Шифри на ВМОРО и ВМРО

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шифрите на ВМОРО и ВМРО са секретен начин на комуникация чрез азбуки, използван от революционните дейци в годините на съществуването на двете организации между 1893 и 1934 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първита подобна шифрована азбука, по спомени на Гьорче Петров, се нарича „Стамболска“, понеже съдържанието ѝ започвало с фразата „Стамболов и пр...“. По-късно те биват усложнени и се разкодират чрез специални ключови фрази, около 20 на брой, записвани на отделни страници и по пореден номер в специален архитектурен албум, разпространяван легално в пределите на Османската империя и Кралство Гърция. Подобен вид шифър е използван и от гръцките андартски чети.[1]

В тези шифровани писма често дейците на Организацията използват псевдоними, а районните комитети на ВМОРО между 1898 и 1902 година са скрити зад имена като Света Гора (Солун), Висока (София), Йерусалим (Битоля), Рим (Атина), Корсика (Костур), Горица (Лерин), Краков (Крушево), Чирпан (Прилеп), Женева и Белград (Охрид), Цюрих (Струга), Плоещ (Кичево) и други.[1]

Голяма част от спомените на дейци на ВМОРО, като например дневника на Васил Чекаларов, са шифрирани от автора и по-късно дешифрирани от Лазар Киселинчев и Спиро Василев и подготвени за публикуване.[2]

Изследователят Борис Николов публикува близо 90 такива кодове и ключове за тях.[3] Голяма вероятност има такива шифри да са запазени в семейни архиви и да не са публикувани.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Киселинчевъ, Лазо Т. Тайнописътъ на вътрешната македонска рев. организация // Илюстрация Илиндень 109 (9). София, Илинденска организация, Ноемврий 1939. с. 1-3.
  2. Чекаларов, Васил. Дневник, 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева”, 2003. с. 5.
  3. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 160 - 179.