Васил Стумбов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Стумбов
български революционер
Роден

Васил Филипов Стумбов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Македонския младежки съюз и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Стумбов е роден в костурското село Вишени, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Брат му Анастас Стумбов е член на ВМОРО. Васил Стумбов влиза във ВМОРО, а след това и във ВМРО и става член на организацията в Бургас. Включва се и в работата на Македонския младежки съюз.

Стумбов е активист на македонската младежка културно-просветна организация „Пелистер“ в Бургас. В 1929 година е делегат на V-ти конгрес на Македонския младежки съюз (15-17 декември) и е избран за подпредседател на конгреса. През ноември същата година е делегат и на VІІІ Редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации.[1] На 14 април 1932 година срещу Стумбов е извършен опит за убийство от страна на протогеровисткото крило във ВМРО.[2]

Съдейства на Иван Михайлов и Менча Кърничева да избягат в Турция, за което Стумбов е арестуван, но е освободен по-късно от Бургаския съд, което е посрещнато с неодобрение от Югославия.[3][4]

През май 1941 година Васил Стумбов заедно с Андон Калчев, Георги Саракинов, Спиро Василев и Тома Бакрачев основават Македоно-български комитет в Лерин и Костур, който действа за присъединяването им към България.[5] Стумбов заедно с Лазар Киселинчев е делегат на Общокостурския граждански комитет в София.[6]

През юли 1943 г. Васил Стумбов заедно с Йосиф Кузев Марков, Христо Руков, Спиро Василев и Кръстьо Янков Кръстев пристигат в Битоля и се срещнат с привържениците на ВМРО в града – адвоката Георги Атанасов, Сотир Тренчев, Стефан Светиев, доктор Борис Светиев и отново заминават за Костурско, за да подпомогнат въоръжената борба на българското население.[7]

Стумбов оставя спомени за Гоце Делчев.[8] По спомени на Васил Стумбов са публикувани множество народни песни от Македония.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 63, бел. 142., с. 90.
  2. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 134.
  3. Исторически преглед, том 47, бр. 1 – 6, Българско историческо дружество, БАН, 1991, стр. 53.
  4. Спасов, Людмил. България, великите сили и балканските държави 1933 – 1939, София, 1993, стр. 45.
  5. Георгиева, Цветана. История на България по дати: Българската хроника, Труд, 2003, стр. 270.
  6. Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония, 1936 – 1946: политическа и военна история, 1999, стр. 431.
  7. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  8. Гоце Делчев у дома. Спомен от Васил Стумбов, в: Славяни, том 25, Славянски комитет, 1969, стр. 38.
  9. Църнушанов, Коста. Македонски народни песни, БАН, 1956, стр. 38, 320, 345.
     Портал „Македония“         Портал „Македония