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м Васил Икономов Попоски - Димкоски (1848-1934) // Лазарополе. Посетен на 6 септември 2025 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ Антибългарската дейност на руския генерален консул в Солун Иван Ястребов // Сите българи заедно. Посетен на 6 септември 2025 г.
- ↑ а б в г д Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 595. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 596. (на македонска литературна норма)
|
