Васил Стумбов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Стумбов
български революционер и общественик
Роден
Братя/сестриАнастас Стумбов

Васил Филипов Стумбов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Македонския младежки съюз и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Стумбов е роден в костурското село Вишени, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Брат му Анастас Стумбов е член на ВМОРО. Учи в Костурската българска прогимназия.[1] Васил Стумбов влиза във ВМОРО. В 1913 година след Междусъюзническата война емигрира в Свободна България.[1]

Става член на ВМРО в Бургас. Включва се и в работата на Македонския младежки съюз.

Стумбов е активист на Македонската младежка културно-просветна организация „Пелистер“ в Бургас. В 1929 година е делегат на V конгрес на Македонския младежки съюз (15 – 17 декември) и е избран за подпредседател на конгреса. През ноември същата година е делегат и на VІІІ Редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации.[2] На 14 април 1932 година срещу Стумбов е извършен опит за убийство от страна на протогеровисткото крило във ВМРО.[3][4]

Съдейства на Иван Михайлов и Менча Кърничева да избягат в Турция, за което Стумбов е арестуван, но е освободен по-късно от Бургаския съд, което е посрещнато с неодобрение от Югославия.[5][6][7] На 29 май 1936 година по нареждане на Дирекцията на полицията в София председателят на Бургаското братство Стумбов е поставен под наблюдение. Към него е прикрепен разузнавач, който го следи всеки ден и писмено докладва къде ходи и с кого се среща. От докладите става ясно, че Стумбов посещава сладкарниците „Бистра планина“ (на Лазар Блажев), „Милка“, „Малина“ (на Братя Анастасови) и „Аврам М. Чальовски“[8] на главната улица „Александровска“, както и кафенетата „Бяло море“ (на Гого Бобев), „Вардар“ и „Солун“. Стумбов се среща с доктор Бърдаров и Манол Чальовски, съдени за участие в бягството на Михайлов, с тъст си Александър Трифонов, бивш инструктор на ВМРО в Петричко, често ходи и в Поморие и Несебър.[9]

През май 1941 година Васил Стумбов заедно с Андон Калчев, Георги Саракинов, Спиро Василев и Тома Бакрачев основават Македонобългарски комитет в Лерин и Костур, който действа за присъединяването им към България.[10] Стумбов заедно с Лазар Киселинчев е делегат на Общокостурския граждански комитет в София.[11]

През юли 1943 година Васил Стумбов заедно с Йосиф Кузев Марков, Христо Руков, Спиро Василев и Кръстьо Янков Кръстев пристигат в Битоля и се срещнат с привържениците на ВМРО в града – адвоката Георги Атанасов, Сотир Тренчев, Стефан Светиев, доктор Борис Светиев и отново заминават за Костурско, за да подпомогнат въоръжената борба на българското население.[12][13]

Стумбов оставя спомени за Гоце Делчев.[14] По спомени на Васил Стумбов са публикувани множество народни песни от Македония.[15]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2. с. 247.
  2. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 63, бел. 142., с. 90.
  3. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 134.
  4. Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г.. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 75.
  5. Исторически преглед, том 47, бр. 1 – 6, Българско историческо дружество, БАН, 1991, стр. 53.
  6. Спасов, Людмил. България, великите сили и балканските държави 1933 – 1939, София, 1993, стр. 45.
  7. Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г.. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 77.
  8. Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г.. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 78.
  9. Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г.. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 79.
  10. Георгиева, Цветана. История на България по дати: Българската хроника, Труд, 2003, стр. 270.
  11. Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 431.
  12. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  13. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2. с. 246.
  14. Гоце Делчев у дома. Спомен от Васил Стумбов, в: Славяни, том 25, Славянски комитет, 1969, стр. 38.
  15. Църнушанов, Коста. Македонски народни песни, БАН, 1956, стр. 38, 320, 345.