Себастиан Фор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Себастиан Фор
Auguste-Louis Sébastien Faure
френски анархист
Faure Sebastien.jpg
Роден
Починал
14 юли 1942 г. (84 г.)
Себастиан Фор в Общомедия

Огюст-Луи Себастиан Фор (на френски: Auguste-Louis Sébastien Faure), роден на 6 януари 1858 г. в Сент Етиен и умира на 14 юли 1942 г. в Роаян, е застрахователен агент и след това професионален преподавател.

Международно известен френски анархист пропагандист, масон, той също е либертариански педагог по инициатива на La Ruche и е инициатор на Анархистката енциклопедия през 1925 година.[1]

Първоначално членува в марксистката френска Работническата партия, но под влиянието на Пьотр Кропоткин, Елизе Реклю и Жозеф Тортелие възприема идеите на анархизма.[2]

Младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Себастиен Фор, роден в традиционалистично и консервативно семейство, той е четвъртото дете в шестчленно семейство. Баща му, Огюст Фор, търговец на коприна, богат буржоа, практикуващ католик, партизанин на Империята, награден с орден на Почетния легион, от подпрдседателя за Обществото на Исус,[3]с което учи задълбочено. След като започва обучението си като семинарист и новициат, той ги прекъсва по молба на баща си, който преживява голям обрат на съдбата, което го кара да обещае да изостави свещеничеството, за да се посвети на семейния бизнес.[4]

Той изпълнява това обещание и се посвещава на търговията, след което изпълнява военните си задължения от 1878 г. След това прекара една година в Англия, преди да се върне и да се установи в Сент Етиен, където е инспектор на застрахователна компания. Той се жени около 1881 г. за Бланш Форе, необвързана,[5]от протестантски произход и се установява с нея около 1885 г. в Бордо. Той решава да скъса със средата, от която произлиза, и затова се ангажира с войнстващ социализъм. Той представлява Лейбъристката партия в законодателните избори от октомври 1885 г., но не е избран. Войнишкият им начин на живот не е оценен от съпругата му и те се развеждат и се установяват поотделно в Париж през 1888 г.[4]

Либертариански активист[редактиране | редактиране на кода]

Без изобщо да претендира за някакъв личен принос в теорията на анархизма, се изявява като много добър оратор, агитатор и популяризатор на безвластническите идеи. Като привърженик на умерената линия в движението той защитава еклектичното виждане за обединяване на всички тенденции – анахо-комунизъм, анархо-синдикализъм и анархо-индивидуализъм. Въпреки че не се включва в новото тогава синдикално движение от края на 90-те години на XVIII век, самият той е бил активен трейд-юнионист. Без някога да е бил индивидуалист той го възприема сериозно по отношение някои анархисти. Бил е против насилствените методи на анархо-тероризма, но е симпатизирал на тези които ги използват и прилагат в практиката. През 1921 г. той е един от основните критици на „комунистическата“ диктатура в Съветския съюз.[2]

Установен в Париж през 1888 г., той постепенно се откъсва от гедизма и започва да се интересува от анархисткото движение. Той става пламенен пропагандист на либертарианския идеал, пътувайки из цяла Франция, за да изнася лекции с поразителни или провокативни заглавия: „Дванадесет доказателства за несъществуването на Бог“, „Парламентарно гниене“, „Нито ред, нито подчинение ...“. Неговите обиколки, щателно подготвени, скоро постигнат голям успех. Основният му прицел са държавата, граждансрвото и религията.

През 1894 г. той става настойник на Сидони Вайлан след екзекуцията на баща ѝ Огюст Вайлан.

На процеса на тридесетте, на 6 август 1894 г, пред Assize Court of Seine, той е един от обвиняемите в „Процеса на тридесетте“, но излиза оправдан, защитаван от Джордж Деспласие. Анархистите намират процеса за опит чрез вменяване на криминална конспирация в тяхната дейност с цел разрушаването на анархистическото движение.[2]През 1895 г. той основава, заедно с Луиза Мишел, вестник „Le Libertaire“. По време на аферата „Драйфус“ той е един от лидерите на битката на Алфред Драйфус.[6]

Кошерът[редактиране | редактиране на кода]

La ruche, la salle d'études.jpg

През 1904 г. той създава либертарианско училище La Ruche близо до Рамбуйе .

През февруари 1917 г. La Ruche е затворен за постоянно поради ограничения, наложени от Първата световна война.

Себастиан Фор се установява в Париж, където отваря печатница „La Fraternelle“ на 55-та улица „Pixérécourt Paris 20-th“, която ще бъде затворена едновременно с неговото периодично издание, когато той напуска Париж през декември 1917 г.

