Димитър Чкатров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Чкатров
български революционер

Роден
Починал
1945 г. (43 г.)
Димитър Чкатров в Общомедия

Димитър Томов Чкатров е български революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), подразделение на Вътрешната македонска революционна организация. Негов брат е Йордан Чкатров, виден деец и основател на Македонската патриотична организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Прилеп през 1902 година в семейство на бедни каменари. Учи в родния си град и завършва сръбска гимназия, след което следва в техническия факултет на Белградския университет по строително инженерство. Още като студент става член на ММТРО и организира младежта в Прилеп, Битоля, Ресен, Охрид, Крушево и други. Печели голям авторитет сред студентите и местната интелигенция и става един от ръководителите на организацията. Тогава се създава трайната му връзка с Димитър Гюзелов.

Разкритията около Студентския процес засягат и него. Отказва да емигрира и остава на поста си. Арестуван е заедно с голяма група студенти в Белград, изправен е на съд заедно с другите подсъдими и осъден на 10 години строг тъмничен затвор. Пред съда проявявя твърдост и смелост, поради което си спечелва прозвището „железните гърди“. Присъдата си излежава в Скопие, Ниш, Пожаревац, Лепоглава, като е нападнат от подставено лице и ранен с нож в гърдите. При неуспешен опит за бягство се прострелва в гърдите, но е излекуван и върнат в затвора, за да доизлежи присъдата си.

През 1936 година заедно с Димитър Гюзелов и Спиро Китинчев се включва в демократичната организация МАНАПО (Македонски народни покрет)[1], а на следващата 1937 година продължава следването си, като завършва с успех целия курс и става строителен инженер в навечерието на войната.

След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България през 1941 година Димитър Чкатров се обявява за идеята сръбските колонисти да напуснат Македония. След края на Втората световна война Чкатров е изправен пред съд от новата власт заради пробългарските си убеждения. По време на процеса, който продължава от 25 май до 2 юни 1945 година, Димитър Чкатров е обвиняем заедно с Димитър Гюзелов и Спиро Китинчев, че възпитава населението на Македония в български национален дух и работи за присъединяването на Македония към България. Тримата обвиняеми не отричат, че се борят за запазване на българското население в Македония от сръбската асимилация и освобождаването му от сръбско робство.[2] В съда Чкатров заявява, че е:

омерзен да бъде съден от „македонци“ по диктовката на старите сръбски съдии, които веднъж вече са го осъждали като борец за освобождението на Македония от сръбско робство.[2]

Пред съда той завършва речта си с:

Ако се обърна към моя изминат път, ще видя, че той е изпълнен само със страдания и мъчения. Откакто зная за себе си, аз дадох всичко за Македония. Ръководил съм се само от едно: доброто на македонския народ. Доживях най-тежката съдба на един син на Македония. Толкова много лежах в сръбските затвори! Днес съм изправен пред най-тежкия съд за мене...[3]

Осъден е на смърт чрез разстрел. Висшият военен съд на югославската армия потвърждава смъртната присъда. Той е разстрелян заедно с Димитър Гюзелов край Зайчев рид, на три километра от Скопие, недалеч от пътя за Тетово.[4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония