Страхил Титиринов
| Страхил Титиринов | |
| български художник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1961 г.
|
| Националност |  България |
| Академия | Художествената академия |
| Никола Ганушев, Димитър Гюдженов | |
| Направление | пейзаж, портрет |
| Професия | художник |
Страхил Христов Титиринов е български художник, живописец.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Страхил Титиринов е роден в 1905 година в южномакедонския град Кукуш, Османската империя.[1] Изселва се в София, България, и в 1930 г. завършва Художествената академия при Никола Ганушев и Димитър Гюдженов. Участва в общите изложби на Съюза на българските художници. Предпочита акварела и пейзажа. По време на Втората световна война работи като военен художник.[2] От 1934 до 1958 г. е учител по рисуване в Бяла Слатина, Поморие, Видин и София.[3] Член е на Дружеството на независимите художници.[4]
Художник е на „Бунтът на робите“, 1933 г., първият български говорещ и музикален филм.[5] Автор е на монография за румънския художник Николае Григореску.[6]
Умира в 1961 година в София.[1]
Личният му архив се съхранява във фонд 1502К в Централен държавен архив. Той се състои от 185 архивни единици от периода 1905 – 1961 г.[3]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Парцел 8 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
- ↑ Страхил Титиринов // Аукционна къща Виктория. Архивиран от оригинала на 2010-09-21. Посетен на 8 януари 2016.
- ↑ а б Страхил Христов Титиринов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 18 февруари 2018 г.
- ↑ Дружеството на независимите художници // Георги Железаров (1897 – 1982). Посетен на 8 януари 2016.
- ↑ Янакиев, Александър. Синема.bg: 100 години филмов процес, личности, филми, салони. София, Титра, 2003. ISBN 954-90486-3-2. с. 102.
- ↑ Титиринов, Страхил. Григореску. София, Български художник, 1958. с. 84.
