Александър Греков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Греков
български политик
Роден
Александър Димитров Греков
Починал
София, България

Етнос българи
Образование Екс ан Прованс
Партия Народен сговор
Семейство
Баща Димитър Греков

Александър Димитров Греков е български дипломат, публицист и общественик. Един от основателите и пръв председател на Народния сговор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Греков е роден на 5 декември 1884 г. в град София. Син е политика и министър-председател на България Димитър Греков. Завършва право в Екс ан Прованс, Франция. След завръщането си в България през 1909 г. постъпва на работа във външното министерство. През 1913 г. участва в преговорите за мирен договор с Османската империя след Междусъюзническата война.

Оглавява представителствата на България във Франция (1915), Швеция (1915-1918) и Швейцария (1918-1919). От 1919 до 1920 г. е представител на България при окупационните сили на Антантата в Беломорска Тракия. Налага да се извърши преброяване на населението в областта, за да се разбие гръцката теза за преобладаването на гръцкото население в Западна Тракия, и организира борбата срещу включването на района в пределите на Гърция. През март 1920 г. е отзован по настояване на гръцката страна, след което напуска външно министерство в знак на протест срещу политиката на правителството на Александър Стамболийски. Ползва се с името на един от най-добрите български дипломати по онова време.

През следващите години се занимава с журналистическа и политическа дейност. В края на 1921 г. е сред инициаторите за създаването на организацията Народен сговор и е избран за неин пръв председател. В 1922 г. започва да издава всекидневника „Слово“, в чието списване участват опозиционни интелектуалци. В програмната статия на вестника от 10 април 1922 г. обещава да се бори „срещу тесния партиен дух, срещу съсловността и изобщо срещу идейните крайности от всякакъв род“. В следващите месеци „Слово“ се превръща в главна трибуна за критиките към земеделското правителство, което се разглежда като „оранжева диктатура“. Вестникът влиза в остра полемика с казионната преса и членовете на правителството, проповядва обединение на опозиционните сили и се противопоставя на управлението, което „насъсква съсловие против съсловие, класа против класа“.

На 21 май 1922 г. Александър Греков е прострелян в тила в центъра на София. Отговорността за убийството е поета от анархокомунисти, макар в общественото пространство да остава подозрението за съпричастност и на управляващите. Според една от версиите причина за убийството на Греков са намеренията му да изнесе данни за ролята на някои от земеделските водачи по време на Първата световна война и сътрудничеството им с френското разузнаване.[1]

След убийството на Греков за водач на Народния сговор е избран професор Александър Цанков. Според историка Георги Марков „може само да се гадае как би се изявил Греков в превратните събития от 1923 г., но със сигурност би бил по-достоен министър-председател от истеричния професор. През пролетта на 1922 г., земеделската върхушка си въобразява, че ще се задържи много години на власт.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цанков, Александър. Моето време. Мемоари. Прозорец, 2002. ISBN 954-733-288-0. с. 103.
  2. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. Военно издателство, 2003. с. 216.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]