Зисо Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зисо Попов
български революционер и общественик
На гроба на Тодор Александров с Наум Томалевски, Георги Баждаров, Крумов и други
На гроба на Тодор Александров с Наум Томалевски, Георги Баждаров, Крумов и други

Роден
Починал
1944 г. (61 г.)

Живко (Зисо) Москов Попов е български военен и революционер, Бабчорски селски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Зисо Попов е роден на 3 май 1882 година в Бабчор, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и в периода 1901 - 1902 участва в пренасянето на оръжие от Кюстендил към Костур. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на селската чета на Бабчор[1] и участва в сборната чета на Иван Попов, Манол Розов, Михаил Розов, Пандо Кляшев и Васил Чекаларов и в сраженията при Невеска и Апоскеп.

Зисо Попов участва във възстановяването на революционната организация след потушаването на въстанието. По-късно емигрира в Сейнт Луис, САЩ. Там го застига вестта за предстоящата Балканска война, заради която се завръща в България. След Междусъюзническата война се установява в София. Като ефрейтор участва в Първата световна война.

Чешмата-паметник в центъра на Левуново.

През 1919 година Зисо Попов участва в откриването на чешма-паметник на Втора армия в Левуново, а в периода 1919 - 1921 година е кмет на селото. Участва в дейността на възобновената от Тодор Александров ВМРО и е неин главен организатор в Светиврачко. Една година от 1923-1924 година е общински кмет на Свети Врач.

В края на август 1924 година Зисо Попов заминава за Мелнишко, като е избран за делегат на несъстоялия се конгрес на ВМРО в местността Лопово. Там го заварва вестта за убийството на Тодор Александров и се присъединява към десницата във ВМРО под водачеството на Иван Михайлов.

През 1925 година, по време на Петричкия инцидент, Зисо Попов е комендант на четите по левия бряг на Струма и има заслуга за отблъскването на гръцките войски. Делегат е на окръжния конгрес на ВМРО в Банско на 11 - 12 януари 1926 година и подкрепя въоръжената разправа с левицата в организацията, а през 1931 година е избран за член на окръжното ръководство.

Зисо Попов е кмет на Свети Врач повторно от 1930 до 30 май 1932 година като участва в изграждането на околийската лечебница „Тодор Александров“ и хижа „Велебит“. В началото на 1934 година свидетелства пред Страхил Развигоров, а по-късно и пред самия Иван Михайлов, за разложението в редовете на организацията:

С изключение на малки единици целият апарат от функционери трябва да бъде коренно променен. Навсякъде се влагат лични интереси под маската на доброто на делото и по такъв начин създава се настроение срещу движението и руши се самото дело. Това важи от най-малките до най-големите функционери в окръга.

През 1934-1935 година, след Деветнадесетомайския преврат, Зисо Попов е интерниран в Плевен, лежи и в Горноджумайския затвор.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е арестуван и заедно с още 30 световрачани е разстрелян край Латрово, Демирхисарско от местния партизански отряд „Яне Сандански“.

Зисо Попов е женен и има три деца.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 136.
  2. Вестник Струма, бр. 176 от 1-2.VII.1998 г.; Ангелов, В. Премълчани истини..., цит сб., с. 212-218 [1] - взето от форума на Де зората
     Портал „Македония“         Портал „Македония