Димитър Джуров
| Димитър Джуров | |
| български революционер | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Димитър Петров Джуров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Джуров е роден през 1879 година[2] в западномакедонския град Ресен, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва IV клас в родния си град и се присъединява към ВМОРО през 1898 година. Действа като терорист и по нареждане на Славейко Арсов убива местна жена, която шпионира за турците през 1902 година. Прехвърля се в Смилево, където остава до началото на Илинденско-Преображенското въстание, когато е назначен за селски войвода на Стение и Лескоец. Участва в сражения на пътя Ресен – Корча, при Ехла и Смилево. След края на въстанието е амнистиран, но е веднага арестуван от турските власти и отведен в Битоля, където лежи девет месеца в затвор. В Междусъюзническата война участва в битки със сърбите под водачеството на полковник Маркулев и капитан Ванков. Участва в Първата световна война като разузнавач при Щаба на действащата армия. В края на войната се опитва да се изтегли със семейството си в Стара България, но е пленен при Скопие от френски войски. Върнат е в Ресен и сръбски военен съд му издава смъртна присъда, заменена с четиримесечен затвор след застъпване от страна на Италианското консулство.[1] По време на сръбското управление е редовно тормозен и измъчван, съден и осъждан, а недвижимото му имущество – унищожено.
За себе си пише:
| „ | ... така че материално аз бех унищожен, но въпреки всичко останах доследен на идеала си – борба докрай за извоюване на свободата и обединението на отечеството ни в границите на Санстефанска България.[3] | “ |
На 25 февруари 1943 година, като жител на Ресен, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 69 – 70.
- ↑ Към 25 февруари 1943 година е 64-годишен.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 71.
