Андон Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андон Попов
български комунист
Роден
Починал

Андон Попов (Доне Попчето, среща се и като Антон Иванов Антонов) е български революционер, деец на ВМОРО, комунистически активист.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1888 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция.[1]

Включва се в борбата за освобождение на Македония. След създаването на Народната федеративна партия нейна организация се образува и в Кукуш. В нея влизат дейци и активни ръководители на Вътрешната организация като Туше Делииванов, Христо Янков, Христо Влахов и други, а Андон Попчето е един от представителите на по-младото поколение.[2]

След унищожаването на Кукуш по време на Междусъюзническата война семейството му се заселва в останалия в България Гюмюрджина. След Първата световна война, когато България губи Западна Тракия с Гюмюрджина, Доне Попов се установява в София. Свързва се с Вътрешната македонска революционна организация. В 1920 година става член на Българската комунистическа партия. Работи под прякото ръководство на Димо Хаджидимов,[1] на когото е неразделен другар.[3]

След атентата в църквата „Света Неделя“ (16 април 1925 година) е арестуван и закаран в Дирекцията на полицията. След около месец е обявен за „безследно изчезнал“.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 107.
  2. Влахов, Туше. Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 233.
  3. Влахов, Туше. Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 263.
     Портал „Македония“         Портал „Македония