Спомагателна организация на ВМРО

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Спомагателна организация на ВМРО
Информация

Спомагателната организация е помощна организация на Вътрешна македонска революционна организация, създадена от Тодор Александров в Пиринска Македония. Нейната цел е да подпомага морално и материално въоръжената революционна борба в Егейска и Вардарска Македония, а също и да противостои на българските правителства и политическите партии в района. За целта на 22 август 1922 година Тодор Александров издава окръжно № 303, с което дава административни и съдебни функции на организацията[1]. Тя се превръща в своеобразна „държава в държавата“ и работи за:

1. Да подпомага морално и материално ВМРО в поробените под Сърбия и Гърция части от Македония; 2. Да премахне всички пречки за успеха на организацията, а именно унищожаване на разбойничеството, контрабандата и шпионажа, наказване крадците, изнудвачите, рушветчиите и золумджии чиновници и др.; 3. Да дава прием и съдейства за намиране работа на завърнали се на почивка или за работа качаци (бегълци) и бежанци от Македония под сръбско и гръцко иго, както и да съдейства на желающите от тях да се завърнат в родните си места; 4. Да смекчи партийните борби там до степен да не бъдат вредни те за каузата на роба; 5. Да подпомага законноустановените власти за укрепване реда и законността в тоя доскоро най-размирен край в Царство България; 6. Да уреди там милиция за усилване охраната на селата и границата срещу нападение от крадци, контрабандисти, разбойнишки наши и чужди банди и др. подобни.[2][3]

В границите на Пиринска Македония се създават пограничните пунктове на ВМРО, използвани за плацдарм при навлизането на чети на ВМРО в Гърция и Кралска Югославия, складовете за оръжие, паричните трезори, архивите и четническите институти.

След назряването на конфликта между БЗНС и ВМРО и особено след Нишката спогодба от 1923 година Спомагателната организация взима превантивни мерки да противостои на правителството, армията и федералистките чети. Създава се и втора спомагателна организация в пограничните територии на Пиринска Македония – Железничарска тайна организация. Конспиративната същност на тази спомагателна организация дава възможност на членовете ѝ да се внедрят в структурите на Железопътния транспорт на БДЖ в България, най-важния логистичен отрасъл по това време.[1]

За реални ръководители на Спомагателната организация се явяват Алеко Василев и Георги Атанасов. Поради неограничената власт в региона те започват да злоупотребяват с властта си. Влизат в сериозен конфликт с Тодор Александров и предизвикват убийството му на 31 август 1924 година. След последвалите Горноджумайски събития де факто ръководител на организацията става Иван Михайлов.[2]

След Шестия конгрес на ВМРО от 1925 година околиите Петричка, Мелнишка, Горноджумайска, Разложка и Неврокопска са прехвърлени към Спомагателната организация. Фактически е под ръководството на Иван Михайлов, за това след убийството на Александър Протогеров през юли 1928 година е дадено начало на протогеровистката експедиция към Петрички окръг, която обаче е неуспешна.

