Направо към съдържанието

Анета Олчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анета Олчева
българска учителка
Учителките революционерки Фотинка Петрова (долу вляво) и Аспасия Димева-Якимова, прави – Анета Спирова Олчева, съпруга на Спиро Олчев и Василка Стефанова-Попхристова
Родена
Починала
Семейство
СъпругСпиро Олчев
Анета Олчева в Общомедия

Анета Спирова[1] Олчева е българска учителка от Македония и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Анета Олчева със свои ученици[2]

Анета Олчева е родена на 19 януари 1884 година в македонския град Битоля, тогава в Османската империя. Завършва Битолското българско девическо училище.[3] Става българска учителка в Битоля от 1901 година.[4] Посветена е в революционната дейност на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и влиза в тайния революционен женски кръжок.

Участва в изработването на въстаническите знамена. Битолският революционен комитет възлага да се направят осем знамена за околиите. Фотинка Петрова разказва: Употребихме свръхусилия и ги изработихме всички. (...) Работехме, то се знае, с въодушевление. Една гледаше към пътната врата, за да не бъдем изненадани от властта, другите бродираха и всички пеехме. И как пеехме! – тихо, от сърце, и понякога плачехме не от скръб, а от благоговеен възторг.[5]

Заедно със Захария Шумлянска организира женско благотворително дружество и сиропиталище в Битоля.[6]

През 1904 година е българска учителка в леринското село Айтос,[7] а от 1905 година отново в Битоля в Енимахаленското училище.[8]

Омъжва се за революционера Спиро Олчев.

  1. Литературен алманах Струма, Брой 1. Народна младеж, 1983. с. 150.
  2. ЦДА, фонд 2069К, опис 1, а.е. 401, л. 5
  3. ЦДА, ф. 892к, оп.1., а.е.32, л.3
  4. ЦДА, ф.892к, оп.1, а.е. 33, л.1
  5. За спомените на македонските деятели и знамето на Битолския революционен окръг // Илюстрация Илиндень XII (6 (116)). Илинденска организация, юний 1940. с. 4.
  6. Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8. с. 194.
  7. ЦДА, ф.892к, оп.1, а.е. 33, л.2
  8. ЦДА, ф.892к, оп.1, а.е. 33, л.5