Направо към съдържанието

Владимир Радев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Радев
български учител
Роден
около 1870 г.
Починал
около 1932 г. (62 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Награди„За заслуга“
Семейство
Братя/сестриСимеон Радев

Владимир Трайчев Радев е български учител и общественик, деец на късното българско възраждане в Македония.

Владимир Радев е роден в град Ресен, тогава в Османската империя. По-голям брат е на Симеон Радев. В 1891 година завършва с отличие шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1][2] След завършването си работи една година като български учител в Охрид.[3] В Охрид Радев развива широка дейност и след това Екзархията започва да го назначава като главен учител и училищен инспектор в застрашените от чуждите пропаданди – сръбска и гръцка, градове – Куманово, Тетово и Костур.[2][4] В 1895 година е учител в Тетово и член на околийския революционен комитет на ВМОРО заедно с Драган Ничев, Никола Панчев, Симеон Мисов и Григор Михайлов.[5]

По-късно напуска учителската професия, пристига в София при родителите и брат си Симеон, и няколко години работи като началник-отделение в Министерството на търговията.[2][4] При избухването на Балканската война в 1912 година Владимир Радев се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и командва Интендантската рота.[6][7]

През Първата световна война е началник на отделение в Министерството на Търговията.[8]

Умира в София около 1932 година.[9]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
  2. а б в Николов, Коста. Странстванията на един учител : Спомени на Коста Николов. София, Коралов и сие, 2001.
  3. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 21.
  4. а б Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 123.
  5. Светозаревиќ, Бранислав. Српската и бугарската црковно-училишна пропаганда во Тетово и Тетовско 1860 -1903. Cкonje, Архив на Македонија, Матица Македонска, 1996. с. 41. (на македонска литературна норма)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 589.
  7. Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 117 – 122.
  8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 65.
  9. Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 122.