Борис Светиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Светиев
български революционер
Boris Svetiev.jpg
Роден
1903 г.
Починал
1986 г. (83 г.)

Етнос българи
Партия Македонска младежка тайна революционна организация

Борис Тодоров Светиев е български общественик и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Светиев е роден през 1903 година[1] в Битоля, тогава в Османската империя. Негови братя са Христо и Стефан Светиеви, баща им е революционер от ВМОРО, убит от гръцки терористи, а техен чичо е солунският архимандрит Евлогий със светско име Спиро Светиов (Светиев)[2]. Борис Светиев получава медицинско образование.

Като студент в Загреб и член на Македонската младежка тайна революционна организация той е в ръководната петорка на Битолския революционен окръг.[3] На Скопския студентски процес през 1927 година е осъден на 5 години строг тъмничен затвор с тежки окови.[4]

През 1941 година Борис Светиев участва в създаването на Българските акционни комитети и посрещането на българската войска и администрация в Македония. В това време е и ръководител на медицинската служба в Битолската област. Участва в редактирането на битолския вестник „Пелистерско ехо“.[5] През 1942 година участва на среща на бившите членове на ММТРО по инициатива на Йордан Чкатров[6]. На 4 и 5 юли 1942 година в Скопие в адвокатската кантора на Йордан Чкатров е проведена среща, на която присъстват 19 души видни български общественици, политици, търговци и кметове, сред които Христо Паунчев от Охрид, Сотир Тренчев от Ресен, Борис Светиев от Битоля, Коце Ванов и Богдан Попгеорчев от Велес, Христо Сеизов от Кавадарци, Евтим Бойчев от Неготино, д-р Тодор Гичев от Щип, Павле Гичев и Коце Кратовалиев от Скопие, Тома Кленков, Чкатров, Щерю Боздов и Димитър Гюзелов.[7] Те подчертават съществувалото въодушевление у населението в Македония и очакванията му, че България ще се опре на него за извоюване на свободата и приобщаването им към пределите на голяма България.[8][9][10]

Събранието решава са се обърне директно към цар Борис III и му изпраща изложение, в което се иска по-голямо представителство на местното население:

Народът се чувства до известна степен неравноправен... Властта не извърши необходимия акт с представителите на македонския народ, за да покаже на света, че обединението е станало като резултат на върховната воля на самия народ в Македония... От друга страна местната интелигенция се чувства подчинена и смятана за недостойна да заеме ръководни места в държавното управление. Народът не може да си представи иначе свободата освен чрез налагането тъкмо на оня български елемент, който носеше знамето на българщината в Македония, елемент, който познава народа и неговите нужди, и който без[7] сътресения може да приобщи довечера поробения български народ в Македония към системата на управлението на царството.[11][10]

През 1943 година делегация от Битоля в състав адвокат Георги Атанасов, Сотир Тренчев, Стефан Светиев, Борис Светиев посреща Христо Руков, Спиро Василев, Йосиф Кузев Марков, Васил Стумбов и Кръстьо Янков, които след това заминават за Костурско[12].

При налагането на властта на Титова Югославия д-р Борис Светиев е арестуван. Осъден е през май 1945 г. на дългогодишен затвор.[2]

През 1950-те години е освободен от затвора и дълги години работи като лекар в поликлиниката в Щип и в Сопотница. Като пенсионер в края на живота си се установява в Скопие.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспасия
 
Тодор Светиев
(около 1880 - около 1946)
 
Ангелина Топалова
(около 1886 - около 1954)
 
Христо Вълканов
(1874 - 1905)
 
Евлогий
(1878 - 1913)
 
Сотир Светиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Пепелюгов
 
Виктория
 
Борис
(1903 - около 1986)
 
Стефан
(1911 - около 1946)
 
Методи
(1920 - 1996)
 
Христина
(р. 1914)
 
Христо
(1906 - 1985)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лили Лазаревска
 
Павлина Шкърля
 
 
 
Тодор Светиев
(р. 1952)
 
 
 
Томислав
(1951 - 2007)
 
Анета
(р. 1944)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Разсуканов, Йосиф. В Македония под робство: Студентският процес в Скопие, в. „Македония“, брой 46, 16 декември 1998 г.
  2. а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 270-271.
  3. Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 18, 31.
  4. Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 40.
  5. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1130 - 1131. (на македонска литературна норма)
  6. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 509.
  7. а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 224.
  8. Андонова, Зоя. Нека не премълчаваме грешките спрямо политиката си към Македония. // списание „България Македония“, брой 4-5, 2008. Посетен на 19 февруари 2013.
  9. Цветаноски, Виктор. ЗОШТО ВО МАКЕДОНИЈА НЕМАШЕ ГРАЃАНСКА ВОЈНА?. // неделен весник „Глобус“, 19 май 2009. Посетен на 19 февруари 2013. Архив на оригинала от 2013-12-12 в Wayback Machine.
  10. а б Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 358-359.
  11. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 225.
  12. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
     Портал „Македония“         Портал „Македония