Илия Попиванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Илия Попиванов
български революционер
Роден
Починал
септември 1944 г.

Илия Попиванов, с псевдоними Адамов и Бобошевски[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Попиванов е родом от Неврокоп[2], тогава в Османската империя. Учител е по професия и се присъединява към ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година[3]. През 1912 година е избран в ръководството на общинското управление като председател на тричленна комисия, след напускането на действащия кмет Пейо Яворов[4].

През 1922 година заедно със Стоян Филипов, Никола Атанасов, Илия Гавалюгов (Стефанин), Димитър Устанлиев и Аврам Личков влизат в четата на Динчо Балкански от Горна Сушица, приближен на Алеко Василев и имащ за цел да се сражава с представителите на властта на правителството на БЗНС и контрачетите в Пиринска Македония[5]. През 1923 година Илия Попиванов вече е войвода на чета в Мехомийско, а негов секретар е синът на Стоян Мълчанков Иван Мълчанков[6]. На 7 май 1923 година след взето решение на ЦК на ВМРО неговата чета убива между Банско и Мехомия миналият на страната на БЗНС Симеон Молеров[7]. На Серския конгрес на ВМРО от септември 1924 година е избран за запасен член на окръжния комитет[8].

През юли 1928 участва като делегат от Пирински революционен район на Седмия конгрес на ВМРО. В началото на 1931 година депутатът от Българска работническа партия Александър Мартулков обвинява Стоян Филипов и Илия Попиванов в манипулиране на изборите за 23 Обикновено Народно събрание в Пиринска Македония[9]. В началото на 1942 година е избран за председател на настоятелството на Неврокопското дружество на Илинденската организация, в дружеството са още Вангел Попангелов, Петър Тилков, Костадин Филипов и Марин Божиков[10]. Същата година заедно с Борислав Иванов, председател на Съюза на македонските младежки организации в града, организират честване на годишнината от Илинденското въстание и организират панихида на гроба на Тодор Александров[3]. Убит е без съд и присъда след Деветосептемврийския преврат от 1944 година в околността на Неврокоп.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.6, 17
  2. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 234.
  3. а б Райкин, Спас. Политическо пътешествие срещу ветровете на XX век, Том IV, ПЕНСОФТ, София, 2001, стр.470
  4. Градско Общинско Управление Неврокоп (Гоце Делчев) – историческа справка, ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ 'ДЪРЖАВЕН АРХИВ' - Благоевград
  5. Тюлеков, Димитър. Обреченото родолюбие ВМРО в Пиринско 1919-1934, Унив. Изд. “Неофит Рилски”, Благоевград, 2001
  6. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 260.
  7. Тюлеков, Димитър. Обреченото родолюбие ВМРО в Пиринско 1919-1934, Унив. Изд. “Неофит Рилски”, Благоевград, 2001
  8. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 17-20, 80-84.
  9. Тюлеков, Димитър. Обреченото родолюбие ВМРО в Пиринско 1919-1934, Унив. Изд. “Неофит Рилски”, Благоевград, 2001
  10. Илюстрация Илинден, май 1942, година 14, книга 5 (135), стр. 1.
     Портал „Македония“         Портал „Македония