Ресенчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ресенчани (единствено число ресенчанец) са жителите на град Ресен, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Ресен[редактиране | редактиране на кода]

Жени в народни носии от Ресен в началото на XX век
Андрей Ляпчев

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Вельо (Велю) Милошев Младенов (около 1800 – 1893), български общественик, председател на градинарския еснаф в Цариград, член на Привременния смесен екзархийски съвет
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Радев, български просветен деец, македоно-одрински опълченец

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of North Macedonia.svg Даниела Илиевска (р. 1983), северномакедонска скулпторка
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Владов (1873 – 1917), български революционер, член на Върховния македоно-одрински комитет
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Попевтимов, български революционер, комунист
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Т. Тауков (1869 – 1914), български търговец, основател на Софийската популярна банка[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Драган Петков (1879 – ?), български просветен деец и революционер
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of North Macedonia.svg Драги Тозия (1919 – 1983), югославски партизанин и деец на НОВМ

Е[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ан. Доревски (1880 - ?), завършил зъболекарство в Женевския университет в 1910 година[4]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Ламбо Берберчето (? – 1903), български революционер от ВМОРО, загинал в Охридско като четник[7]

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Милка Пантелеева Татарчева, завършила гимназия в София и медицина в Грацкия университет[8]
  • Flag of North Macedonia.svg Митко Котовевски (р. 1956), северномакедонски учен
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Татарчев (1864 – 1917), български революционер

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Христо Татарчев (1869 – 1952), български общественик, един от основателите на ВМОРО

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Ресен[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – ДЕ – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


Б[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Андрей Башев (1900 – 1929), български лекар, по произход от Ресен
  • Flag of Bulgaria.svg Ив. Попвасилев, български учител в Ресен между 1875 – 1876 година, родом от Охрид[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Ив. Кленовски, родом от Дупница, български учител в Ресен между декември 1876 – февруари 1879 година[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of North Macedonia.svg Кераца Висулчева (1910 – 2004), художник, уредена музейна сбирка в Сарая на Ниязи бей
  • Flag of Bulgaria.svg Геласий (1933 – 2004), висш български духовник митрополит, роден в семейство на ресенчани
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Симеонов (1881 – ?), български революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Говедаров, Иван. Копривщица в свръзка с духовното и политическо възраждане. Спомени, София 2011, с. 88, 100.
  2. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  3. Парцел 46. // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 162.
  6. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  7. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.59
  8. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 151.
  9. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.103.
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.337.
     Портал „Македония“         Портал „Македония