Знамена на Вътрешната македоно-одринска революционна организация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Знамената на Вътрешната македоно-одринска революционна организация са ушивани в периода на съществуване на организацията между 1893 – 1915 година. Няколко от тях са запазени до днес, а други са изгубени или унищожени.

Знамена от Солунски революционен окръг[редактиране | редактиране на кода]

Ениджевардарско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знамето на ениджевардарската чета.

Знамето е ушито от учителката Мария Капитанчева през зимата на 1903 година по указание на Апостол Петков. Представлява съшити червен и зелен плат с девойка застанала пред убит турски войник, с надпис над нея „Свобода или смъртъ“. На обратната страна е изписан девиза „Дерзай народе Богъ е с насъ“ върху православен кръст. След Илинденското въстание знамето е спасено от отец Димитър Джутев. Потомката на българи от Егейска Македония Анка Николова Хикимова – Колакова го предава през 2014 година в НВИМ.[1]

Кукушко знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знамето е ушито от Анна Малешевска с помощта на Райна Измирлиева по проект на Мицо Измирлиев. Знамето било двуслойно – червено и зелено. На него е извезана девойка със знаме в ръка, на което пише „Свобода или смъртъ“, а под него девиза „Долу тиранина“. Знамето е пленено от турската войска и отнесено в Солун.[2]

Тиквешко знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знамето е изработено през март 1903 година в къщата на Йованче Михайловски от Евгения Михайловска, Тима Минчева, Лефтерка Грозданова и Ана Иванова под ръководството на Пане Иванов. Знамето е изработено от червен плат с надписи „Тиквешки революционен район“ и „Свобода или смъртъ“, а под тях девойка с развято българско знаме, стъпила върху убит турски войник. Ушитото знаме е предадено на войводата Петър Илков и е използвано в Илинденското въстание. Повторно е използвано в Тиквешкото въстание, когато е пленено от сръбските войски. Съхранявано е в Белградския музей, но при бомбардировките на Белград през 1941 година изгаря.[3]

Знамена от Битолски революционен окръг[редактиране | редактиране на кода]

Главно знаме на Битолски окръг[редактиране | редактиране на кода]

Извезано е от учителките Фотинка Петрова, Василка Стефанова-Попхристова, Анета Спирова Олчева, Аспасия Димова Якимова, Василка Поппетрова-Наранжова, Василка Лазева Лъжева, Параскева Ацева и други, по проект на абитуриентите от Битолската гимназия Драган Зографов и Арсени Йовков. На него са извезани надписите „Свобода или смъртъ“ и „Втори Мак. Одрин. Револ. Окръгъ: Битоля, Прилепъ, Леринъ, Костуръ, Крушово, Кичево, Дебъръ, Демиръ-Хисаръ“. От обратната страна на червен фон е изписано „Дерзай, народе. Богъ е с насъ“, както и християнски кръст.[2] След въстанието знамето е пренесено в България, а през 1907 година с него е погребан Борис Сарафов.[4]

Демирхисарско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знаме на Битолски Демирхисар.

На лицевата страна е изписан девиза „Свобода или смъртъ“, а на обратната страна на знамето е изписано в полукръг „Дерзай народе Богъ е с насъ“, а в него православен кръст с надпис „Демиръ Хисаръ“.[5]

Крушевско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знамето на 3-ти отряд на Пито Гули

Знамето на 3-ти отряд на Пито Гули е направено от червен копринен плат, обшито с жълта сърма. В кръг е извезан девизът „Свобода или смъртъ – Знаме на Крушовската чета“, а в него ръкуващи се ръце като символ на единството и запален факел над тях. Връчено е на знаменосеца Георги Гинов.[2] Предполага се, че знамето е съхранено в историческия музей в Истанбул.[6]

Леринско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знамето на Леринската чета принадлежало на четата на Дзоле Гергев. Изобразени са надписи „ВМОРОрганизация“ и „Леринска Околия“, всичко с главни букви. Знамето е известно от снимки направени по време на Младотурската революция. Знамето не е съхранено.

Охридско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знамето на Охридската чета.
Знамето на Охридската чета (гръб)

Извезано е от охридските учителки Василка Размова, Константина Бояджиева, Славка Чакърова, Поликсена Мосинова. Направен е от червен копринен плат. Представлява девойка с български трибагреник в ръка и в него надпис „Свобода или смъртъ“ и изправен лъв, стъпил върху турско знаме.[7] Съхранява се в НВИМ.[8]

Знаме на Ранци[редактиране | редактиране на кода]

Знамето от Илинденското въстание на село Ранци.

