Ресенчани
Ресенчани (единствено число ресенчанец, на македонска литературна норма: Ресенчани) са жителите на град Ресен, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Ресен[редактиране | редактиране на кода]
А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Александър Попевтимов, български духовник, архиерейски наместник в Дойран и в родния си град- Анастас Башев (1855 – 1944), български просветен деец
- Андрей Анастасов (около 1826 – 1909), български книжар
- Андрей Башев (1858 – 1927), български политик
- Андрей Ляпчев (1866 – 1933), български политик, министър-председател на България
- Андрея Атанасов, търговец в Цариград, спомоществувател на българското учебно дело през Възраждането, включително на Македонската дружина.[1]
- Асен Татарчев (1893 – ?), български революционер
- Атанас Божинов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Радев – Пашата[2]
- Атанас Симов, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[3]
Ахмед Ниязи бей (1873 – 1913), османски военен, младотурчин
Б[редактиране | редактиране на кода]
Бети Рабаджиевска-Наумовска (р. 1973), северномакедонска лекарка и политик- Божидар Татарчев (1870 – 1940), български революционер, лекар и общественик
Борис Мильовски (1921 – 1991), югославски политик- Борис Велев (1901 - 1944), деец на ВМРО
- Борис Стрезов (1879 – 1947), български военен, полковник и революционер, деец на ВМОК
В[редактиране | редактиране на кода]
- Вельо (Велю) Милошев Младенов (около 1800 – 1893), български общественик, председател на градинарския еснаф в Цариград, член на Привременния смесен екзархийски съвет
- Владимир Радев, български просветен деец, македоно-одрински опълченец
Г[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Илиев, български опълченец, ІІI опълченска дружина[4]
- Георги Филипов, български общественик и журналист
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Даниела Илиевска (р. 1983), северномакедонска скулпторка
- Димитър Владов (1873 – 1917), български революционер, член на Върховния македоно-одрински комитет
- Димитър Джуров (1879 - след 1943), български революционер от ВМОРО
- Димитър Николов, български аптекар, член на Илинденската организация
- Димитър Попевтимов, български революционер, комунист
- Димитър Райчанов (1865 - след 1943), български революционер от ВМОРО
- Димитър Трайчев, български революционер от ВМОРО, четник на Славейко Арсов[5]
- Димитър Тасев Тауков (1869 – 1914), български търговец, основател на Софийската популярна банка[6]
- Добрила Кацарска (р. 1957), северномакедонска съдийка
- Драган Петков (1879 – ?), български просветен деец и революционер
- Драги Тозия (1919 – 1983), югославски партизанин и деец на НОВМ
Е[редактиране | редактиране на кода]
- Евтим Воденичаров (1885 – ?), български юрист и общественик
- Евтим Ляпчев, български общественик
- Ефтим Филипович, български революционер
З[редактиране | редактиране на кода]
- Захари Велев, български лекар[7]
- Захарина (Захария) Димитрова (1873 – 1940), българска лекарка
И[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Ан. Доревски (1880 - ?), завършил зъболекарство в Женевския университет в 1910 година[8]
- Иван Лазаров Стрезов (17 януари 1917 - ?), завършил в 1941 година право в Софийския университет[9]
- Иван Михайлов, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков[10]
- Илия Константинов, български революционер от ВМОРО, четник на Зисо Попов[11]
- Илия Наумов, интербригадист[12]
Й[редактиране | редактиране на кода]
- Йован Проевски (1932 - 2003), съдия от Република Македония
К[редактиране | редактиране на кода]
- Калчо Стоянов (около 1842 – преди 1908), български печатар
- Кемал Комина (р. 1950), северномакедонски писател
- Кирил Мильовски (1912 – 1983), югославски политик и академик
-
Кирил П. Шулинчев, български лекар, емигрантски деец в Синсинати, САЩ[13] - Климент Кочовски (? – 1905), български революционер от ВМОРО
- Коста Николов, български опълченец, ІІI опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[4]
- Коста Николов (1872 – 1957), български просветен деец
- Кръстю Стрезов, завършил медицина в Одеса 1908 година[14]
Л[редактиране | редактиране на кода]
- Ламбо Берберчето (? – 1903), български революционер от ВМОРО, загинал в Охридско като четник[15]
- Лефтер Георгиев, доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[16]
М[редактиране | редактиране на кода]
- Милка Пантелеева Татарчева-Чолакова, завършила гимназия в София и медицина в Грацкия университет[17]
- Митко Котовевски (р. 1956), северномакедонски учен
- Михаил Димитров, учил в Робърт колеж от 1919/1920 до 1925/1926 година, когато завършва[18]
