Станке Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политически деец. За града, чието име от 1948 до 1990 година е Станке Димитров вижте Дупница. За други значения на Марек вижте Марек (пояснение).

Станке Димитров-Марек
Мандат
1935 – 1937
Наследник Георги Чанков
Роден
Починал
26 август 1944 г. (на 55 г.)
Полит. партия БКП (1922 – 1944)
Занятие адвокатполитик
Портал  Портална икона   Политика

Стефан Димитров Тодоров, по-известен като Станкѐ Димитро̀в или с псевдонима си Марек,[1] е български политически деец, антифашист, активист на Българската комунистическа партия. Член е на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Автор, редактор и говорител на радиостанция „Народен глас“.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 февруари 1889 г. в град Дупница в семейство на обущар.

Учи в педагогическите училища в Кюстендил и Шумен[3] и завършва последното през 1908 г.[4] След завършването си работи като учител.

Отива в Женева да следва право, но е принуден да се върне заради Балканската война[3]. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1919 г. и работи като адвокат в Дупница.

През 1925 г. емигрира в Съветския съюз, където преподава в българския сектор на Комунистическия университет за национални малцинства от Запада и в Международната ленинска школа.

Умира на 26 август 1944 г. при самолетна катастрофа край руския град Брянск на път за България заедно със свиленградчанина Анастас Алтъпармарков и други комунисти.

Партийна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Станке Димитров

През 1904 г. се включва в работническо просветително общество „Класово съзнание“, което впоследствие става партийна група на БРСДП (т.с.).[4]

Подведен е под съдебна отговорност за антивоенна пропаганда през Първата световна война и участието във Войнишкото въстание и впоследствие е амнистиран[3].

Член е на Окръжния комитет на БКП (т.с.) в Дупница, а от 1922 г. е негов секретар.

През 1923 г. е арестуван преди избухването на Септемврийското въстание за участие в подготовката му. През 1924 г. е амнистиран повторно и провежда Витошка нелегална конференция на БКП (т.с.). Участва в създаването на Партията на труда.

През 1925 г. е делегат на БКП на V разширен пленум на Изпълнителния Комитет на Комунистическия Интернационал в Москва. Остава в СССР, поради задочната си смъртна присъда за участие в атентата през 1925 г.[5]

Пристига нелегално в България през 1935 г. за провеждането на VI разширен пленум на ЦК на БКП през 1936 г. Тогава е избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (1935 – 1937) и след завръщането си в СССР е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП.

От 1941 г. до 1944 г. води предавания на Нелегалната радиостанция „Народен глас“ на български и немски език, информирайки българския народ за развоя на военните действия и платформата на ОФ.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Родният му град Дупница е кръстен на него Марек между 1949 и 1950, а между 1950 и 1990 се казва Станке Димитров.
  • Спортният отбор на града носи името Марек.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Акроним на марксист, антифашист, революционер, емигрант, комунист.
  2. Българско национално радио – История на БНР
  3. а б в BurgasGuide – Календар на събитията
  4. а б Oval.Ru, Большая Советская Энциклопедия (цитаты) – Димитров Станке (на руски)
  5. Нова добруджанска трибуна – Календар на събитията – 7 октомври