На тази дата срещу него е подадена жалба за непристойно поведение. Осъден по подразбиране на две години затвор, той се завръща в Париж, където е арестуван 11 януари 1918 г. Процесът срещу него се провежда на 28 януари, а наказанието му е намалено на шест месеца лишаване от свобода. Въпреки че твърди, че е жертва на несправедливост, Себастиан Фор решава да не обжалва и излежава присъдата си.[7][8]

Анархистката енциклопедия[редактиране | редактиране на кода]

Анархистическа енциклопедия

През януари 1922 г, той публикува първия брой на „La Revue anarchiste“,[9]който редактира до 1925 година.

През 1934 г. той инициира амбициозния проект „Анархистическа енциклопедия“,[10]който обединява няколкостотин сътрудници, сред които освен самия Себастиан Фор са Луиджи Бертони, Пиер Беснар, Емил Арман, Хан Райнер, Огюстин Суши, Макс Нетлау, Вол Нетлау, Аристид, и т.н. Публикувана е само първата част, в четири тома с общо 2893 страници.

През 1936 г. активно подкрепя испанските революционери. Френски доброволци създават бригадата „Себастиан Фор“, която интегрира колоната на Буенавентура Дурути по време на Гражданската война в Испания[10]и се бие пред Сарагоса. Самият той отива там през август същата година.

Това ще бъде последният му голям двубой. След това той води кампания за пълен пацифизъм, но аудиторията му е все по-ограничена.

По време на Втората световна война, донякъде съкрушен от събитията, той остава в Роян със съпругата си, с която се събира след четиридесет години раздяла. Там той почива от инсулт на 14 юли 1942 година.

Масонството[редактиране | редактиране на кода]

Себастиен Фор е иницииран на 28 юни 1884 г. в ложата на Великия Ориент на Франция, в Бордо, той преминава през различни посцещения в същия ден 31 октомври 1884 г. На 3 ноември 1905 г, той се присъединява към ложата „Le Progrès“ в Париж. Той се оттегля от масонството около 20 декември 1917 г. след 33 години членство, разочарован от в мнозинственото си националистическо течение по време на Първата световна война.[11]

Работи[редактиране | редактиране на кода]

Ce qu'il faut dire (journal anarchiste).jpg

От 1925 и 1934 г. той е инициатор на Анархистката енциклопедия. Признат за своята педагогика и качествата си като оратор, Фор също е автор на множество книги и текстове, включително:

„Световната болка: либертарната философия“ – 1895 г.; „Шарлатаните: либертарната философия“ (непубликувана); и „Моят комунизъм: световното щастие“ и „Отговор на една вярваща“ (на български).

В художествената литература и киното[редактиране | редактиране на кода]

Във френския сериал Paris Police 1900 Себастиан Фор е изобразен от Яник Ландрайн.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Sébastien Faure et „La Ruche“ ou l'éducation libertaire от Роланд Люин[12]
  • Theorie und Praxis anarchistischer Erziehung: Робин, Форе, Ферер, Винтш от Ханс-Улрих Грундер[12]
  • La fin douloureuse de Sébastien Faure, apôtre libertaire de la paix: Lettres aux Amis 1939 – 1942 от Sébastien Faure[12]
  • Себастиен Форе (l'homme, l'apôtre, une époque) от Хенриет Жан Хумбер-Ригоден[12]
  • La Vie et l'œuvre de Sébastien Faure[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dictionnaire des anarchistes. // Le Maitron. Посетен на 11 юни 2022.
  2. а б в Себастиан Фор (1858 – 1942). // anarchy.bg. Посетен на 11 юни 2022.
  3. Peyraut, Yves. Sébastien Faure, Fondateur du Libertaire avec Louise Michel en 1895. // Le Monde libertaire, 1995.
  4. а б Davrhanc, Guillaume. Dictionnaire des anarchistes par Jean Maitron. // 13 април 2016.
  5. La Rue – Revue culturelle et Littéraire d'expression anarchiste n°7. // с. 57. Архивиран от оригинала на 14 март 2018. Посетен на 11 юни 2022.
  6. L'affaire Dreyfus. // affaire-dreyfus.com. Архивиран от оригинала на 14 март 2018. Посетен на 11 юни 2022.
  7. Lewin, Roland. Sébastien Faure et la Ruche. Ivan Davy, 1989. с. 198 – 200.
  8. Une infamie, l'affaire Sébastien Faure, Les dessous d'une audieuse machination. Librairie Sociale, 1918.
  9. „Les sports du militant“, „Le sport principal: la pensée“, „La violence anarchiste“. Éditions de l'Épervier, 2010.
  10. а б Dictionnaire de l'anarchie de Michel Ragon. Encyclopédie anarchiste.
  11. Campion, Léo. Le Drapeau noir, l'Équerre et le Compas. // libertaire.pagesperso-orange.fr. Архивиран от оригинала на 14 март 2018. Посетен на 11 юни 2022.
  12. а б в г д Фор, Себастиен 1858 – 1942. // worldcat.org. Посетен на 12 юни 2022.