Иван Чакмаков
| Иван Чакмаков | |
| български свещеник и революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 15 февруари 1931 г.
|
Иван Бонев Чакмаков е български католически униатски свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Чакмаков е роден на 15 август 1866 година в Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Завършва класическа гимназия,[1] а след това в 1888 година висша Духовна академия в Рим.[2] Става свещеник и служи в униатската църква на село Покрован „Свети Василий“ и в църквата в Цариград „Пресвета Богородица“, както и в софийската католическа катедрала „Успение Богородично“. Става революционер и се включва в редиците на ВМОРО. Осъден е на 101 години заточение, но поради застъпничеството на католическия владика Михаил Петков и на австроунгарския консул в Одрин, присъдата му е отменена. По време на прогонването на българските бежанци след Междусъюзническата война в 1913 година, Чакамаков ги опазва по пътя, ескортирайки ги и спасявайки ги от избиване.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 37.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