Знамето от Илинденското въстание на село Ранци, пренесено в Лешок от Ангел Бояровски и предадено на Музея на Македония в Скопие. Направено е от червен памучен плат, едностранно извезано с бели и жълти конци и с размер 71 х 65 cm. В средата има два изправени и короносани бели лъва, около тях флорална рамка от бяло и под тях стоят буквите „В“ и „А“ и годината 1903. В четирите ъгли се намират четири по-малки лъвове, а от всичките страни знамето е обшито от друга червена лента с размер 5 cm. Според някои изследователи става въпрос за сватбено, а не революционно знаме.[9]

Стружко знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знамето на Стружката чета.

Знамето на Стружката чета е изработено от Васила Матова,[10] Славка, Анастасия и Милица Чакърови и Царева и Константина Деребанови, Костадина Гълъбова, Катерина Нестерова, Костадинка Вангелова и Анастасия Милушева. Изработено е от червен копринен плат. На лицето върху него е избродирана жена с български трибагреник и надпис „Свобода или смъртъ“, а на гърба – лъв газещ турски знамена. Предадено в НВИМ през 1982 година от Йорданка Миладинова-Чернова и нейния син инж. Климент Чернов.[2]

Знамена на Костурския революционен район[редактиране | редактиране на кода]

Костурският революционен район е създаден в 1898 година. При подготовката на Илинденско-Преображенското въстание са организирани осем центрови чети със свои знамена.[11]

Блацко знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знамето на центровата чета от Българска Блаца е изработено от ясночервен фон от две платна, а в ъглите е окрасено със сърмени киски. Приблизително е с размер 1,1 x 1,5 m. От едната страна е извезан паднал въстаник, върху когото млада мома поставя венец, а от другата страна с копринен конец е извезан стиха на „Хаджи Димитър“ от Христо Ботев: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира, него жалеят небо и земя, звяр и природа и певци песни за него пеят.“ Негов знаменосец е Христо Лексов от Кондороби, а отбранявайки го загиват Андрей Сидов[12] и Атанас Орлов. В сраженията знамето пострадва и е продупчено от седем куршума и е оплискано с кръв.[13]

Добролищко знаме[редактиране | редактиране на кода]

Добролищкото знаме

През Илинденското въстание е развявано от четата на Никола Добролитски. Знамето на четата от костурското село Добролище е запазено към средата на Втората световна война, когато Паскал Калиманов го показва на министър-председателя Богдан Филов в София през 1943 година.[14] Добролищкото знаме представлява червен плат с пришит по-тъмен червен плат на него. Изобразени са надписи „Свобода или смъртъ“, кръст, „Да живее“, „Македония“, както и две млади жени, символизиращи Македония и Одринска Тракия. Съхранява се в архивите на МПО във Форт Уейн.[15]

Дъмбенско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знамето на Дъмбенската центрова чета е извезано от учителките Маслина Грънчарова и Елена (Янакиева)[16] Минасова, но при началото на въстанието е предадено на Вишенския център.[17]

Загоричанско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знамето на загоричанската чета.

Знамето на четата от Загоричани, Костурско, е ушито от Маслина Грънчарова.[7] Използвано е от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, а негов знаменосец е първо Георги Попхристов от Куманичево, а след смъртта му от Ив. Калгатронов.[13] Андон Шалев емигрира в София и спасява знамето.[18] Дълги години то е поставено над тленните останки на Гоце Делчев в Македонския културен дом, но понастоящем е загубено.[2]

Знамето представя изправен коронован лъв, държащ в лапи ятаган и пушка. Над него е извезан надпис „Свобода или смъртъ“, в долния край на знамето „20 юли 1903 г. Загоричени“, а в четирите ъгъла полумесеци.

