Маслина Грънчарова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маслина Грънчарова
българска революционерка
Родена
1874 г.
Починала
1958 г. (84 г.)

Образование Солунска българска девическа гимназия

Маслина Грънчарова-Иванова е българска просветна деятелка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Знамето на загоричанската чета, извезано от Маслина Грънчарова

Маслина Грънчарова е родена през 1874 година в костурското село Загоричани, тогава в Османската империя. Завършва българската девическа гимназия в Солун и започва да преподава в българското училище в Димотика, където през 1895 година се присъединява към ВМОРО. След това учителства в Суровичево и Зелениче и изпълнява куриерски дейности за организацията. Заедно с учителката Елена Минасова извезва знамето на четата от Дъмбени, а сама извезва това на загориченската чета. През 1901 година се среща с Гоце Делчев в Загоричани. Арестувана е от турската власт и е заточена в Корча заедно с Манол Розов, Лазар Поптрайков и Павел Христов. След като излиза от затвора става секретар на Централната комисия и член на Костурския окръжен комитет на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година и влиза в превзетото село Невеска. През август 1903 година е повторно арестувана, но след това е амнистирана. След Балканската война емигрира в България. Преподава в село Пастух.

През 1928 г. на втория редовен конгрес на Македонския женски съюз влиза в ръководното тяло на организацията като сътрудничка.[1]

Умира през 1958 година.[2] Оставя кратки спомени за революционното движение, където пише:

От 1890 г. до края на Илинденското въстание моята дейност се изразява в услуга на тези, които са носели пушки. Чети посрещахме, хляб носихме, на избягалите от Иванчовата афера къщи ангажирахме - да се скрият от нападение. Моята дейност, когато бях свободна, бе за други, не за мене... Преди Илинден станах центрова връзка между войводите и районните началници. Такава останах и занапред във всичкото наше Костурско...[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония