Димитър Владов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Владов
български революционер
Роден
Починал
Димитър Владов в Общомедия

Димитър Г. Владов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владов е роден в западномакедонския град Ресен, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Емигрира в Свободна България и завършва гимназия във Варна, а в 1893 година медицина в Монпелие и в 1897 година - в Лионския университет, Франция.[1] През 1894 година пренася куфари с динамит от Варна във вътрешността на Македония[2]. На VIII македоно-одрински конгрес в 1901 година е избран за член на ВМОК като привърженик на крилото на генерал Иван Цончев.[3]

Доктор Владов

В 1904 година е изпратен от Задграничното представителството на ВМОРО в Битоля, където става член на окръжния революционен комитет.[4] През 1905 година е прострелян 4 пъти от гръцки терорист, като в отговор ВМОРО убиват представителите на гръцкия комитет Тирче Танти (Сотириос Тантис) и Михаил Папаяни в Битоля.[5] В 1908 година защитава тезата „Убийството в умствената патология“.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Ресен.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година Владов е доброволец в Българската армия и служи в 1 бригада и в щаба на Македоно-одринското опълчение.[7]

В 1915 година се противопоставя на ориентацията на България към Централните сили в Първата световна война.[8] Според Михаил Думбалаков д-р Владов при голямото си благородство има страст към хазарта.[9] Владов се ползва с голямо доверие от руския пълномощен министър Александър Савински, което е използвано от премиера Васил Радославов, който товари Владов с проучвателни мисии за руските позиции.[10]

Димитър Владов умира в 1917 година в София при падане от кон.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  2. ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 287.
  3. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 154.
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 27.
  5. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, изд. на Илинденската Орг., София, 1943, стр. 214
  6. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  7. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 129.
  8. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 425, 430 – 431. ISBN 954321056X
  9. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 27.
  10. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 28.
  11. ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 169.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Владов&oldid=9581791“.