Алфред Драйфус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алфред Драйфус
Alfred Dreyfus
френски офицер

Роден
Починал
Погребан Монпарнаско гробище, Париж, Франция

Религия Юдаизъм
Образование Екол политекник
Активен период от 1880 г.
Награди Орден на Почетния легион
Подпис Alfred Dreyfus signature.svg
Алфред Драйфус в Общомедия

Алфрѐд Дра̀йфус (на френски: Alfred Dreyfus, Драйфу̀с) е единственият френски офицер от еврейски произход, достигнал до служба в Генералния щаб на френската армия. Обвинен в шпионаж в полза на Германската империя и осъден през декември 1894 г. на доживотна каторга на Дяволския остров във Френска Гвиана. Делото Драйфус е едно от най-противоречивите и поляризиращи съдебни дела в съвременната история на Франция и завършва с пълната реабилитация на Драйфус.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алфред Драйфус е роден във Френски Елзас в семейство на богат индустриалец. Завършва Политехниката, а след френско-пруската война от 1871 г. избира със семейството си да остане френски поданик.

Няколко години след осъждането му се разгаря медийна кампания по оневиняването му като жертва на антисемитски заговор. Сред защитниците му е Емил Зола, по това време най-популярния и най-скандалния писател във Франция. Той публикува статия в подкрепа на Драйфус и я дава на набиращия популярност политик Жорж Клемансо, който по това време издава либералния вестник „Орор“. На бъдещия „архитект“ на Версайската система от договори Клемансо принадлежи идеята статията на Зола да излезе на първа страница на вестника, и то под заглавие „Аз обвинявам !“ (на 13 януари 1898 г.). След тази статия „аферата Драйфус“ взривява общественото мнение във Франция. В някои от големите градове на третата република като Нант, Нанси, Бордо, Марсилия избухват антисемитски вълнения, които в повечето случаи приключват с разбити магазини на еврейски търговци. В Париж също започват демонстрации, но в обратна посока – срещу консервативната армия и католическата църква, които са главен прицел на гражданското недоволство, и в подкрепа на „несправедливо осъдения Драйфус“.

Под натиска на тези бурни граждански протести делото Драйфус е преразгледано и през месец септември 1899 г. присъдата на капитана от френската армия е намалена на 10 години, след което е незабавно помилван от френския президент Емил Лубе, което „струва“ на френския президент и един атентат. През месец юли 1906 г. Върховният касационен съд на Франция връща капитанския чин на Драйфус и постановява възстановяване на офицерските му знаци – пагоните и сабята му. Истинският виновник за шпионския скандал се оказва майор Фердинанд Естерхази.

След оневиняването му е награден с френския Орден на Почетния легион, учреден от Наполеон Бонапарт на 19 май 1802 г. На 4 юни 1908 г. Алфред Драйфус вече като френски полковник е прострелян от националист при местенето на урната с праха на Емил Зола в Пантеона.[1]

Участва на страната на Франция срещу Германия в Първата световна война. Погребан с национални почести през 1935 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 388 – 390. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дрейфус, Альфред“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.