Антон Ганчев
| Антон Ганчев | |
| български комунист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1937 г.
|
Антон Иванов Ганчев е български анархист, роден на 28 март 1898 г. в град Пирдоп.
При много големи лишения и бедност учи в родния си град, а по-късно и в София, но не успява да завърши гимназия. От 1918 г. е член на БКП.[1]
През септември 1923 г. участва в Септемврийското въстание. Ръководи въстанически отряд около селата Карлиево и Челопеч.
След разгрома на въстанието е арестуван и хвърлен в затвора. Освободен е през 1924 г. Установява се на работа в Копривщица и започва да поддържа връзки с Васил Икономов, Нешо Тумангелов и др. По-късно заедно с тях сформира Копривщенската чета. Участва като четник и в Троянската чета на Георги Попов. Емигрира в Югославия и от август 1926 г. се прехвърля в Съветския съюз. В Москва завършва Международната ленинска школа. Член на ВКП (б) от 1926 г., арестуван през 1936 г., обвинен във фракционерство.[1]
На 14 април 1925 година четниците от Копривщенската чета (Васил Икономов, Васил Попов – Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов) нападат колата, с която пътува цар Борис в прохода Арабаконак. Убити са ентомологът на царския музей Делчо Илчев и Петър Котев – организатор на царските ловни излети. Царят и адютантът му се измъкват невредими.[2]
През 1937 г. Ганчев умира като доброволец в Гражданската война в Испания.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Български мартиролог // sitebulgarizaedno.com, 2010. Посетен на 8 юни 2022.
- ↑ Из „Слово за Васил Икономов“ // anarchy.bg. Посетен на 8 юни 2022.
