Борис Светиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Светиев
български революционер
Роден
1903 г.
Починал
1986 г. (83 г.)
?

Борис Тодоров Светиев е български общественик и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Светиев е роден през 1903 година[1] в Битоля, тогава в Османската империя. Негови братя са Христо и Стефан Светиеви, баща им е революционер от ВМОРО убит от гръцки терористи, а техен чичо е солунският архимандрит Евлогий със светско име Спиро Светиов (Светиев)[2]. Борис Светиев получава медицинско образование. Като студент и член на ММТРО на Скопския студентски процес е осъден на 5 години строг тъмничен затвор.

През 1941 година Борис Светиев участва в създаването на Българските акционни комитети и посрещането на българската войска и администрация в Македония. В това време е и ръководител на медицинската служба в Битолската област. Участва в редактирането на битолския вестник „Пелистерско ехо“.[3] През 1942 година участва на среща на бившите членове на ММТРО по инициатива на Йордан Чкатров[4]. На 4 и 5 юли 1942 година в Скопие, в адвокатската кантора на Йордан Чкатров е проведена среща, на която присъстват 19 души видни български общественици, политици, търговци и кметове, сред които Христо Паунчев от Охрид, Сотир Тренчев от Ресен, Борис Светиев от Битоля, Коце Ванов и Богдан Попгеорчев от Велес, Христо Сеизов от Кавадарци, Евтим Бойчев от Неготино, д-р Тодор Гичев от Щип, Павле Гичев и Коце Кратовалиев от Скопие, Тома Кленков, Чкатров, Щерю Боздов и Димитър Гюзелов.[5] Те подчертават съществувалото въодушевление у населението в Македония, и очакванията му, че България ще се опре на него за извоюване на свободата и приобщаването им към пределите на голяма България.[6][7][8]

Събранието решава са се обърне директно към цар Борис III и му изпраща изложение, в което се иска по-голямо представителство на местното население:

Народът се чувства до известна степен неравноправен... Властта не извърши необходимия акт с представителите на македонския народ, за да покаже на света, че обединението е станало като резултат на върховната воля на самия народ в Македония... От друга страна местната интелигенция се чувства подчинена и смятана за недостойна да заеме ръководни места в държавното управление. Народът не може да си представи иначе свободата освен чрез налагането тъкмо на оня български елемент, който носеше знамето на българщината в Македония, елемент, който познава народа и неговите нужди, и който без[5] сътресения може да приобщи довечера поробения български народ в Македония към системата на управлението на царството.[9][8]

През 1943 година делегация от Битоля в състав адвокат Георги Атанасов, Сотир Тренчев, Стефан Светиев, Борис Светиев посреща Христо Руков, Спиро Василев, Йосиф Кузев Марков, Васил Стумбов и Кръстьо Янков, които след това заминават за Костурско[10].

При налагането на властта на Титова Югославия д-р Борис Светиев е арестуван. Осъден е през май 1945 г. на дългогодишен затвор.[2]

През 1950-те години е освободен от затвора и дълги години работи като лекар в поликлиниката в Щип и в Сопотница. Като пенсионер в края на живота си се установява в Скопие.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспасия
 
Тодор Светиев
(ок. 1880 - ок. 1946)
 
Ангелина Топалова
(ок. 1886 - ок. 1954)
 
Христо Вълканов
(1874 - 1905)
 
Евлогий
(1878 - 1913)
 
Сотир Светиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Пепелюгов
 
Виктория
 
Борис
(1903 - ок. 1986)
 
Стефан
(1911 - ок. 1946)
 
Методи
(1920 - 1996)
 
Христина
(р. 1914)
 
Христо
(1906 - 1985)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лили Лазаревска
 
Павлина Шкърля
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Томислав
(1951 - 2007)
 
Анета
(р. 1944)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Разсуканов, Йосиф.В Македония под робство: Студентският процес в Скопие, в. „Македония“, брой 46, 16 декември 1998 г.
  2. а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 270-271.
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1130 - 1131.
  4. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 509.
  5. а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 224.
  6. Андонова, Зоя. Нека не премълчаваме грешките спрямо политиката си към Македония. // списание „България Македония“, брой 4-5, 2008. Посетен на 19 февруари 2013.
  7. Цветаноски, Виктор. ЗОШТО ВО МАКЕДОНИЈА НЕМАШЕ ГРАЃАНСКА ВОЈНА?. // неделен весник „Глобус“, 19 май 2009. Посетен на 19 февруари 2013.
  8. а б Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 358-359.
  9. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 225.
  10. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
     Портал „Македония“         Портал „Македония