Направо към съдържанието

Димитър Владов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Владов
български лекар и революционер
Роден
Починал
15 януари 1917 г. (43 г.)
Учил вУниверситет на Монпелие
Димитър Владов в Общомедия

Димитър Г. Владов с псевдоним Докторът[1] е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, лекар-психиатър.[2][3][4]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Владов е роден в западномакедонския град Ресен, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония на 3 април 1873 година. След смъртта на баща му семейството му емигрира в Свободна България и завършва гимназия във Варна, преминавайки по два класа на година. В 1893 година медицина в Монпелие и в 1897 година – в Лионския университет, Франция.[5] или 1898 година.[6] През 1894 година пренася куфари с динамит от Варна във вътрешността на Македония.[7] На VIII македоно-одрински конгрес в 1901 година е избран за член на ВМОК като привърженик на крилото на генерал Иван Цончев.[8]

Доктор Владов

В 1904 година е изпратен от генерал Иван Цончев[9] и Задграничното представителство на ВМОРО[2][3][4] да положи изпит в Цариград, за да може да практикува в Османската империя и след това е назначен за екзархийски училищен лекар в Битоля,[9] където става член на окръжния революционен комитет[2][3][4] и същевременно става проводник на линията на върховистите.[9] През 1905 година е прострелян 4 пъти от гръцки терорист, като в отговор ВМОРО убиват представителите на гръцкия комитет Тирче Танти (Сотириос Тантис) и Михаил Папаяни в Битоля.[10] В 1908 година защитава тезата „Убийството в умствената патология“.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Ресен.[11] През ноември 1908 година заедно с д-р В. Руменов и д-р Н. Иванов е назначен за лекар към Солунската българска община.[12] Работи в Русе, а към 1911 година е ординатор първа степен в психиатричното отделение на Александровска болница в Русе.

При избухването на Балканската война в 1912 година Владов е доброволец в Българската армия и служи в 1 бригада и в щаба на Македоно-одринското опълчение,[13] както и във Втора пехотна тракийска дивизия.

На 15 май 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, от името на Ресенското благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.[14]

В 1915 година се противопоставя на ориентацията на България към Централните сили в Първата световна война.[15] Участва във войната като началник на санитарен транспорт. Според Михаил Думбалаков д-р Владов при голямото си благородство има страст към хазарта.[16] Владов се ползва с голямо доверие от руския пълномощен министър Александър Савински, което е използвано от премиера Васил Радославов, който товари Владов с проучвателни мисии за руските позиции.[17]

Димитър Владов умира в 1917 година в София при падане от кон.[18]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 66.
  2. 1 2 3 Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 27.
  3. 1 2 3 Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 77.
  4. 1 2 3 Желев, Йордан и Илияна Паскова. 110 години българско дипломатическо представителство в Битоля, София 2007, Държавна агенция „Архиви“, с. 40.
  5. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  6. ↑ Миленков, К. и Попов, Хр. (съст.). Основоположници на българската психиатрия. Изд. Медицина и физкултура, 1983, с.78
  7. ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 287. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 154.
  9. 1 2 3 Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 142.
  10. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 214.
  11. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция // Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  12. ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912). Издателство на БАН, 2021. ISBN 978-619-245-197-3. с. 220.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 129.
  14. ↑ Меморандумъ от сдружената македонска емиграция. София, 15 май 1915 год.
  15. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 425, 430 – 431.
  16. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 27.
  17. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 28.
  18. ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Второ издание. София, Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 169.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Владов&oldid=12768512“.