Буенавентура Дурути

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хосе Буенавентура Дурути Думанже
революционен анархист, военен стратег
Хосе Буенавентура Дурути Думанже 
Роден: 14 юли 1896 г.
Починал: 20 ноември 1936 г. (40 г.)

Хосе Буенавентура Дурути Думанже (на испански: José Buenaventura Durruti Dumange; р. 14 юли 1896 - п. 20 ноември 1936) е централна фигура на испанския анархизъм през периода преди и по време на Испанската гражданска война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен период[редактиране | редактиране на кода]

Дурути е роден в Леон, Испания. Започва работа на 14-годишна възраст като общ работник на железопътната гара в Леон, Испания. През 1917 г. социaлистическият Unión General de Trabajadores (UGT) обявява стачка, в която Дурути е сред видните участници. Правителството изпраща Испанската армия срещу стачниците, убити са 70 и ранени повече от 500 работници. 2000 души от стачкуващите са пратени в затвора, без да бъдат произнесени присъди. Дурути бяга във Франция.

По време на изгнанието си Дурути работи като механик в Париж. През 1920 г. заминава за Барселона, за да организира работниците. В Каталуния, заедно с Хуан Гарсия Оливер, Франциско Асказо и няколко други анархисти, основава Los Solidarios (“Единство”). Членове на тази група се опитват да убият крал Алфонсо XII, но опитът е неуспешен. През 1923 г. групата участва в покушението над кардинал Хуан Солдевиля и Ромеро като отмъщение за убийството на Салвадор Седжю - активист на анархо-синдикалния съюз. През същата година Дурути и другарите му организират атаки над военните казарми в Барселона и над граничните застави близо до Франция. Тези атаки са неуспешни и значителен брой анархисти са убити. След тези неуспехи Дурути, Асказо и Оливер бягат в Аржентина. Пътуват из Латинска Америка, посещавайки страни като Куба и др.

Дурути и другарите му се завръщат в Барселона, превръщайки се във влиятелни борци в 2 от най-големите анархистки организации в Испания по онова време - Federacion Anarquista Iberica (FAI) и тази на анархо-синдикалисткия профсъюз Confederacion Nacional del Trabajo (CNT). Влиятелната група на Дурути в CNT предизвиква разделение и заедно с реформистката фракция на Енгел Пестана основават Синдикалната партия през 1931 г.

Участие в Гражданската война[редактиране | редактиране на кода]

Дурути в Арагон, между юли и ноември 1936 г.

Работейки заедно с другарите си във FAI и CNT, Дурути подпомага координацията на въоръжената съпротива срещу военните начело с Франциско Франко с цел да предотврати опита на генерал Годед да овладее Барселона. По време на битката за казармите на Атаразанас дългогодишният другар на Дурути, Асказо, е прострелян и впоследствие почива. По-малко от седмица по-късно, на 24 юли 1936 г., Дурути повежда над 3000 въоръжени анархисти (по-късно наричани строя на Дурути) от Барселона към Сарагоса. След кратката и кръвопролитна битка при Каспе (в Арагон) те се спират при Пина де Ебро, като по съвет на офицер от редовната армия отлагат нападението на Сарагоса.

Смъртта му[редактиране | редактиране на кода]

Погребението на Дурути на 23 ноември 1936 г. в Барселона.

На 12 ноември анархисткият лидер Федерика Монтесини го убеждава от името на правителството да напусне Арагон и Дурути повежда войската си към Мадрид, за да подпомогнат отбраната на града. На 19 ноември той е прострелян, докато провежда контраатака в зоната на Casa de Campo. Според Антъни Бийвър (в книгата му "Испанската гражданска война") Дурути е убит по грешка от пистолет на негов другар. По онова време анархистите твърдят, че е улучен от куршум на вражески снайперист „поради причини на морал и пропаганда”.

Според друго твърдение смъртта на Дурути не е при случаен изстрел от пистолета на негов другар, а е следствие от стрелба отдалече с оръжие, идващо от зоната около клиничната болница в Мадрид, превзет от Националистическите сили. След битката е възстановен контактът между изостаналите и разпръснати групи и комуникациите в района са възобновени. Дурути моли личния си шофьор Хулио Грейв да го закара в болницата. Според шофьора Дурути е мислел, че млад човек води армията на фронта. Тази зона е била напълно унищожена от куршумите, идващи от клиничната болница, завзета от частите на Муурс, които доминирали над околността. Като предпазна мярка Дурути накарал шофьора да спре колата до малък хотел в района. Излиза от автомобила, тръгва към неорганизирани милиционери и ги пита къде отиват. Те не знаят какво да му кажат той им нарежда да се връщат към фронта. Милиционерите се подчиняват, а Дурути се връща към автомобила. Дъждът от куршуми се засилва. От обширния червен куп на клиничната болница бранителите стрелят ожесточено. Стигайки до вратата на колата, Дурути пада на земята, след като получава куршум в сърцето.

Умира на 20 ноември 1936 в известния хотел „Риц“ на 40-годишна възраст. Пронизалият сърцето му куршум е причинил смъртта му.

Завети[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Дурути в Барселона.
„Ние, работниците, сме тези, които построиха палатите и градовете тук в Испания, Америка и навсякъде. Ние, работниците, можем да построим други, които да заемат мястото им. И то по-добри! Ни най-малко не се страхуваме от руините. Ние ще наследим земята и няма ни най-малко съмнение в това. Буржоазията може да процъфти и да срине собствения си свят, преди да слезе от сцената на историята. Ние носим нов свят тук в сърцата си.”

— Буенавентура Дурути [1]

Тялото на Дурути е транспортирано през цялата страна до Барселона за погребението му. Над половин милион души изпълват улиците, за да го изпратят по последният му път до гробището Монтджуик. Това е последната широко мащабна публична демонстрация на анархистите по време на горчивата и кървава Гражданска война.

Хю Томас отбелязва: „Смъртта на Дурути отбелязва края на класическата ера на испанския анархизъм.“ Анархисткият поет прокламира, че благородството на Дурути по време на живота му е подтикнало „хиляди обикновени хора да тръгнат заедно с него”.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Abel Paz, Durruti in the Spanish Revolution, Translated by Chuck W. Morse, AK Press, 2007, p. 478.
  2. Hugh Thomas, The Spanish Civil War. Middlesex, England: Penguin Books Ltd., 1965, p. 416.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за