Станке Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политически деец. За града, чието име от 1948 до 1990 година е Станке Димитров вижте Дупница. За други значения на Марек вижте Марек (пояснение).

Станке Димитров – Марек
Мандат
1935 – 1937
Наследник Георги Чанков
Роден
Починал
26 август 1944 г. (55 г.)
Погребан в Брянск
Националност Флаг на България България
Полит. партия БКП (1922 – 1944)
Университет СУ „Св. Климент Охридски“
Занятие адвокатполитик
Портал  Портална икона   Политика

Стефан Димитров Тодоров, по-известен като Станкѐ Димитро̀в или с псевдонима си Марек[1], е български политик, антифашист, активист на Българската комунистическа партия.

Паметник на Марек в Дупница

Член е на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Автор, редактор и говорител на радиостанция „Народен глас[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Войници от Седма рилска дивизия в 1915 г. по време на Първата световна война. Прав най-вдясно е Димо Хаджидимов. Пръв седнал отляво е Станке Димитров

Роден е на 5 февруари 1889 г. в град Дупница в семейство на обущар. Учи в педагогическите училища в Кюстендил, после в Шумен[3], което завършва през 1908 г.[4] След дипломирането си работи като учител.

Заминава за Женева да изучава право, но е принуден да се върне заради Балканската война[3]. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1919 г. и работи като адвокат в Дупница.

Дейност в България[редактиране | редактиране на кода]

През 1904 г. се включва в работническо просветително общество „Класово съзнание“, което впоследствие става партийна група на БРСДП (т.с.)[4]

Подведен е под съдебна отговорност за антивоенна пропаганда през Първата световна война и участие във Войнишкото въстание, като впоследствие е амнистиран[3].

Член е на Окръжния комитет на БКП (т.с.) в Дупница, става негов секретар 1922 г.

През 1923 г. е арестуван преди избухването на Септемврийското въстание за участие в подготовката му. Отново е амнистиран през 1924 г. Провежда Витошка нелегална конференция на БКП (т.с.) Участва в създаването на Партията на труда.

Дейност в СССР[редактиране | редактиране на кода]

През 1925 г. е делегат на БКП на V разширен пленум на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал в Москва. Остава в СССР поради задочната си смъртна присъда за участие в атентата през 1925 г.[5] Там преподава в българския сектор на Комунистическия университет за национални малцинства на Запада и в Международната ленинска школа в Москва.

Пристига нелегално в България през 1935 г. за провеждането на VI разширен пленум на ЦК на БКП през 1936 г. Тогава е избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (1935 – 1937). След завръщането си в СССР е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП.

От 1941 г. до 1944 г. води предавания на Нелегалната радиостанция „Народен глас“ на български и немски език, информирайки българския народ за развоя на военните действия и платформата на ОФ.

Умира на 26 август 1944 г. при самолетна катастрофа край град Брянск (Югозападна Русия) на път за България заедно с Анастас Алтъпармарков (от Свиленград), Васил Димитров, Георги Глухчев, Михаил Зантополов и други български комунисти. Загиналите са погребани в Гробището на Съветския район в Брянск, където им е издигнат паметник.

Паметник в Брянск на загиналите Станке Димитров и другарите му

Почит[редактиране | редактиране на кода]

  • Родният му град Дупница е наименуван на него: като Марек от 1949 до 1950 г. и като Станке Димитров от 1950 до 1990 г.
  • Спортният клуб на града носи името „Марек“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Акроним на марксист, антифашист, революционер, емигрант, комунист
  2. Българско национално радио – История на БНР
  3. а б в BurgasGuide – Календар на събитията
  4. а б Oval.Ru, Большая Советская Энциклопедия (цитаты) – Димитров Станке (на руски)
  5. Нова добруджанска трибуна – Календар на събитията – 7 октомври