Атанас Алтъпармаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атанас Алтъпармаков
български духовник
Роден
1862 г.
Починал
10 август 1927 г. (65 г.)

Атанас Костов Алтъпармаков или Алтипармаков е български общественик, български митрополитски наместник в Битоля през Възраждането.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алтъпармаков е роден в 1862 година в град Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Брат е на Никола Алтъпармаков. Става митрополитски наместник в Битоля и допринася за откъсването на битолското арумънско население от гъркоманията и за включването му в българските национални борби.[1]

Умира в Горна Джумая на 10 август 1927 година.[2]

Христо Силянов пише за Алтъпармаков:

Писмо от свещеник Атанас Алтъпармаков, наместник в Битоля, до Анета Олчева за назначаването ѝ за учителка в Енимахленското основно училище, 14 август 1905 г.
Въ Битоля единъ отъ протагониститѣ за отдѣлянето на власитѣ въ отдѣлна община е българскиятъ свещеникъ Атанасъ Алтъпармаковъ. Добъръ познавачъ на ромънския езикъ, попъ Атанасъ привлѣче множество власи въ своята енория къмъ българската църква и можа да имъ влѣе съзнанието, че тѣ сѫ отдѣлна народность, която нѣма нищо общо съ гръцката. Когато по-после се тури въ Битоля начало на отдѣлна влашка община, свѣстенитѣ отъ попъ Атанаса власи образуваха едно отъ най-старитѣ и солидни нейни ядра. Близостьта, създадена върху почвата на народностното свѣстяване, улесни сътрудничеството на двата елемента и въ полето на революционната борба, въ името на автономията. В Крушево, въ Охридъ, въ Магарево, Търново, Маловища и други селища отъ Битолския вилаетъ, както и влашкитѣ селища въ Пирина и другаде, власитѣ не бѣха само съчувственици, но и активни участници въ революционната борба: понасяха всички тяжести и рискове на общото дѣло.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 14.
  2. Алтъпармаков // Енциклопедия на български родове. Посетен на 11 юли 2023.
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 67 - 68.