Дейци[4]
Околия Във Име Родом от Бележка
1. Горноджумайска Горна Джумая Аргир Манасиев Сехово
Георги Талев Прилеп
Васил Мечкуевски Мечкуевци
Димитър Белоречки Стара България
Никола Северов Ново село
Коста Димитров Прилеп
Андон Кьосето Голозинци
Спас Попнайденов Сърбиново
Асен Попаврамов Горна Джумая[5]
Йордан Биров Градево
Тано Бурдев Тушилово
Околията Найден Златков Сърбиново
Георги (Гьоре) Христов Даскала Покровник
Спас Георгиев Йотов Селище
Иван Въсенски Лешко[6]
Цветко Падеж
Бай Христо Старият Делвино
Крупник Петър Сучев Зарово
Коте Узунски Покровник
Стойче Воденичарят Покровник
Таче Пържов Покровник
Яне Пържов Покровник
Стоица Янчовски Покровник
Атанас Гобищарски Покровник
Симитли Георги Хаджиевтимов Радовиш
Симитли Тодор Хаджиконстантинов Ново село
Симитли Мане Кльонков Ново село
Ибраим Ботуш Осеново
Салих Осеново
2. Петричка Илия Атанасов районен войвода
Петър Пасков Стиник районен началник на милицията в Подгорието
Иван Попов Яворница
Георги Новоселски Яворница районен началник в Петричко
Сашо Попов Струга
Никола Георгиев Радовиш
Атанас Маджаров Негован
Григор Хаджикимов Ново село[7]
Александър Димчев Скребатно
Никола Манчев Мендово
Андон Стойчев Мендово
Игуменец Димитър Николов Мендово войвода
Добри лаки Христо Цапарево войвода
3. Мелнишка Петрово Митьо Илиев Кърчово
Иван Паскалев Петрово
Златко Капатово
Свети Врач Зисо Попов Бабчор
Чучулигово Гогата Полски Хазнатар
Мелник Франгата Сярско
Михо Гочков Дере Мислим
4. Разложка Костадин Миленов Банско
Динко Улевинов Стара България
Георги Цаков Стара България
Борис Колчагов Стара България
Веселин Колчагов Стара България
Вакан Ваканов Стара България[8]
Бангиев Стара България районен началник на милицията в Якоруда
Семейство Лазарови Белица
Спас Рашев Бачево
Томето Самарджиев Елешница
Много фамилии Обидим
Помаци Бабяк
Тома Мунин Добринища
Благо Петлов Добринища
5. Неврокопска Неврокоп Георги Арнаудов Търлис
Георги Божинов
Асен Попангелов
Борис Праматарски
Илия Стефанин Старчища войвода на градска чета
Лазар Пашков
Самуил Шейнин
Тодор Гелемеров
Костадин Мълчанков
Костадин Филипов
Иван Ангушев
Гълъбуш Илиев
Георги Ангушев
Георги Хаджиев
Ламбро Дуков
Иван Мълчинков
Кирил Милчинков
Костадин Чапкънов
Илия Попиванов Неврокоп
Илия Гаджев Лещен
Димитър Божиков Савяк
Михаил Коджабашев
Хюсеин Шейх Салиев
Иван Попевтимов Радовиш
Александър Занешев Воден
Стоян Филипов Старчища[9]
Околията Ангел Тодоров Чорбаджийски Ливадища
Йордан (Данчо) Шкуртов Сатовча
Кочо Бараков Карлуково
Никола Гиздаров Ливада
Щерьо Димитров Калапот
Тодор Панайотов Скрижово
Георги Вас. Халев-Шилото Скрижово
Селата Мурад Мурадов Абланица ръководител
Никола Ежов Балдево ръководител
свещеник Никола Попиванов Балдево
Андон Попниколов Балдево
Ибраим Мангала Вълкосел ръководител
Бойков Гайтаниново
Коце Хрисимов Гайтаниново
Никола Тъпанков Гърмен районен началник
Йордан Конев Гърмен ръководител
Тодор Хаджикостадинов Долен
Коста Тампов Долен
Сотир Георгиев Долен
Димитър Палжока Долен
Мола Рушан Дъбница ръководител
Георги Малинов Дъбница член на околийския комитет
Георги Орозов Ковачевица
Стоил Баятев Ковачевица
Петко Орозов Ковачевица
Тодор Воев Копривлен ръководител
Васил Джинсов Копривлен
Харалампи Алексиев Копривлен
Крум Воев Копривлен
Васил Бежов Копривлен
Сали Пехливан Кочан ръководител
Юсеин Мохаджия Кочан войвода
Имама Марулево ръководител
Георги Бойков Либяхово районен началник
Борис Тапанков Фотовища селски войвода
Георги Стоев Фотовища ръководител
Димитър Благоев Фотовища
Никола Терзиев Фотовища
Илия Делиев Фотовища
Кирил Славков Осиково районен войвода
Ангел Пасков Осиково ръководител
Димитър Бакалов Осиково селски войвода
Коста Барбутов Плетена ръководител
Лятиф Ибраимов Плетена ръководител
Исмаил Плетена войвода
Бакала Плетена ръководител
Спас Манов Плетена
Илия Терзиев Сатовча ръководител
Никола Терзиев Сатовча ръководител
Лазо Терзиев Сатовча
Тома Боазлиев Сатовча
свещеник Тодор Попкостадинов Сатовча
Атанас Вълчев Сатовча
Георги Чобанов Сатовча
Мирчо Стоянов Сатовча
Прокоп Куюнджиев Сатовча
Тодор Куюнджиев Сатовча
Али Осман Слащен ръководител
Георги Варадев Сингартиите районен началник
Атанас Гушев Сингартиите ръководител
Неделчо Иванов Сингартиите ръководител
Георги Попиванов Хисарлък
Александър Пашев Хисарлък
Хаки Чауш Фустана районен началник
Али Чауш Фустана ръководител
Мустафа Чауш и синовете му Црънча
Ардалията Шабанли
Али Каната Шабанли[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Гребенаров, Александър. Тодор Александров и железничарската тайна организация. // Македонски преглед (3). МНИ, 1999. с. 125–138.
  2. а б Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 г.
  3. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 916.
  4. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 855 - 863.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 855.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 856.
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 858.
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 859.
  10. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 863.