Ресенчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ресенчани (единствено число ресенчанец) са жителите на град Ресен, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Ресен[редактиране | редактиране на кода]

Жени в народни носии от Ресен в началото на XX век
Андрей Ляпчев

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Вельо (Велю) Милошев Младенов (около 1800 – 1893), български общественик, председател на градинарския еснаф в Цариград, член на Привременния смесен екзархийски съвет
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Радев, български просветен деец, македоно-одрински опълченец

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of North Macedonia.svg Даниела Илиевска (р. 1983), северномакедонска скулпторка
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Владов (1873 – 1917), български революционер, член на Върховния македоно-одрински комитет
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Попевтимов, български революционер, комунист
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Т. Тауков (1869 – 1914), български търговец, основател на Софийската популярна банка[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Драган Петков (1879 – ?), български просветен деец и революционер
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of North Macedonia.svg Драги Тозия (1919 – 1983), югославски партизанин и деец на НОВМ

Е[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ан. Доревски (1880 - ?), завършил зъболекарство в Женевския университет в 1910 година[3]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Ламбо Берберчето (? – 1903), български революционер от ВМОРО, загинал в охридско като четник[5]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Христо Татарчев (1869 – 1952), български общественик, един от основателите на ВМОРО

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Ресен[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – ДЕ – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


Б[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Андрей Башев (1900 – 1929), български лекар, по произход от Ресен
  • Flag of Bulgaria.svg Ив. Попвасилев, български учител в Ресен между 1875 – 1876 година, родом от Охрид[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Ив. Кленовски, родом от Дупница, български учител в Ресен между декември 1876 – февруари 1879 година[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of North Macedonia.svg Кераца Висулчева (1910 – 2004), художник, уредена музейна сбирка в Сарая на Ниязи бей
  • Flag of Bulgaria.svg Геласий (1933 – 2004), висш български духовник митрополит, роден в семейство на ресенчани
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Симеонов (1881 – ?), български революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  2. Парцел 46. // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 162.
  5. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.59
  6. Спомени на Дамянъ Груевъ, Борисъ Сарафовъ и Иванъ Гарвановъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга V, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 13.
  7. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  8. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.103.
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.337.
     Портал „Македония“         Портал „Македония