Размерът му е по-малък от 1 x 1 m и е от тъмно червен плат.[13]

Кономладско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Кономладското центрово знаме е изработено от ясночервен фон от две платна, а в ъглите е окрасено със сърмени киски. Приблизително е с размер 1,1 x 1,5 m. На едната страна е изобразена млада жена със сабя в ръка, а под краката си тъпче полумесец. От другата страна с копринен конец е извезан стиха от „Молитва“ на Христо Ботев: „Вдъхни всеки му, о Боже, любов свята за свобода та като въстане роба, в редовете на борбата да си намера и аз гроба.“ В сраженията знамето пострадва и е продупчено от осемнадесет куршума, а една граната разкъсва средната му част. Знаменосец е Новачко Котев от Кономлади.[13]

То е предадено на четата на Васил Котев и при смъртта на войводата в Лаген е закопано в близост до него.[17]

Косинско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знамето, ушито от учителката Виктория Михайлова за центровата чета от Косинец,[19] е предадено на Дъмбенската центрова чета със знаменосец Лазар Палчев и заместник-знаменосец Иван Прешленков от Дъмбени.[17]

Мокренско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знамето на центровата чета в Мокрени, извезано от учителката Мария Вангелова, е червено с от едната страна извезан златен лъв, а от другата надпис „Свобода или смърть“. Знаменосец е Картела Тегов Пачин.[20]

Смърдешко знаме[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазена информация за центровото знаме на Смърдешката чета, освен че е ушито от Зоя Чекаларова - Марковска. Най-вероятно то е представлявало червен квадратен плат с надпис „Свобода или смърть“, а под него млада жена, въоръжена със сабя в ръка, застанала над полумесец.[21]

Серски революционен окръг[редактиране | редактиране на кода]

Банскалийско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Ушито е от Елисавета Ушева и Спаска Георгиева по проект на учителя Васил Теофилов от Белица. На знамето била изобразена девойка, стъпила върху разкъсана верига. В ръцете ѝ копие с хоругва и надпис „Свобода или смъртъ“. Запазено е след потушаването на въстанието и отново използвано през Балканската война от отряда на Христо Чернопеев, Пейо Яворов, Лазар Колчагов и Йонко Вапцаров. Знаменосец е Миле Колчагов.[2]

Мехомийско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знамето е ушито от Райна Каназирева и Елена Калайджиева. Върху вишнево червен копринен плат с бели конци в полукръг е извезан девиза „Свобода или смъртъ“, а в средата девойка с разкъсани вериги.[2]

Скопски революционен окръг[редактиране | редактиране на кода]

Кратовско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Кратовското възстаническо знаме

Знамето е изработено от червен плат, а върху него има изправен лъв с надписи „Кратово“ и „1903“. На гърба са нарисувани череп и кръстосани кости. Знамето е предадено на четата на Йордан Спасов. Между 1950 – 1980 година знамето е в Музей за история на София, след което е предаден на НВИМ, където се съхранява до днес.[2]

Кумановско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Кумановското възстаническо знаме

Знамето е изработено от червен плат с девойка в народна носия в средата. Над нея е изписан надписа „Освободена Македония“, а под нея „Куманово“. На лицевата страна стои надпис „Илинденъ“ и „1903“, а в средата има въоръжен четник. До 1965 година се съхранява в Община Куманово, след което е изложено в Историческия музей - Куманово.[22]

Радовишко знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знамето е изработено от Зоица Кокотанова от Радовиш и Ефросина Попиванова от Пехчево, учителки съответно в Дедино и Воиславци. Развято е от четата на войводата Никола Жеков.[23]

Одрински революционен окръг[редактиране | редактиране на кода]

Ахъчелебийско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Ахъчелебийското (Смолянското) знаме

Знамето е ушито на червен плат в 1898 година от учителките Тота Дончева, Стана Велева и Жека Кефилска, през 1903 година Дора Тодорова Шишманова и Мария Стоилова Шишкова допълват с везмо надписа „1903 г.“. Освен него на лицевата страна са изписани изправен лъв и надпис „Свобода или смъртъ“, а на обратната - абревиатурата „М.К.Р.А“ (вероятно Местен Комитет Родопи Ахъчелебийски) и „Централни Родопи“. Знаменосец е бил Никола Шишманов. Знамето е съхранено и използвано от Родопския партизански отряд, след което е предадено на НВИМ.[2]

Заберновско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знамето е изработено от Дико Джелебов от червен плат и е рисувано от Йордан Мешков. На него със златиста боя е изрисуван изправен въоръжен лъв с надписи „Свобода или смъртъ“, „Тозъ, който падне въ бой за свобода, той не умира. Него жалеят земя и небо, звяръ и природа и певци за него пеятъ“ и „1903 г. с. Заберново“. След въстанието знамето е съхранявано от Петър Горов, който го предава на НВИМ през 1938 година.[2]

Лозенградско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Лозенградското знаме

