Маслина Грънчарова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маслина Грънчарова
българска революционерка

Родена
Починала
1958 г. (84 г.)

Образование Солунска българска девическа гимназия

Маслина Грънчарова-Иванова е българска просветна деятелка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Знамето на загоричанската чета, извезано от Маслина Грънчарова

Маслина Грънчарова е родена през 1874 година в костурското село Загоричани, тогава в Османската империя. Завършва българската девическа гимназия в Солун и започва да преподава в българското училище в Димотика, където през 1895 година се присъединява към ВМОРО. След това учителства в Суровичево и Зелениче и изпълнява куриерски дейности за организацията. Заедно с учителката Елена Минасова извезва знамето на четата от Дъмбени, а сама извезва това на загориченската чета. През 1901 година се среща с Гоце Делчев в Загоричани. Арестувана е от турската власт и е заточена в Корча заедно с Манол Розов, Лазар Поптрайков и Павел Христов. След като излиза от затвора става секретар на Централната комисия и член на Костурския окръжен комитет на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година и влиза в превзетото село Невеска. През август 1903 година е повторно арестувана, но след това е амнистирана. След Балканската война е арестувана от новите гръцки власти, а после емигрира в България.[1] Преподава в село Пастух.

През 1928 г. на втория редовен конгрес на Македонския женски съюз влиза в ръководното тяло на организацията като сътрудничка.[2]

Умира през 1958 година.[3] Оставя кратки спомени за революционното движение, където пише:

От 1890 г. до края на Илинденското въстание моята дейност се изразява в услуга на тези, които са носели пушки. Чети посрещахме, хляб носихме, на избягалите от Иванчовата афера къщи ангажирахме - да се скрият от нападение. Моята дейност, когато бях свободна, бе за други, не за мене... Преди Илинден станах центрова връзка между войводите и районните началници. Такава останах и занапред във всичкото наше Костурско...[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 109.
  2. Михайловъ, Иванъ. Спомени IV: Освободителната борба 1924 - 1934 г. (продължение). Indianopolis, USA, Western Newspaper Publishing, 1973. с. 434.
  3. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 401. (на македонска литературна норма)
  4. Църнушанов, Коста. РОЛЯТА НА БЪЛГАРКАТА В МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ, Македонски преглед, бр. З, 1995 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония