Андрей Башев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик. За българския лекар и общественик вижте Андрей Башев (лекар).

Андрей Башев
български политик

Роден
Починал
26 октомври 1927 г. (68 г.)
Политика
Партия Народнолибералната партия, Демократическа партия
Депутат
VI ОНС   VII ОНС   XIV ОНС   

Андрей (Андрея) Г. Башев е български политик, деец на Народнолибералната, Демократическата партия и Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Башев е роден на 16 ноември 1858 година в град Ресен, Османската империя. Получава начално образование в Ресен.[1] Митрополит Натанаил Охридски, който го изпраща заедно с Трайко Китанчев да учи в Цариградското българско училище във Фенер, а по-късно в Киевската духовна семинария в Русия.[1]

След завръщането си в Османската империя е български учител в Ресен, а по-късно в Крушево.[1]

Семейството му се установява в свободна България, където Башев става учител в Самоковското духовно училище. По-късно до 1 август 1884 година е секретар на Ловчанската митрополия. До 4 март 1886 година е помощник-прокурор в Ловчанския окръжен съд, до 9 януари 1887 година е прокурор в Старозагорския окръжен съд, в 1887 - 1889 година е прокурор в Ловеч, а по-късно в Плевен. В 1887 - 1889 година е редактор на ловешкия вестник „Правдолюб“.[1]

Става член на Народнолибералната партия (стамболовистите). Народен представител е в VI Обикновено Народно събрание (1890 - 1893) от Ловешката околия и в VII Обикновено Народно събрание (1893 - 1894) от Тетевенската околия.[1] Известен е с кръстената на него Башева добавка към Закона за печата, направена през декември 1893 година, според която никой не може да се заминава с печатна дейност, докато се намира в затвора или ако срещу него се води предварително следствие. Това ограничава силно свободата на печата, защото ако властта заведе дело срещу редактор, той няма право да публикува, дори и вината му да не бъде доказана. Освен това поправката въвежда наказателна отговорност за всеки, който публикува материали по наказателни процеси, преди те да са били прочетени в съдебно заседание.[2]

В 1891 - 1894 година е секретар на Окръжния съвет в Ловеч.[1] През декември 1895 година заедно с Тома Давидов е делегат от Ловешкото македонско дружество на Втория конгрес на Македонската организация.[3]

През май 1899 година Башев напуска Народнолибералната партия, тъй като не одобрява политиката на стамболовистко-радослависткото правителство на Димитър Греков. По-късно влиза в Демократическата партия и като демократ в 1908 година е избран в XIV ОНС (1908 - 1911) от Плевенската околия.[1] По негово предложение в 1910 година е променен член 431 от Закона за народното просвещение, който обявява „книгите и покъщнината на библиотеки и читалища за неотчуждаема“.

След Деветоюнския преврат подкрепя лидера на партията Александър Малинов в отстояването на независимостта ѝ. Избран е за председател на Околийския партиен съвет на Демократическата партия и за общински съветник.

Умира на 26 октомври 1927 година на гара Левски, на път за Русе за защита по гражданско дело пред Русенския апелативен съд.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Лалев, Иван (съставител). Бележити ловчалии - енциклопедичен справочник. Велико Търново, Регионален исторически музей - Ловеч, Издателство „Витал“. ISBN 978-954-8259-93-4. с. 23.
  2. Иванов, Димитър. Стефан Стамболов — от перото до ятагана. София, Труд, 2005. ISBN 9545285214. с. 158.
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 54.
     Портал „Македония“         Портал „Македония