Знамето е рисувано от Георги Попкиров за четата на Лазар Маджаров. Извезано е от учителките Рада Бояджиева, Невяна Аргирова, Милка Николова, Русия Найденова и Мария Попстоянова по инициатива на главния учител Тодор Петков. Отпред е нарисувана жена, облечена в розова дреха и наметната със сив плащ. В ръка държи знаме с девиза „Свобода или смъртъ“, а до нея е изписан стиха „Тозъ, който падне въ бой за свобода, той не умира“. На обратната страна е изрисуван надписа „Македонска революционна организация“ и череп с кости. Знамето е изгорено преди въстанието, за да не бъде заловено. След началото на въстанието Лазар Маджаров използва друго знаме, направено от оранжев копринен плат. На лицевата му страна е извезан текст „Лозенград 1903 г.“, а в полукръг „Македоно-Одрински революционенъ комитетъ“. На обратната страна е поставен девизът „Свобода или смъртъ“ и „Дерзай народе, Богъ е съ тебе!“. Знамето е запазено и предадено на Пловдивския исторически музей, а през 1943 година на НВИМ.[2]

Малкотърновско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знамето е ушито от учителките Милка Атанасова Загорчева от Малко Търново и Милка Иванова от Лозенград. На лицевата му страна са изписани „Вътрешна Македоно-Одринска Революционна организация „Странджа““. На обратната страна е извезан девиз „Свобода и човешки правдини“. То е развявано от четата на Георги Кондолов. След потушаването на въстанието знамето е предадено на председателя на Македоно-одринското дружество в Алан Кайряк Стамо Грудов. След това знамето се изгубва.[2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Знаме на въстаниците от Илинденско-Преображенското въстание влезе в НС Архив на оригинала от 2020-10-19 в Wayback Machine., www.armymedia.bg
  2. а б в г д е ж з и к л м Иванов, Иван. Знамена на освободителното движение и въстанията в Македония и Одринска Тракия, www.sitebulgarizaedno.com, посетен на 17.10.2020 г.
  3. Тиквешко револуционерно знаме, www.documents-mk.blogspot.com, посетен на 17.10.2020 г.
  4. Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 9789540726366. с. 111.
  5. Мирчевъ, Боянъ. Въстаническото знаме на Битолския Демирхисаръ. // Илюстрация Илиндень 8 (38). Илинденска организация, Мартъ 1932. с. 7.
  6. Крушовско Благотворително Братство - Албум „Илинден - Крушово. 1903 - 1928“, София, 1928 година, с.15
  7. а б Църнушанов, Коста. Ролята на българката в македонското освободително движение. // Македонски преглед 3. 1995. с. 115 – 148. Посетен на 8 юни 2016.
  8. ЗНАМЕНАТА НА ВЪСТАНИЕТО 110 ГОДИНИ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКО ВЪСТАНИЕ[неработеща препратка], www.militarymuseum.bg, 2.8.2013 г.
  9. Јоновски, Јован., Мојсо Поповски. Македонски свадбени знамиња. // Македонски хералд. Македонско грбословно друштво, декември 2020. с. 15-16.
  10. Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 38.
  11. Христосков, Р. Бойните знамена на Костурския революционен район от Илинденско-Преображенското въстание. // „Македонски преглед“ XVIII (3). София, МНИ, 2022. с. 124 - 126.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 149.
  13. а б в г Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание (Михаил Розов - Дневник, Петък, 29 август 1903 г.). София, 1984. с. 71 - 72.
  14. Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 449.
  15. Христосков, Р. Бойните знамена на Костурския революционен район от Илинденско-Преображенското въстание. // „Македонски преглед“ XVIII (3). София, МНИ, 2022. с. 132 - 134.
  16. Църнушанов, Коста. РОЛЯТА НА БЪЛГАРКАТА В МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ, Македонски преглед, бр. З, 1995 г.
  17. а б в Палчевъ, Лазаръ. Спомени за Илинденското възстание; Из революционното минало на Македония. // Македонска трибуна 26, 27, 28 (1323, 1324, 1325). Indianapolis, USA, 1952.
  18. ЦДА, фонд 770К, опис 1, а.е. 215, л. 1
  19. Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.39., архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212174846/http://strumski.com/read_pdf.php?id=170, посетен на 2013-12-07 
  20. Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 12.
  21. Христосков, Р. Бойните знамена на Костурския революционен район от Илинденско-Преображенското въстание. // „Македонски преглед“ XVIII (3). София, МНИ, 2022. с. 128.
  22. Миљковиќ, Ѓорѓе. Илинденските знамиња и печати. Скопје, Пенора, 2003. с. 46 - 47.
  23. Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8. с. 178.