- Михаил Макашов (1884 – ?), български революционер
- Михаил Татарчев (1864 – 1917), български революционер
Н[редактиране | редактиране на кода]
- Наум Башев, български лекар
- Наум Тюфекчиев (1864 – 1916), български терорист
- Никола Костадинов, български революционер
- Никола Лабаков, български търговец
- Никола Ляпчев (1860 - 1903), български революционер
- Никола Михайловски, български революционер
- Никола Тюфекчиев (1873 - ?), завършил инженерство в Лиежкия университет в 1898 година, електроинженерство в Нанси в 1904 година[19]
П[редактиране | редактиране на кода]
- Пантелей Башев (1877 – ?), български просветен деец
- Петър Николов Ставрев, български инжинер[20][21]
- Петър Стрезов (1870 – ?), български революционер
- Пимен Европейски (Сотир Илиевски) (1971 – ), европейски митрополит на Македонската православна църква
- Преслав Ляпчев (1886 – 1916), български военен деец, флотски офицер
Р[редактиране | редактиране на кода]
- Радослав Петковски (1916 – 1955), писател от НР Македония
- Ристо Никовски (р. 1942), северномакедонски дипломат
С[редактиране | редактиране на кода]
- Сабит Кранли (р. 1945), северномакедонски юрист
- Светлана Христова - Йоцич (р. 1941), северномакедонска писателка и поетеса
- Симеон Радев (1879 – 1967), български писател и дипломат, автор на „Строителите на съвременна България“
- Симеон Ив. Стрезов, висш чиновник в Министерството на Земеделието през Първата световна война[22]
- Славейко Стрезов (? – 1915), български военен
- Сотир Тренчев, български юрист и общественик
- Спас Велев, български съдия[23]
- Стефан А. Бакладжиев, български дипломат, консул в Одрин в 1935 - 1939 година
- Стрезо Стрезовски (р. 1925), северномакедонски юрист
Т[редактиране | редактиране на кода]
- Таня Царовска (р. 1980), северномакедонска певица
- Тодор Чукалев (1908 – 1991), български общественик, деец на МПО
- Трайче Тенев, български революционер от ВМОРО, четник на Славейко Арсов[24]
Ф[редактиране | редактиране на кода]
- Флора Димитрова, българска учителка и революционерка
Х[редактиране | редактиране на кода]
- Христина Стефанова (1880 – след 1943), българска учителка и революционерка
- Христо Райчинов, български адвокат и общественик, македоно-одрински опълченец, председател на Ресенското благотворително братство
- Христо Татарчев (1869 – 1952), български общественик, един от основателите на ВМОРО
Ц[редактиране | редактиране на кода]
- Цвятко Трайков (? – 1903), български революционер
Починали в Ресен[редактиране | редактиране на кода]
А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
Б[редактиране | редактиране на кода]
- Боян Панайотов (1883 – 1906), български революционер
К[редактиране | редактиране на кода]
- Кръсте Трайков (1875 – 1943), български революционер
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Андрей Башев (1900 – 1929), български лекар, по произход от Ресен
- Венцеслав Евтимов (1932 – 1919), български йога
- Геласий (1933 – 2004), висш български духовник митрополит, по произход от Ресен
- Иван Кленовски, родом от Дупница, български учител в Ресен между декември 1876 – февруари 1879 година[25]
- Иван Попвасилев, български учител в Ресен между 1875 – 1876 година, родом от Охрид[26]
- Петър Шулинчевски (1938 – 2015), футболист, по произход от Ресен
- Спиро Симеонов (1881 – ?), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Говедаров, Иван. Копривщица в свръзка с духовното и политическо възраждане. Спомени, София 2011, с. 88, 100.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.20
- ↑ Парцел 46 // София помни. Посетен на 9 април 2016.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
- ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 191.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.26
- ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 242.
- ↑ Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка : От началото ѝ през средата на XIX в. до 80-те години на XX век. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 116.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 59.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 151.
- ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 371.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 69.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 116-117
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 63.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 61.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.20
- ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 337.
- ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 103.
