Кирил Мильовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирил Мильовски
Кирил Миљовски
югославски партизанин и политик
Роден
Починал
27 април 1983 г. (70 г.)
Учил вЗагребски университет
Семейство
СъпругаДесанка Мильовска

Кирил Николов Мильовски (на македонска литературна норма: Кирил Миљовски) е югославски комунистически партизанин, академик и пръв ректор на Университета в Скопие. Посланик на Югославия в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 май 1912 година в Ресен, тогава в Османската империя, днес Северна Македония. Син е на българския революционер от ВМРО Никола Мильовски, описан като добър български родолюбец в книгата на революционера Симеон Радев от 1967 - ма година "Ранни спомени".[1] Синът му Яне Мильовски е министър на финансите в Република Македония.[2] Завършва основно училище и гимназия в Охрид, а седми и осми клас – в Битоля. След това се записва в Загребския университет, от който се дипломира през 1939 година.

През 1941 година Мильовски е арестуван от българската полиция и лежи два месеца в затвора. През юли 1942 година участва на тайна среща, организирана от Димитър Чкатров.[3] По-късно става партизанин и член на редакцията на списание „Илинденски път“. След като ходът на войната трайно тръгва във вреда на Германия, той започва да привлича македонските българи в партизанските редове с обещанието, че влизането им в дотогава небългарското партизанско движение ще даде право на самоопределение на македонските българи в следвоенна Югославия,[4] обяснявайки пред близките си, че с македонизма щели да бъдат привлечени сърбоманите и гъркоманите и да се обедини Македония - лъжа, опровергана от МПО с факта, че само българите в Югославска Македония са принудени да се откажат от народностното си самосъзнание.[5]

През 1944 година Мильовски става секретар на Инициативния комитет за свикване на АСНОМ. Делегат е на Първото заседание на АСНОМ и е избран е за член на Президиума на АСНОМ.[6] В първите години след войната взима участие в най - жестоките гонения над македонските българи. По-късно е министър на търговията и снабдяването.

През 1949 година е избран за редовен професор в Земеделско-лесотехническия факултет и за пръв ректор на Скопския университет (от 1949 до 1954 година). През същата година в статията си за списание "Социалистическа зора" "За някои въпроси от работата над нашата национална история" признава, че "македонските" възрожденци, сред които споменава поименно Кузман Шапкарев, са се самоопределяли като българи, Гоце Делчев е писал на книжовен български и в риториката му отсъства третиране на македонците като нещо различно от останалите български етнографски групи.[7]През 1962 година издава „Македонския въпрос в националната програма на ЮКП (1919 – 1937 г.)“ (Македонското прашанье во националната програма на КПЮ).[8]

През 1967 година Мильовски става член на Македонската академия на науките и изкуствата и секретар на Отделението за обществени науки на академията. В Юридическия факултет преподава политикономия I и II като хоноруван преподавател.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени, под редакцията на Траян Радев, Изд. къща Стрелец, София, 1994
  2. ↑ По-видните фигури в СДСМ, clubs.dir.bg.
  3. ↑ „Зошто во Македонија немаше граѓанска војна?“, интервју со Ѓорѓи Чакарјаневски, архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212062910/http://www.globusmagazin.com.mk/?ItemID=81741331F3BA8A4991A9FAACB2CE4C6D, посетен на 2010-12-19 
  4. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 230.
  5. ↑ Ликот на денационализаторите
  6. ↑ Сојуз на борци од НОАВМ - Битола, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 2010-12-19 
  7. ↑ Милен Михов, Политика в историята! Новата българска история и македонската историография 1944 - 2005 г., Велико Търново, 2006, стр. 40 - 41
  8. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 126.
  9. ↑ Узунов, Никола, Придонесот на академикот Кирил Миљовски за економската наука и макроекономската политика во Македонија, Изд. Македонска академија на науките и уметностите, Скопие, 2003, стр. 450.
пръв → ректор на Скопския университет
(1949 – 1954) 		→ Марин Каталинич
Нормативен контрол
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кирил_Мильовски&oldid=11451493“.